Изкупление?

“Изкупление” е термин в някои системи от вярвания, които поставят отговорността за изпълнението му извън възможностите на човека – обикновено в ръцете на някакво божество-създател, като богът от аврамическите религии.

И трите религии, чието начало може да се проследи до библейският патриарх Авраам, представляват “програми за изкупление” с малки различия помежду си: юдаизъм, християнство (с всичките му секти, като католицизъм, протестантство, православие и т.н.) и ислям.

Всяка религия се състои от четири компонента: повествование, определени ритуали, етика и идеология. Религията на древните евреи, например, се състои от “свещената история” от Стария завет (разказана в Тората – първите пет книги от Библията), ритуалите – практикувани от последователите й, етиката – дадена от духовните водачи или авторитети (като 10-те заповеди, за които се казва, че са дадени на Мойсей от Йехова) и идеологията – загатната или прикачена към всичко това.

Всяка тема или митема (мит-тема), формираща част от структурата на дадена религия, ще намери израз в някои или във всички тези компоненти – темата за изкуплението, например. В Стария Завет (СЗ) на много места се разказва историята за изкуплението на евреите. Най-вече изкуплението, последвало тяхното излизане от Египет. Този епизод, взет от реално историческо събитие, става основа за изкупителни ритуали, които се практикуват периодично. Той е и модел за ритуалите, а също така и етичната рамка. Накрая се добавя идеология към системата от ритуали, разказ и етика. Идеологичният компонент обикновено се състои от набор от вярвания в свръхестествени неща (Бог, “божествен план” и други), които, тъй като не подлежат на доказателство, чрез директното им изживяване, се приемат единствено на вяра. Твърдението (вярата), че Бог защитава тези, които практикуват изкупителните ритуали, е идеологическа предпоставка.

Религиите на изкуплението – доминиращите религиозни системи в наши дни, са изградени от всичките четири компонента, но движещата им сила е съсредоточена основно в идеологията им – недоказуемата вяра, “закачена” към системата. Гностиците, които са наблюдавали зараждането на християнската “програма за спасение” от еврейската сектантска идеология (основно култът на Цадик), протестирали срещу това, което виждали като погрешни вярвания. Въпреки това, те не са нападали никого от последователите на тази вяра, а само самата система от вярвания. В противовес на това, самите гностици са били физически нападани, а Мистерийните училища, в които са запазили хилядолетни традиции, са били разрушени. Това е продължавало с векове, започвайки от приемането на християнството като официална и единствена религия на Римската империя и продължавайки до Средновековието.

Това е важен детайл, не само за да фокусира вниманието към най-важната неразказана история на Западната цивилизация – разрушаването на Мистериите и свещеното наследство на мъдростта на древните европейци, от което Мистериите са били неговата кулминация, но също така и като индикатор, че

религиите, проповядващи изкупление, не са могли и не могат да се наложат с мир и само чрез проповядването на идеите си.

Император Константин, определил християнството за официална религия в Римската империя, не е бил глупав, нито заклет християнин. От политическа гледна точка е било необходимо християнството да стане официална религия, тъй като новата вяра е приписвала свръхестествен авторитет на управляващите. Виждаме ясното и последователно продължение на тази политическа тактика в арогантния “религиозен фашизъм” на американското правителство при президентите Буш, въпреки че тази тирания може да бъде проследена много назад в историята.

Накратко, религията, предлагаща изкупление, не е религия, в истинския смисъл на думата. Тя е политическа идеология, прикрита като религия. Християнството е именно това от самото си създаване. То не се е превърнало в мистико-фашизъм, защото е било създадено като такъв. Обещанията за изкупление взимат надмощие при почти всяко събитие от световен мащаб и тиранизират умовете на милиони хора днес, така както и през последните 20 века. Причината за това са идеологическите компоненти на една тоталитарна система за контрол, в която върховният източник на контрол не подлежи на съмнение и отговорност.

Основните идеологически компоненти на юдео-християнско-ислямските изкупителни религии са:

  • Сътворение, представено като творение на мъжко божество (Господ Бог), а не като постоянен и непрекъснат процес, включващ божества от двата пола.
  • Господство на мъжкия Бог, който също така е възприеман и като съдия и законодател.
  • Произход на моралния кодекс, чрез диктуването му на избрани пратеници, които винаги са мъже (Авраам, Яков, Мойсей, Иисус, Мохамед…). Това залитане към мъжкото е типичен почерк за “религиите на откровенията” – теологичният термин за това, което по-горе е определено като “изкупителни религии”.
  • Подтискане на женското, видно не само в премахването на езическите богини от Стария Завет, но и в женомразството в Новия Завет, разпространявано от Свети Павел, както и в сексуалния апартейд при исляма.
  • Господство на човечеството над Земята, заявено от Бога-баща, който създава хората “по Негов образ”. Тази идеология създава система за социален контрол, дефинирана от мандата за консумиране и унищожаване на Земята. Глобалното консуматорско общество е изцяло в съзвучие с библейската идеология за човешко превъзходство.
  • Догмата за падението, греха и изкуплението.
  • Въплъщението на божественото в човешка форма – прието от християнството, отречено от ортодоксалния юдаизъм, но не и в апокалиптичната идеология на Цадик, и отново отречено в исляма, който обаче се придържа към една единствена свята книга – Коранът. За християните подобен абсолютен статут има Иисус Христос.
  • Мръсното естество на сексуалността и природата – отношение, грешно приписано на гностиците от ранните християнски идеологии. Това е хитър и сравнително успешен опит за прикриване на собствените си омраза към сексуалността и склонност за отричане на света, чрез приписването на подобни качества на диаболизираните от самите тях “други” (различни от техните) разбирания.
  • Комплексът за божествен спасител, общ и за трите аврамически варианта.
  • Физическото възкръсване, в частния случай с Иисус, и в общия такъв – с възкръсването на човечеството при “последните времена” (краят на света).
  • Безкрайно наказание и мъчение за съгрешилите и неверниците.
  • Божествено наказание, апокалипсисът, който ще настъпи в “последното време” (краят на света).
  • Ефикасност на определените изкупителни ритуали (еврейските фестивали, католическите богослужения, ислямският хадж и др.)

Премахнете всичко това и какво остава? Почти нищо, защото в “изкупителните религии” няма почти нищо, когато се премахне идеологическата динамика.

Тук някой може да зададе въпроса “Възможна ли е изобщо някаква форма на автентична религия, без тези елементи?” Определено да. Автентичната религия, лишена от елементи на изкупление, е била широко разпространена в езическите/пагански култури в Европа. Тя все още съществува в известна степен сред местните култури в Америка, Австралия и Полинезия. До определена степен (но не напълно), азиатските метафизични системи, като Дзогчен и Веданта, са свободни от елементите на изкупление. Гносисът (опознаването на божественото, чрез директно изживяване), е бил метод на просвещение, силно контрастиращ на изкупителните религии, чрез фокусирането си върху личното изживяване, а не авторитета; изучаването, а не индоктринацията.

В гносиса няма доктрини, които са свещени или неподлежащи на съмнение. Никое гностично учение, не трябва да се приема по подобен начин, дори и днес. Знанието, придобито в Училищата за Мистерии, е било подлагано на тестове, чрез директен опит. “Учителите” са настоявали всеки нов ученик да научи сам основите на експерименталния мистицизъм. Всяко поколение е добавяло и доразвивало мъдростта, натрупана от предшествениците му. Гностиците са били даровити писатели и въпреки че не са приемали нищо, написано от човек, за свещено, самият процес на преподаване и учене е бил приеман за свещен. “Бог е беседа” гласи една гностична поговорка. Беседата, към която са се стремели гностиците, е била с отворен край, иновативна и експанзивна.

Всички елементи от списъка по-горе, зависят от налагането им от авторитети, като папи, свещеници и дори президенти, които биват описвани като представители на свръхестествените сили, определящи програмата за изкупление. В гносиса (Мистериите) не е имало подобно посредничество между посвещавания и изживяването на самото посвещаване: срещата с боговете и изследването на този свят, Земята и Космоса. Целта на мистериите е била да учи, как да бъде опозната Гая и как да съжителстваме и еволюираме заедно с нея.

Истинската цел на изкупителните религии не е спасяването на духа/душата, а социален контрол.

Comments are closed.