Психология на нациите

Всяка нация, точно както всеки човек, има психологически профил. Много нации, както много хора, са невротични, небалансирани и умствено болни. Какво е психологическото състояние на Стария световен ред, на Новия световен ред и на тези, които са против Новия световен ред?

Теорията на Фройд за личността може да бъде приложена не само при отделни индивиди, но и при цели нации. Фройд казва, че личността ни се оформя от три компонента – Ид (То), Его и СуперЕго. Две от тях са винаги в конфликт, а третото играе ролята на посредник между тях.

Ид-ът (То) е инфантилен, нарцистичен и следва Принципа на удоволствието, искайки да бъде задоволен във всеки един момент. Той негодува срещу всичко, което може да му попречи да получи това, което иска. Той е като типичното разглезено дете. Поддръжниците му го свързват със свобода и себеизразяване. “Прави каквото поискаш” е мантрата на Ид-а.

СуперЕгото е типичният строг родител. Обсебено е от “правилно” и “погрешно”, от морал, съвест, правила, закони, ред, дисциплина и се подчинява на Принципа на контрола. Там, където Ид-ът се интересува само от себе си, СуперЕгото е заето с останалите, с груповата динамика, с обществото. Неговите поддръжници го свързват със съзряването и съобразяването с останалите. “Дръж се така, както искаш да се държат с теб” е неговата мантра.

Ид-ът и СуперЕгото са винаги в конфликт.

Между тях стои “Его”-то, което слуша и двете, и взима решения, според Принципа на реалността. Его-то е компонентът, който е най-силно свързан с реалността и заобикалящия свят, и се занимава с възможностите. То търси начини, по които да изрази Ид-а, докато оперира според СуперЕго-правилата на обществото.

 

* * *

 

Търканията между Ид и СуперЕго са видими навсякъде. Ислямските нации са класически пример за общества под контрола на СуперЕгото: черни цветове, закрити лица, авторитарност. Жените трябва да са закрити. “Полицията на морала” е навсякъде. На крадците им се режат ръцете. Хомосексуалистите биват обесвани. Прелюбодейците се обезглавяват. “Развратните” ги убиват с камъни. Всички трябва да се молят на Аллах по пет пъти на ден и през нощта. Трябва задължително да са с лице към Мека. Няма алкохол, няма наркотици. Сексът е ограничен само в брака. Ислямът е пример за неконтролируемо СуперЕго. Ид-ът е потиснат и Его-то не играе никаква роля в случая.

Ислямските нации са на ръба на нервен срив. “Обичаме смъртта повече, отколкото вие обичате живота” казват мюсюлманите на западняците. Това твърдение е патологично, а Ислямът е идеология, ненавиждаща живота. Колективната ментална болест на мюсюлманите ги кара да са обсебени от убийствата, които те предпочитат да наричат “мъченичество”. Като се има предвид, че животът им е толкова лишен от удоволствия, любовта им към смъртта не е изненадваща. Няколко фундаменталистки християнски секти също са доминирани от СуперЕгото, както и ортодоксалните евреи. Голяма част от проблемите в света произлизат от тези нации, на които им липсва всякаква гъвкавост. Това е светът на религиозния фанатик. Такива общества винаги са управлявани от намръщени и мразещи всичко стари мъже, облечени в черни дрехи и с дълги бели бради: аятоласите в Иран, старейшините на амишите, мъжете в зле изглеждащи черни костюми и странни прически, които ръководят ортодоксалните еврейски общности. Тези общества са изпълнени с озлобеност. Подозрителни са към външните хора и са ужасени от каквато и да е промяна. Те държат твърдо на традицията и миналото.

От друга страна, Западът е култура на неконтролирания Ид. Всичко е насочено към задоволяването му. Капитализмът е системата, спринцовката за пристрастения, даваща му най-добрата дрога: удоволствие всяка секунда, доставено когато и където си поискате. Бърза храна, бърз секс, бързо развлечение, бързи коли, бързи приказки. Всичко е бързо, за да можете да си доставите дозата удоволствие без закъснение. Капитализмът е като дилъра, стоящ на ъгъла на улицата, а стоката му е превърната в политическа и икономическа идеология, създаваща безкраен поток от наркомани, обсебени от мисълта кога ще си получат следващата доза, страдащи от симптоми на абстиненция, когато не я получат.

Попитайте която и да е жена на запад, какво е любимото й занимание през свободното време и тя веднага ще отговори – шопингът. Що за общество смята пазаруването за най-желана дейност? Попитайте някой мъж и той ще ви отговори – гледането на спорт. Дали смисълът на живота е в гледането на футбол и наливането с бира?

Боклучава телевизия, боклучави компютърни игри, боклучави холивудски филми, пийп шоута, интернет порно, социални мрежи, тематични паркове, евтин алкохол, евтини наркотици. Западният свят е един Дисниленд, ръководен от дилъри. СуперЕгото е заличено. Западът е пълната противоположност на обществата, управлявани от СуперЕгото. Докато последните се управляват от стари мъже, западните общества се управляват от разглезени пикльовци, от мъже и жени, които никога не порастват, от хора, страдащи от забавено развитие, заклещени в бебешкия си период. Западът е инфантилен.

Кредитната криза беше неизбежното следствие от една неконтролирана идеология на Ид-а. В такова общество никой никога не се спира. Тези, които могат да са алчни, колкото си поискат, задължително взимат всичко, което могат, независимо от последиците и независимо от останалите. Защо да спират? Те просто задоволяват основната идеология на обществото, в което живеят. Регулацията, СуперЕго-механизмът за контролиране на пазарите, беше съборен в САЩ, благодарение на Рейгън, Клинтън и двамата президенти Буш, а също така и Маргарет Тачър, Джон Мейджър, Тони Блеър и Гордън Браун във Великобритания. Тяхната колективна идеология беше, че пазарите са по-ефективни от всичко друго. Всъщност, пазарите са отражение на Ид-а и са ръководени първо от алчност, а след това от страх. Те винаги водят до катастрофа, ако не бъдат обуздавани от строга регулация. Цялата идея за социално управление чрез свободните пазари, е фундаментално сбъркана. Пазарите (силите на Ид-а) работят само ако са смесени с ефективна регулация (силите на СуперЕгото). Хората в регулаторните органи трябва да бъдат както добре платени, така и много талантливи, също както и тези в институциите, които ще бъдат регулирани. Това така и не се случи в капиталистическата система. Никой не иска да се цепи от колектива. Алчността е хубава, нали? В това твърдение се съдържа причината за кредитната криза. Мнозина плащат за алчността на малцина.

Членовете на Стария световен ред предпочитат общество, управлявано от Принципа на удоволствието, защото това предоставя най-добрия механизъм за манипулирането на глупавите и зомбирани маси. В такова общество алчността на Стария световен ред може да бъде задоволявана безгранично. Никой не се противопоставя на възможността им да оправдават огромните разлики в благосъстоянието. Именно то е контролът в Ид-обществата. Ако нямате пари, сте никой – човек без бъдеще. Повечето хора са именно това, но са добре изиграни да поддържат системата, която ги прави такива.

Следващият президент няма да промени нищо, защото промяната може да бъде създадена само извън системата, никога в нея. Самата система е сбъркана, а тя не дава възможност за промяна отвътре. Така че промяната трябва да дойде от външен източник. Обикновено – от революция.

В повечето общества Его-то – компонентът, от който се очаква да създава здравословен баланс между Ид и СуперЕго – е претоварен. Обикновено Ид-ът или СуперЕгото се засилва изключително много, докато бъде изгубена възможността за овладяването му. Мислещото Его, подчиняващо се на Принципа на реалността, го няма никакво. Всичко, което се получава в такъв случай, е концентриран Принцип на удоволствието или концентриран Принцип на контрола.

 

* * *

 

Колкото до тези, които са против един Нов световен ред, това са хора, които се вдъхновяват от индивиди като Хенри Дейвид Торо. Те харесват изолацията му, неговата самодостатъчност, подозрителността му към правителството, готовността му да взима участие в граждански неподчинения и съпротивата срещу несправедливи закони, простият му начин на живот, независимостта му и съпротивата му срещу данъците. Теодор Казински (Юнабомбър), оцеляващите и култовете като “Клонката” (Клонка Давидова) имат много общи черти с Торо. Членовете на движенията анти-Нов световен ред проектират собствените си страхове върху останалите, а тяхното негодувание, че са управлявани от който и да е, освен от самите себе си – върху Новият световен ред. Тези хора изпитват проблем да оперират в големи и сложни общества, защото техните Ид и СуперЕго са фундаментално антисоциални. Те страдат от остра параноя.

Едно здраво общество е това, в което доминира Его-то, а на Ид-а и СуперЕгото са дадени здравословни но не прекомерни условия за изразяване. Това е светът, за който се застъпва Новият световен ред. Това е същността на новото общество, което Илюминати искат да изградят. Свободният, нерегулиран капитализъм – психологията на Ид-а – трябва да бъде оставен в историята, също както и СуперЕго-идеологиите на фанатиците – ислям, християнство, юдаизъм, индуизъм, комунизъм и т.н.

Кой нормално мислещ човек би се противопоставял на този Нов световен ред? За съжаление, огромната част от хората не мислят нормално.

Comments are closed.