Където има любов, там няма страдание, което би могло да сломи човека. Най-голямото нещастие е егоизмът. Ако обичате единствено себе си, то като настъпят тежки житейски изпитания, човек започва да проклина своята съдба и преживява страшни мъки! А там, където има любов и грижа за другия, там няма отчаяние…
Феликс Дзержински
Съзнанието ни се лута в отровната медийна среда, упояваща ни с панаирджийски зрелища, долнопробни забавления и перманентно разсейване от осезаемия живот. Едва ли някога в историята на цивилизацията е било толкова трудно да се оцени проявата на автентичен героизъм както сега. И колкото по-трудно се забелязват истинските герои в живота, толкова по-жадно медийната среда ридае за напомпаните героични образи. Героичният медиен продукт продава „храброст“ на тълпите от примирени роби, седящи кротко и послушно пред телевизорите си.
Всяка епоха си има своите герои, но „героите“ на постмодернизма са просто въздух под налягане и нищо повече. Един напомпан балон като Кристиано Роналдо, трупайки милиони годишно и въргаляйки се в сатенените чаршафи с Ирина Шейк в луксозния си палат, не е никакъв герой, но въпреки това от всевъзможни рекламни агенции продължават да ни го натрапват като героичен образ. Със същата тежест може да отсъдим за: Силвестър Сталоун, Арнолд Шварценегер, Том Круз, Брад Пит, Джесика Частейн, Клайв Оуен, Даниел Крейг, Моника Белучи, Анджелина Джоли, Харисън Форд, Кийра Найтли, Конър Макгрегър, Хабиб Нурмогамедов, Флойд Мейуедър, Аманда Нунес, Валентина Шевченко, Майли Сайръз, Андре Агаси, Мария Шарапова, Кубрат Пулев, Азис, Мария Бакалова, Григор Димитров, Димитър Бербатов, Христо Стоичков и другите от дългия парад на уродите.
Купете си доза „егоистичен героизъм“, защото геройството отдавна се превърна в пазарна стока. Отдавна забравено и изчерпано от съдържание понятие, което обаче продава! Някогашните герои са били обикновени хора с всичките им предимства и недостатъци, но са рискували живота, здравето и житейския си комфорт заради другите, без да видят и пукната стотинка. Водели са продължителна и безмислостно жестока борба срещу силните на деня и често са я губили. Техният ориентир е бил чувството им за дълг и чест, за разлика от сегашните пластмасови фигурки, които се ориентират единствено по шумоленето на парите и светлините на прожекторите.
Героите на капитализма са безпроблемно забогатяващи мъже и жени, наркомани жадуващи за чуждото възхищение и почит. За разлика от тях истинските герои от истинския живот не търсят чуждото одобрение, иначе не биха били истински герои. Дистрибуторите на зрелища перманентно ни натрапват своята комиксова героичност в епични продукции или грандиозни спортни турнири. Какъв герой е Антъни Джошуа? – Той е поредния добър боксьор и нищо повече. Тайгър Уудс какъв ли героичен подвиг е извършил през живота си!? – Никакъв, освен че играе голф по-добре от много други и бива приказно възнаграждаван заради това. А Неймар какво героично прави? – Той просто рита футболната топка и често мами и симулира, за да спъва играта на другия отбор. Това ли са ви героите, с които толкова се гордеете и асоциирате!? Това ли са примерите, на които искате да подражавате!? – Та дори едни комиксови герои не изглеждат толкова нелепо, колкото тях.
Колко млади хора, тънещи в мизерия, си мечтаят да станат известни спортисти, певци, актьори, инфлуенсъри или тв водещи, за да излязат от бедността и нищетата? – Милиони, милиони заслепени от идолите си гаснат по тази мечта и мислят денонощно за славата и разкоша, които ужким им принадлежат.
Милиони, милиони млади хора са толкова затъпени, че дори не знаят за какво да мечтаят. Техните съкровени мечти отдавна са умъртвени и заровени под купчините пластмасови ценности.
Последното нещо, за което си мисли един потенциално истински герой, е процесът на героизиране на собствената му особа. Истината е, че когато настъпи съдбоносният момент, няма много време за мислене и мечтаене – има време само за действия. Именно действията различават героите от всички останали.
Геройството в живота доста често се оказва неблагодарна и зле отплатена работа, за разлика от позьорството. Ако някой иска да е герой, трябва да знае, че ще изпие много кофи с жлъч, даже ще има и допълнителни порции. Историята на Илюминати нееднократно е доказала тази неписана закономерност. И все пак не всички илюминисти са си изпили чашите с горчилка, а само малцина. Това е така, защото за всяка личност в този живот е приготвена по една чаша жлъч, но не всеки е готов да я изпие. Затова в живота има един много рядък тип личности, които изпиват горчилката на другите.
Псевдогероите, за разлика от истинските, пият от чашите със захарен сироп. Освен, че изпиват своите, те изпиват и тези на другите, но от толкова сладко и на тях рано или късно започва да им нагарча. Медийният проект бавно, но сигурно ще погълне човешката им същност. Поглъща ги чрез алкохола, наркотиците, антидепресантите, договорите, фалшивите взаимоотношения, любовта на тълпата и всички други познати и непознати ни пороци.
Замислете се за тракиеца Спартак. Ако този роб-гладиатор бе предпочел да си остане такъв, а не да бъде водач на най-великото робско въстание в историята на западното полукълбо, дали щеше да е толкова известен, колкото е сега? Дали хората щяха да кръщават децата си с неговото име? Колко актьори щяха да играят ролята на един от многото позлатени роби в историята на гладиаторските борби? Кой достоен човек би се асоциирал с един роб, правещ сеир на патрициите и плебеите в една варварска игра?
И точно заради затова познаваме Спартак като героична фигура от историята, именно защото е тръгнал срещу всички залози, срещу малодушието на мерзавците и срещу могъщата римска военна машина, воден единствено от моралния си компас. Ако Спартак не беше повел въстанието на робите, щяхме да знаем повече за Фламма, отколкото за гладиатора-тракиец от племето меди.
Самият факт, че мнозинството от съвременниците ни знаят повече за Спартак отколкото за Фламма, е достатъчно показателен.
Сега повече отвсякога имаме нужда от Спартак. Намерете „спартаците“ на нашето време! Само не ги търсете по тв каналите и по кориците на списанията, защото там със сигурност няма да ги откриете.
Маркетинговата версия на геройството е креслива гротеска на истинската. Всичко свързано с храброст, смелост и кураж е изкривено и обезобразено от монетаризираната медийна среда. Това, че някой много добре криви фасони, чупи стойки, раздава удари, рита или тупа топката не означава, че е герой. Може ли някой от тях да ни покаже какво е храброст и мъжество. Могат ли тези звезди да вдъхновят филмираните плебеи и роби на заплата към чутовни подвизи!? – Едва ли. Нищо подобно няма да се случи в пазарната система, която афишира „геройството“, за да ви пробутва дънки, анцузи, хранителни добавки, шоколади, уиски, банани, консерви, хамбургери, червила, гримове, шампоани, дезодоранти, смартфони, маратонки и видео игри.
Иронията на нашето време е, че от екрана и вестникарските будки непрестанно и нагледно ни заливат с геройски архетипи, но всичко това е само лъскава опаковка със съмнително съдържание. Пластмасовите кумири са едни нищожества в живота, лишени от чувствата за дълг, чест, доблест и достойнство. Подражавайки на нищожествата, рано или късно и вие ще се превърнете в такива.
Думата герой има тракийски корени, етимология на съвременната дума – „герой“ води началото си тракийската дума – ἥρως. Херос е понятие, което се свързва с апотеоза. Херос отразява процеса на трансформацията от човек в антроподемон и накрая в Теос (божество). Иначе казано, ставайки „ἥρως“ човек открива даровете на безсмъртието. Според орфизма безсмъртен е този, за когото остава споменът, за когото се пеят песни, пишат се стихове, разказват се легенди или се снимат филми.
Подвигът е ключът към безсмъртието!
“Не заради мен!” – това вашето мото ли е?
ἥρως → ανθρωποδαίμων → θεος – Това вашият път ли е?
И преди всичко не забравяйте, че вашето действие или бездействие в социума определя какъв сте и какъв ще станете.
Героите са обикновени хора, чиито социални постъпки са необичайни в критични ситуации.
Филип Зимбардо (психолог и ръководител на Станфордския експеримент)