Perfectum hominem

Perfectum Hominem

Илюминизъм/Просвещение – най-древното и пазеното в най-дълбока тайна знание в света.
Илюминати – тайно общество, опазващо Илюминизма/Просвещението.
Илюминист/Илюминатист/Илюминатус – член на Илюминати.

Илюминати никога не са наброявали повече от няколко хиляди човека. Едно истински тайно общество не може да очаква да запази тайните си, ако ги разкрие на прекалено много хора. Когато Илюминати правят опити да разпространят идеите си сред по-широк кръг от хора, те го правят внимателно, чрез подбрани религии, организации, тайни общества и езотерични ордени. Тези групи често са водени от членове на Илюминати, които обаче не са част от ядрото. Те имат частичен достъп до някои от основните идеи на Просвещението, но не и пълната картина. По този начин, дори тези групи да се обърнат срещу Илюминати, те няма да са способни да разкрият и предадат никоя от основните тайни.

С течение на времето, Илюминати са създали следните движения: древноегипетските и древногръцките Мистерийни религии, друидизма, митраизма, повечето версии на гностицизма, алхимията, катаризма, ордена на тамплиерите, свободното масонство и розенкройцерството.

Техни учения са се появявали в изкривена форма в християнството, Кабалата, зороастризма, индуизма, будизма и много други религии. Религиите, които са най-отдалечени като идеи от Просвещението, са ислямът, традиционният юдаизъм и многобройните версии на християнството.

Всички религии, базирани на вяра, а не на знание, са противоположност на Просвещението. Всички религии, които не изучават прераждането, са противоположност на Просвещението. Всички религии, представящи един добър създател на света, са противоположност на Просвещението. Всички религии, поставящи човека на по-ниско ниво, спрямо божественото, са противоположност на Просвещението. Мъжете и жените не са засегнати от „първороден грях“. Те не са виновни „от момента на раждането си“, както твърдят някои религии. Те не са „осъдени за греховете“ на други (напр. Адам и Ева). Те не са подчинени на предопределеността или кармата.

Идеята на Просвещението се съдържа в думата „превръщане“ (или дори „изграждане“). Религии като юдаизма, християнството и исляма, са базирани върху думата „битие“. Тези, които разбират разликата между „битие“ (да бъдеш) и „превръщане“ (да станеш/да се превърнеш), ще започнат да забелязват как Просвещението предлага радикално нов и различен светоглед – спиращ дъха с възможностите, които предлага на човечеството.

Повечето хора не са способни да възприемат посланието на Илюминизма/Просвещението. Следващите думи са на Ницше, но със същия успех можеше да са написани и от Илюминати:

Условията, при които може да ме разбере човек – и то да ме разбере по необходимост, – са ми известни в подробности, точно. В делата на духа са необходими честност и неподкупност, закаляване с тях, за да се издържи на суровата жар на моята страст. Човек трябва да е свикнал на живот по планинските висини – дълбоко под него се разнася жалкият брътвеж за политика, за егоизма на народите. Трябва да си равнодушен, да не питаш има ли полза от истината, дали няма да се окаже фатална за тебе. Необходимо е – както е свойствено на силните – да се отдава предпочитание на въпроси, които в наши дни никой не смее да поставя: мъжество относно забраненото, предопределеност за това – да съществуваш в лабиринт. И седемкратен опит по самотност. И нови уши за нова музика. И нови очи – за най-далечното. Нова съвест за истини – неми до днес.

Просвещението не е религия за тези, които искат да се унижават пред унизителен Бог. Никой бог не би толерирал падащи на колене и кланящи се тълпи, мърморещи орди от послушни и уплашени роби. Бог приятел ли ви е или тираничен господар? Защо бихте се кланяли на приятел? Един истински приятел би ли поискал от вас нещо подобно? Човечеството не може да стане свободно, докато не разбере истинската си връзка с божественото и че тя не е от типа „господар – роб“. Ако влезете в църква, джамия или синагога, ще сте сигурни, че сте един от многото роби, почитащи един бог, който е техен абсолютен господар. Те са в унизително положение, спрямо него. Подобен бог е опиянен от собствената си сила и суета. Той копнее за подчинение и презира тези, които мислят самостоятелно. Това не е бог.