Perfectum hominem

„Жената днес“

Много малко жени се интересуват от конспирации (в общия смисъл на думата, а не в популярния, който е фокусиран само и единствено във всевъзможни налудничави теории за рептили, гущери, летящи чинии и т.н. – произходът идва от латински: con- „със“ или „заедно“ и spirare „да дишам“). Съвсем малка част от жените са в редиците на Стария световен ред. По същия начин и много малка част от жените са членове на ордена на Илюминати и всички те се занимават с „типично мъжки“ професии, като наука, математика и философия. Как може да бъде обяснено това?

През втората половина на 20-ти век Старият световен ред се обърна към психологическите манипулации, за да разшири контрола си. Най-добрият затвор е този, който не се нуждае от пазачи – този, в който хората влизат сами, без да се суетят и сами се заключват в килиите си. Необходими са огромни ресурси, за да се създаде физически репресивен режим. В обществото на Големия брат, описано от Джордж Оруел, гражданите са наблюдавани денонощно. Но как някой би могъл да държи милиарди хора под постоянно наблюдение? Ако един човек има 8-часова смяна, през която наблюдава, ще са необходими трима души, които не трябва да почиват по време на смените си, за да се наблюдава само един човек за период от 24 часа. Само за САЩ ще са необходими 900 милиона наблюдаващи, за да следят постоянно 300-милионното население. Откъде ще дойдат тези 900 милиона? И кой ще наблюдава наблюдаващите? И ако всеки наблюдава всеки, кой изобщо ще работи? Много бързо този модел рухва. Истината е, че операциите по следене на ЦРУ, МИ5 и т.н. са изключително скъпи и само един нищожен брой хора могат реално да бъдат следени. Няма значение колко сателити или камери са насочени към вас – през 99.99% от времето няма кой да наблюдава.

След Втората световна война Старият световен ред осъзна, че тиранията вече е станала неефективна. Чисто икономически, тя е неизгодна. Гениалната им идея е, че хората могат да бъдат направени безобидни, ако им се даде това, което искат. А това, което хората искаха най-много, беше фантазии, бягство от действителността и убежище от реалността. Рекламите, телевизията, Холивуд, лъскавите списания – всички те показват свят и начин на живот, който е невероятно бляскав и съблазнителен за много хора.

Веднъж станали роби на този фалшив свят, хората не искат да го напуснат. Те са пристрастени, жадни за блясъка, така липсващ в техния реален живот. Онлайн играта Second Life дава възможност на хората да създадат идеализиран и измислен свой двойник, който населява света, в който те биха искали да живеят. Това ли са хората, които биха търсили истината, които биха се опълчили на Стария световен ред, които биха опитали да разбият решетките на килията си? Тези хора никога няма да се разбунтуват, докато получават дозата си от фантазии. Ако получавате нещата, които мислите, че искате, чувствате, че сте истински свободни: решетките на вашия затвор са невидими. Старият световен ред не се опитва да натика хората в концентрационни лагери (както твърдят много налудничави конспиративни теории), а в затвори, които не могат да се видят, заради промиването на мозъците им.

В „Самотната тълпа“ (1950) Дейвид Рийсман пише:

Популярните „конспиративни“ теории са доста стари, като всички те се вписват в концепцията „хляб и зрелища“.

В „Breadline and the Movies“ Торстен Веблен представя една по-усъвършенствана концепция:

Днешните маси плащат на управляващия елит за привилегията да получават именно забавленията, които ги държат упоени.

Това изречение е ключово: „Днешните маси плащат на управляващия елит за привилегията да получават именно забавленията, които ги държат упоени.“

Казано иначе – масите плащат на Стария световен ред, за да ги упоява постоянно със същите безмозъчни боклуци, които ги правят неспособни да му се противопоставят. Гениално. Имате си жертви, които плащат, за да бъдат поробени. Не само, че не трябва да харчите луди пари, за да ги държите като роби, ами те дори ви плащат за това.

* * *

Това е светът, в който живеем днес. А кои са най-потърпевши? – Жените.

В женските списания няма да видите и дума за наука, история, икономика, политика, философия, религия, технологии… Конспирациите също не се споменават. Женските списания са свързани само и единствено с външния вид, модата, клюките и звездизма. С това, кой е дебел, кой е слаб, кой е красив, кой е грозен, кой какво е облякъл, кой е успял, кой се е провалил, кои са новите звезди и какво правят вчерашните такива. Женските списания са едно своеобразно освещаване на тривиалността. Те са лишени от всякаква интелигентност. „Сексът и градът“ – един от най-популярните женски сериали – е историята на няколко кариеристки със скъпи обувки. Това е всичко! Постоянно са недоволни от мъжете, но са обсебени да открият г-н Правилен. След десетилетия на феминизъм, жените все още са заключени в лекомисления и интелектуално стерилен свят на „Гордост и предразсъдъци“ на Джейн Остин, публикуван преди почти 200 години. Съвременната Хипатия просто не съществува – тя е просто един удобно забравен образ от далечното минало.

Старият световен ред е измислил перфектната формула за неутрализиране на жените: „шопинг“. Дайте им магазини, които да посещават, и кредитна карта, която да размахват, и те ще бъдат податливи и послушни консуматори, които никога няма да създават проблеми.

Дейвид Рийсман пише:

Хората, които се ориентират по останалите около тях, искат да бъдат обичани, а не уважавани. Те не искат да впечатлят или потискат останалите, а да се чувстват свързани и еднакви с тях. Те търсят не толкова снобарски статус в очите на останалите, колкото потвърждение, че са емоционално свързани с тях.

Не е ли това дефиницията за повечето жени? Не е ли това и дефиницията на повечето офис служители? Не е ли това и дефиницията на потребителите на социалните мрежи? Живеем в обществото на „ориентираните от останалите“, общество, в което почти всички хора се страхуват да се отклонят от „нормалното“, от общоприетото. Задължително е „да се вписваш“. Малцина имат куража да бъдат себе си.

За да се интересувате от конспирации, трябва да бъдете подготвени за конфликти – „ние“ и „те“. Нямате никакво желание да се чувствате „свързани“ с тези, които ви потискат. За тези, които се ориентират по останалите – в конкретния случай жените – е невъзможно да бъдат привлечени от конспирация. Те биха предпочели да отидат на шопинг.

Жените днес страдат от Стокхолмски синдром – безусловна симпатия към хората, които ги държат заложници. Помислете колко е лесен животът за Стария световен ред, когато могат да накарат хората сами да желаят да са техни жертви.

Виждате ли колко е трудно да бъде свален този ред? Това не са груби и тъпи хора, както често са описвани – те са интелигентни манипулатори. И коя е тяхната най-успешна тактика? – да дават на масите маловажните неща, които искат. Коя жена ще се чувства потискана, след като току що си е купила дизайнерска дреха? Ще се опълчи ли на Стария световен ред? Не и след милион години…

В много аспекти жените са ключът към преобръщането на Стария световен ред. Трагично е, че е най-малко вероятно точно те да се заинтересуват от тиранията му. Те са шопохолици и пристрастени към клюките, и не представляват никаква заплаха за него. Точно както Старият световен ред го е планирал.

Една от основните цели на Илюминати е да събудят жените. Ако сте запознати с трудовете на Адам Вайсхаупт, ще сте наясно с нея.