Perfectum hominem

Безкрайна война

Мирът никога не е съществувал като система, мирът винаги е бил пауза между две войни.

По време на война потеглят три влакови композиции:

  • Първата потегля с търговци и чиновници – те ще се борят за пари и власт.
  • Втората потегля с пълководци и офицери – те ще воюват за престиж и слава.
  • Третата потегля с войници и доброволци – те ще се бият за животите си.

Медиите убеждават, че военните контингенти в чужбина се бият с терористите там, за да не дойдат терористите тук. В действителност се бият за геополитически, геоикономически и геостратегически интереси. На всичкото отгоре жертвали животите си за нас. Отдават се почести на онези, които са били взривени от противотанкова мина на пътя, но какъв критерий за георизъм е това – на бойните полета винаги загиват хора. Чудовищната пропаганда, която облъчва зрителите перманентно в прослава на „нашите“ и военните кампании, е долнопробна, защото войната винаги е била рекет, според генерал Смедли Бътлър.

Войниците заслужават почит само тогава, когато войната е отбранителна, а не когато те самите се оказват нашественици и окупатори в далечни земи.

Не побеждава този с най-добре оборудваната войска, а този с най-мотивираната. Волевите качества винаги са били ключът към победата. Всичко друго е оправдание и словесно хоби.

А по нашите родни места кой брани статуквото?

Професионалните войници, жандармите и полицаите много ясно. Основните клиенти на оръжейните концерни и платените главорези на бизнес елита. Не се заблуждавайте, че репресивните органи са на ваша страна, защото просто не са. Репресивните органи на държавата са просто фабрики за потисничество. Много от тези в редиците на силовите структури са зле образовани, а някои изобщо нямат образование. Казано накратко – садистични простаци, облечени във власт. Узаконени главорези, които са обучени безпрекословно да изпълняват заповедите, спуснати им отгоре и способни да наранят всеки, който им бъде посочен. Еничарският корпус на нерегулирания капитал. Те са тези, които стоят между грабителите и грабените, експлоатиращите и експлоатираните. Верните кучета, които гарантират тяхната безнаказаност, привилегии, комфорт и вашето вечно покорство. Някой от вас пита ли се, защо МВР и МО имат най-големият парад от служители от всички министерства? Не ви ли притеснява фактът, че сегашните демократични държави наливат най-много пари в силовите ведомства? Същото, което правят и конкурентните диктаторски режими по света. Не е ли по-добре тези пари да се инвестират в научни открития, образование и здравеопазване?

9/11 се случи, защото Осама Бин Ладен и Айман Ал Зауахири искаха да нанесат удар върху „американско-израелската ос на злото“, както те я определяха. Ръководствата на ЦРУ и Мосад подозираха, че такава атака се подготвя, но подцениха дързостта на джихадистите, които с голяма сигурност бяха извършителите. Такава операция би била крайно рискована и неоправдана, и би сринала статуквото в САЩ, ако имаше наличие на достоверни улики за такъв вътрешен заговор. Властта не е толкова глупава. Много по-евтино е да дразниш мюсюлманите, да ги изчакаш да ударят някъде и да използваш това като casus belli. Това и се случи. Няма нищо комплексно около 9/11. Жалко за невинните жертви, платили цената за невежеството на своите лидери и некомпетентната им външна политика. Заплахата от ислямски тероризъм се повишава в пряка зависимост от интензитета на Войната с тероризма. За всичко, извършено от Запада, трябва да бъде отмъстено от муджахидините, следователно всяка ислямистка атака трябва да бъде отмъстена от кръстоносците.  Така и двете страни са вкопчени в една вечна схватка на омраза и смърт, а архонтите злорадстват върху това излишно страдание. Другите, които се радват на тази кървава баня, са оръжейните магнати – всички онези, които печелят от въоръжаването и на двете страни. Мирът е последното нещо, което ги вълнува. Мирът не е добър за оръжейния бизнес!

По отношение на властта – статуквото не се е променило и на йота. Тези горе ги е страх от реалната власт на гражданите, защото ако им я дадат това значи, че ще отидат на каторга. Политическото им унищожение ще се зароди в глобалната мрежа, която все още не могат да контролират изцяло – Интернет.

Интернет не бива да се подценява! Той е разум в ембрионален стадий, израз на колективно ни съзнание и Хипер-ум. Може да дава израз на колективната ни воля. Напълно нова еволюционна стъпка в човешката култура. Има вероятност да направи властовия елит неефективен, защото може напълно да го заобиколи и маргинализира. Спасението на хората лежи в способноста им да общуват помежду си и да се организират. Елитът също не спи и е в крак с новите технологии. Същите тактики, които използват в живота, ги използват и в интернет. След като осъзнаха потенциала на киберпространството, набързо сформираха и новите кибер-поделения. Неслучайно от няколко години насам се говори за хибридна война. Това е война с всички възможни средства, насочени срещу всички възможни цели, включваща армии от стотици платени тролове, фалшиви профили и полезни идиоти, които по последни данни генерират и споделят около 400 статии и хиляди коментари на ден в псевдо-новинарски сайтове и социалните мрежи, манипулирайки обществените нагласи в полза на угнетяващи режими, олигархия и диктатори.

А защо хибридната война е толкова популярна? Защото чрез социалните мрежи хибридният артилерист има директна видимост към мишената си. Няма журналисти, редактори, социолози, психолози, експерти, които да засекат изстрелването й и да я поразят преди да е достигнала целта. Пропагандата е опасна, не защото използва открити лъжи, а защото реално си играе с истината, като я превръща в полуистина, изваждайки я от контекста. Всеки вярва, че ще разпознае лъжата, когато я прочете, чуе или види – може би, ако има късмет. Но почти никой няма да разпознае извадената от контекста полуистина, с която хибридната пропаганда стреля. Метафорично казано тя е 20% истина-носител, към която са прикрепени останалите 80% лъжа. Истината-носител (ракетата-носител) има за цел да доведе безопасно лъжата (снаряда) до целта (твоя ум), върху която да нанесе непоправими разрушения (грешни изводи на база на извадената от контекста, изкривена полуистина + лъжата, прикрепена към нея). А тези разрушения са почти непоправими, защото когато човек сам достигне до някакъв извод (бил той и грешен, и на база на лъжи), да бъде убеден, че греши изисква огромни усилия – каквито изисква и построяването на сградата отново, след като е била срината от взрива. Също както гравитацията и ентропията ще продължават да държат сринатата сграда на парчета, така и цялата му психика ще е заета с отбраната на този негов извод, откритие, идея. Първо, защото за него той ще е логичен, добре обмислен, направен на база на (полу)истината…и второ – защото да признае, че греши е директен удар върху собственото му его. А е добре известно, че връзката между егото (в общия не-психологичен смисъл на думата) и интелекта е обратнопропорционална. Или казано по-директно – глупавият човек не може да приеме, че греши.

Смятате ли, че сте достатъчно героични, ще действате ли? Ще отсеете ли лъжите от фактите? Ще преодолеете ли слабостите и страховете си, и всичко, което ви дърпа назад. Имате ли сили да надвиете „гравитацията“ и „ентропията“ на пропагандата? Задачата ви е да укрепнете и непрестанно да се себеактуализирате. Ще започнете да постигате тези неща само, когато спрете да разчитате на някой друг. Вашето лично спасение се отнася за самите вас! Насила никой няма да ви спаси. Самопровъзгласеният елит няма никакъв интерес хората да стават Богове. Нищо не би било толкова застрашаващо за неговото крехко царуване. За да си остане царят такъв се изисква всички ние да му вярваме, че е цар. В общество на богоравни няма елити!

Кукловодите постоянно търсят как да ни впримчат в злободневните капани на материализма и консуматорщината. Искат да преместят фокуса ни на внимание някъде в периферията. Бият ни перманентните инжекции с: реклами, сапунени сериали, публицистики, сутрешни, обедни и вечерни блокове, професионален спорт, интервюта със знаменитости, риалитита (които са точно обратното на реалността), а отскоро и с манията си за ядрен холокост. Засилват хипер-реалността и тя става по-реална от самата реалност. Оставаме втренчени в картините, с които ни заслепяват, защото искаме да бъдем онези от екрана. Нещастни сме, когато не го постигаме. Озлобяваме се срещу целия свят, когато ни кажат, че трябва, после се радваме на „успехите“ си – отново по команда. Правим едно и също и пак се проваляме. Животите ни не се превръщат в нищо друго, освен в летопис на провалите. Ние сме вечно губещите пораженци, вечно мрънкащите и неразбрани жертви, защото се хващаме на безплатните им лъжи като удавници за сламка.

Управлението не изразява волята на народа. Винаги се задоволяват само теснопартийните самообслужващи се интереси на партията-представител. Това власт на гражданите ли е? Това е власт на хората с частни интереси за хората с частни интереси.  Властта на царя, от царя и за царя. За да се доближи тя до „власт на демоса“ е необходимо да се премахнат секционалните (частни) интереси. Управлението на една държавна инфраструктура трябва да е в ръцете на доказано най-интелигентните и креативни кадри във всяка една сфера, без партийни и бизнес пристрастия, които трябва да обслужват. Абсурдно е гласът на глупака да е равен с този на мъдреца. Когато глупаците гласуват, това е опасно за обществото, но преди всичко – за самите тях. Демокрацията е възможна в ограничени мащаби, но за съжаление не и за цялата нация. Идеята за PR битка на двама кандидати, поставени от самообслужващи се тяснопартийни бизнес интереси, не е добра предпоставка за добро управление, на която и да е нация. Това води до най-неефективната форма на управление, която сме принудени да търпим: бутафорно народовластие, което обслужва бизнеса и по никакъв начин няма да оспорва или застрашава неговите власт и авторитет.  Предназначението на политическите водачи е да обединяват и направляват, не да обслужват собственото си партийно гнездо и да вредят на другите.

Изключително богат президент, като Тръмп или Путин, или министър-председател като Джонсън е нонсенс. Трябва да е наказуемо за лидерите на едно общество да бъдат прекомерно по-богати от останалите хора в него. Затова след всеки мандат трябва да бъдат подлагани на щателни съдебни разследвания. Народовластие има там, където всички членове на обществото имат равна покупателна способност.

Трябва да се събори ССР, както и да се премахнат привилегиите, ултра-капиталистическата диктатура, религиите, които ви карат да бъдете роби на Демиурга, институциите, които оперират в свой собствен интерес, и компаниите, които искат да правят пари от вас на всяка цена.

Най-големите болки на човечеството и техните лекове са:

  • Свят на привилегии е свят на елитаризъм и несправедливост. – Меритокрацията е лекът.
  • Капитализмът, люлката на „Егоизмът е добродетел“, е болест. – Нов икономически модел по алтруистичен, интелектуален и отговорен образец е лекът.
  • Аврамизмът е душевната болест на човечеството. – Илюминизмът (Просветлението) е психическият лек.
  • Религиозното разделение между Изтока и Запада задържа духовния прогрес с векове. – Илюминизмът – религията на трансфигурация и прераждане в синкретика с тънката източна мистика, но потопена в дълбоката западна логика е мостът между двете половини.

Човешката раса отдавна превива гръб под зловещата сянка на Демиурга. Просветлението е лекът, който ви предлагаме. Древното послание на просветлените от Орфей та до днес. То лекува със светлината на разума, отражение на космическата еволюция, която въвлича всички благородни и висококачествени умове да постигнат заветната цел, кулминацията на битието, завършекът на върховното търсене на Светият Граал.

Рано или късно всеки ще развие божествения си потенциал и всеки ще открие Бога в себе си. Дотогава човечеството ще трябва да понесе още много страдания и несгоди. Пътят към Ω-точката е стръмен, хлъзгав, кален, окървавен и задимен. Илюминати знаят това най-добре.

Златото го пречисти огънят, а човека – теглилото.

народна мъдрост