Perfectum hominem

Видове инвестиции

Тълпата, и знатната, и простата, съди по външността, по лицевата страна, по непосредствения успех

Карл Маркс

От известно време насам получаваме множество въпроси от различни хора в какво да инвестират спестените си пари. Затова решихме да дадем универсален отговор на въпроса с инвестирането. Макар да не сме бизнес консултанти се надяваме да бъдем полезни с нашите скромни съвети.

За паразитиращия елит не е задоволително да бъде господар само на икономическия капитал (активи и пасиви + експлоатация на хора), тъй като в паралелност съществуват три други вида капитал, които паразитират върху същинския капитал: социален, културен и символичен капитал.

Френският социолог Пиер Бурдийо разширява дефинициите за капитала. Той ни пояснява следното:

… е приложим към всички стоки – материални или символични – без разлика, които се представят като редки и струващи притежанието си в определена социална формация.

Повлиян от големите философи, антрополози и социолози на времето си, в своите изследвания Бурдийо достига до извода, че както има няколко форми на институционализирана власт, така и успоредно с нея съществуват няколко вида капитал.

1. Социален капитал:

Представлява вашето обкръжение от близки и познати, кръговете или мрежите, към които принадлежите и здравината на контактите, които споделяте. Принадлежите ли към някакъв олигархичен клуб? Членувате ли в елитна и влиятелна ложа? Близки ли сте с партийни лидери, висши магистрати или мафиотски босове? Кой най-често ви подава ръка, когато имате затруднения? Кой обичайно ви подкрепя в трудни моменти? Спомняте ли си изобщо някога да сте имали „тежки времена“? Бурдийо описва социалния капитал като:

състоянието на истинските или потенциални ресурси, които са свързани с притежание на издръжлива мрежа от малко или много институционализирани връзки на взаимно познанство и признание.

Повечето трудови хора имат нисък социален капитал, не се познават с никой влиятелен или със завидни средства. Контактите им са вяли, нискоразрядни и не могат да помогнат за някое бизнес начинание или за осъществяването на някаква значителна промяна в личния им живот. Висшите кръгове определят всички важни критерии на социалния капитал. Така те моделират елитарните си кръгове, за да могат да поддържат социалния си статус. Всеки роб на заплата иска да се присламчи към техните кръгове, но те нямат никакъв интерес някакви си дрипави навлеци с мазоли по ръцете да се присламчват към тях.

2. Културен капитал:

Мислете за това до каква степен сте се потопили в субкултурата на господстващата класа. Допада ли ви това което те предпочитат? Посещавате ли опера, балет, концерти на филхармонии, галерии за авангардно изкуство, пиете ли бутикови вина, храните ли се в гурме ресторанти, четете ли предприемаческа литература, интересувате ли се от нумизматика и антики, ходите ли на екзотични почивки в луксозни курорти, в които простаците си мечтаят да работят?

Ако искате да имате по-висок статус в обществото, трябва да сте отлично запознати със субкултурата на богатите. Ако сте запознати с техните порядки и обичаи, някак си могат и да ви допуснат до очарователния им кръг. Ако обаче им говорите за културата на масите, ще ви анатемосат като нискоразряден гамен и никога няма да ви допуснат около себе си. „Социален възход“ означава придобиването на определени културни познания и навици, които да ви позволят да се отъркате с господарите. Ако сте със скромен финансов капитал, но притежавате завиден културен капитал, може и да успеете да се изкачите до някакво ниво в социалната йерархия. Ако нямате културен капитал, но притежавате висок икономически такъв, винаги ще гледат на вас като на парвеню и сноб.

Културният капитал са изтънчените маниери, чрез които можете да демонстрирате вашия изтънчен вкус. Културният капитал се трупа единствено чрез възпитанието и индоктринирането. Това е главната площадка, на която може да придобиете умствената нагласа на елита и да добиете по-ясна представа за него. Ако неглижирате възпитанието, е трудно да се сдобиете с някакъв културен капитал. Ще приличате на Тони Монтана от Белязания – недодялан и груб гангстер без етикет, но с милиони.

Повечето родители от работническата класа нямат никаква представа как да се сдобият с културен капитал, следователно и децата им няма да имат никакви шансове да го усвоят. Гледането на телевизия, играенето на видеоигри, слушането на поп музика, висенето в нета, гледането на филми и сериали, наливането с газирани и енергийни напитки, тъпченето със снаксове и бисквити са измислени за децата на плебеите и прекариата. Културните порядки – не-финансовата ориентация, знанието какво вълнува заможните – могат да ви помогнат в намирането на крупен социален капитал и след това да доведе до сдобиването с прочутата финансова независимост, защото с правилните обноски и контакти, ще си намерите по-добра работа от онези, на които им липсва културен капитал.

Усвояването на културния капитал е най-адекватният път към социално издигане за всеки човек извън кръговете на привилигерования елит. Културният капитал е пропуск за нови възможности. Обаче, преди всичко това означава прегръщането на ценностите на най-висшите паразитни кръгове, които презират дребният човек, т.е. ВАС. Ако желаете да продадете душата си, за да се издигнете в социалната йерархия, това е един от най-сигурните начини. Но какво говори това за вас, ако сте поели по този път?

3. Символичен капитал:

Това вероятно е най-същественото от всичко, защото атакува представите ни за света. Погледнете само „Кралската Сватба“ във Великобритания. Трудно е да не се забележи тази неземна пищност, изтънчено великолепие и величие изкарани на екраните, парадирането с могъществото и величието на британската корона. Всичко това цели да подчертае легитимноста на монархията и да демонстрира на всеки антимонархист и републиканец, че когато се отрича от кралицата, той се отрича и от отечеството.

Замислете се за американския флаг, за звездите, раетата, химна и за ефекта, който оказват върху американците (и не само върху тях) – символи на могъщество, щамповани върху чанти, тениски, шапки, гуменки и най-различни опаковки. Помислете за значението на Полумесеца върху колективния мюсюлмански ум. Помислете за колите Ferrari и Lamborgini, часовниците Rolex, дизайнерските етикети на Armani и GUCCI, и т.н.! Заблудените жадуват определени маркови стоки, не защото имат характерни качества сами по себе си, а защото са безценни по своята символична стойност. Всеки иска инсигниите, с които да респектира другите. Работничеството е обсебено от брандове и марки, защото всеки бива оценяван по статус символите които притежава. Точно те изграждат самия СТАТУС и подклаждат постоянната война за статус, в която всички волно или неволно сме участници. Всеки иска да има емблемите и символите, свързани с престижа.

В тази война богатите винаги излизат като победителите, окичени с емблемите на престижа, защото винаги „изскачат“ с нови престижни марки, за които не сме и чували. Символичният капитал е еквивалентът ви за престиж, величие, тежест, авторитет, репутация и общественото ви положение, но ако нямате другите три вида капитал, сте поредният позьор, който пълни гушките на брандовите и лейбълните магнати.

В обобщение, бихме могли да разсъждаваме за икономическия капитал по следния начин: с какви активи/пасиви разполагате, какви услуги предлагате и колко хора експлоатирате.

Социалния капитал: просто се поогледайте наоколо и вижте кои са първите пет човека от вашето лично обкръжение, тогава преценете с какъв социален капитал разполагате.

Културния капитал: какво знаете за културата на висшите кръгове и доколко я намирате за приемлива.

И накрая – символичния капитал, трупането на статус като: емблемите, марките и символите, които показват вашето положение, като най-висшите и най-търсени знаци и символи са онези, които се свързват с престижа и богатството на елита.

Капиталът, в своите четири форми (икономически, социален, културен и символичен), е ключът към разбирането на заобикалящата ни илюзия – изцяло създадена от висшия елит. Върхушката дирижира не само финансовата ви зависимост, но също разума и мечтите ви. Те ви внушават какво да обличате, като ви създават илюзията за избор. Те определят как да гласувате – винаги да гласувате за нейните икономически интереси и техните подставени лица.

Върхушката изгражда вашата идентичност. Тя ръководи този уродлив панаир, наречен модерно общество, а вие сте посетителите-участници в него. Вие поддържате илюзията всеки път, когато купите желаната марка и направите богатите още по-богати. Вие сте безмозъчните тълпи от зомбита и през цялото време се заблуждавате, че ковете сами съдбите си. Е… не си ги ковете вие! Стремите се най-вече да сте част от висшата класа или поне техните десни ръце. Това са последните човешки отпадъци на този свят, които бихте атакували, защото те са това, което вие се стремите да бъдете. Ето защо 8 000 души могат да обуздаят 8 000 000 000 почти без никакви усилия. Не им е нужно някой да следи и да донася за вас. Вие автоматично правите или не правите всичко, което се изисква или не се изисква от вас, защото така са ви програмирали.

Не може да унищожиш някого, на когото силно искаш да подражаваш!

Не е ли време да се събудите от розовия сън? Спрете да гледате филми и сериали, които нямат нищо общо с живота ви, спрете да се интересувате от това на какви кубчета да бъдат нарязани патладжаните, спрете да следите предаванията за лайфстайл и светски новини и молим ви спрете да търкате билетчета! На тези легализирани престъпни групировки им е дошло времето да бъдат пометени от справедливия гняв на експлоатираните, точно както се случи през Френската и Октомврийската революция.

Но „буржоазно-олигархичните“ кръгове винаги ви замазват очите с техните реформи. Ще дадат малко права на тия, ще дадат малко права на ония, ще направят някоя друга козметична промяна, само и само бизнесът им да върви. Задачата е да се запази основното им право да експлоатират и да трупат богатства. Бизнесът им не трябва да се закача, нито когато е в криза, нито когато е в подем. Какво каза преди няколко години Барак Обама в предизборната си кампания?

Разбирате, че в тези избори най-опасният риск, който можем да поемем, е да пробваме същите стари политики със същите стари играчи и да очакваме различен резултат.

Какво обаче направи Обама, когато го назначиха за президент!? Назначи същите стари фигуранти, продължи старите политики и получи същите стари резултати! Това е еталонът на „буржоазната демокрация“ – да предложиш един фалшив човек – лъскав отвън, но изгнил отвътре. Само назначен слуга би продължавал да пробва със същите провалящи се похвати. „Буржоазната демокрация“ в контекста на всеобщата национална мизерия и нищета вече е несъстоятелна.

Кога за последно работещите гласуваха за продължителността на работната седмица, продължителността на работния ден, на платените отпуски, на болничните и майчинските, за размера на заплатите и цените?

Богопомазаните три милиона американци (1% от населението) притежават 44% от националното благосъстояние – тридесет и два пъти повече от справедливия им дял. (Някои изчисления посочват много повече плюс тенденция за растеж). Сто и петдесетте милиона американци на дъното (50% от населението) притежават 3% от националното благосъстояние – в пъти по-малко от заслуженият им дял. Останалата част американци (49% от населението ) притежават 53% от националното благосъстояние – 0.3 пъти повече от заслуженият им дял.

С други думи, 1% са щастливците, 49% живеят що годе прилично и 50% живеят в окайваща бедност и мизерия. Къде е революцията!? Как може повече от половината граждани да са третирани като помияри, за да позволява на 1% да живеят по-добре и от царе? Защо 50% търпят това угнетяване, защото другите 49% са съучастници в престъпната схема, наречена свободен пазарен капитализъм.

Затова трябва да се въведе „100% наследствен данък“, т.е. никаква преднина не може да се предава по наследство от богатите и овластени родители на техните отрочета. Всички деца, без значение от богатството на родителите им, трябва да имат равен и универсален достъп до всички обществени блага. Паразитите не трябва да определят условията. Всекиму според качествата и всекиму според заслугите.

Много хора биха се определили като меритократи, но споменат ли им за концепцията на „100% наследствен данък“ започват да го сравняват със социализъм, а лицата им стават ярко червени. В социализма няма нищо лошо, особено когато властовите позиции и богатството не се предават по наследство. Най-вече, за да не може внуците на едни да експлоатират внуците на други. С други думи, когато социализмът е застъпил фундаментални меритократични принципи.

„Демокрация“ в превод от древногръцки означава „власт на демоса“ (онези 7000, които са били пълноправни и привелигирировани членове на атинския полис). Политическа система на самоуправление, целяща запазването на привилегированото положение на седемте хиляди, която много често умишлено се бърка с народовластието. А народовластие може да има там, където има и равна покупателна способност. Вижте я „демократична“ Америка как се самоуправлява!? Клубът на 400-те – каймака на 1% дирижира оркестъра, а другите им свирят по палката! Защо наивните либералдемократи не са се сетили, че едрите турбо-капиталисти са ги преметнали още веднъж?

Всяка минута се ражда по един балък.

Финиъс Тейлър Барнъм

Вие поредният балък ли сте!? Не е ли време да спрете да бъдете такъв!? Време е да отвърнете на удара!

Да вземем пример от САЩ – показната витрина на пазарния капитализъм. Между 2002 г. и 2007 г. две трети от щатския оборот се вливаше към върха от 1% домакинства и същият този 1% се радваше на огромни приходи, както никога до този момент от 1928 г. насам, точно преди Черния Вторник от 29.10.1929 г. С други думи, изключителното богатство винаги предшества рецесии, те водят до безработица, а тя от своя страна – до влошаване на жизнения стандарт.

По принцип там, където има огромно богатство, има и огромно престъпление, макар и легализирано. Затова всяка икономическа криза засилва агонията на трудовия народ и подслажда блаженството на паразитната класа. Над петдесет милиона американци не са здравноосигурени. Повече от четиридесет и пет милиона американци използват ваучъри за храна. Повече от двадесет и пет милиона не могат да си намерят постоянна работа. И за черешка на тортата – над три милиона бездомни хора, скищати по улиците и спящи под мостовете (с пропорционално нарастващ брой).

Степента на неравенство в САЩ е същата като в Руанда – а ужким за САЩ се предполагаше, че е най-богата и най-процъфтяваща капиталистическа държава в света. САЩ агонизира, „буржоазната демокрация“ сработва добре и единствено за класата на притежателите и експлоататорите, което се доказва с избора на поредния милиардер.

Време е за радикална промяна – а това означава Революция! Единствено промитите мозъци и облагодетелстваните биха защитавали една разоряваща се и дискредитирана политическа, икономическа и социална система.

От Великата депресия измина почти век, а работничеството така и не си извади поука.

Пак ли ще се спасявате поединично? Дали и този път номерът ще мине?