Светлина в светлината

Ако искате да диспутирате съществуването на Бог с учени, ще е глупаво да отидете въоръжени със „свещени“ книги. Трябва да демонстрирате знанието си за душата на научно равнище. Онтологичният ви подход трябва да бъде по-точен от техния. Трябва да им покажете къде са техните пропуски.

Първият постулат на питагорейците е:

„Числата управляват Вселената.“

Математиката е основата на структурирането на неживата, a от там – на живата природа. Вселена, която не работи според математическите закони, не би била работеща. Вероятният въпрос, който Питагор си е задавал е: „От къде се е взела математиката?“. По какъв начин и защо космосът усвоява математиката? Още повече, ако космосът е основан на математически функции и човечеството може да ги разбере, тогава следва, че човечеството може да отключи тайните на космоса и да разкрие Божествената формула. Всички дялове на физиката се основават върху математиката, чрез тях човечеството усеща и разбира вселенските механизми. Но учените от известно време насам повтарят една и съща исторически катастрофална грешка: те се осланят само на емпиричните  данни, вместо да слеят емпиричните данни и математическата логика в едно.

Космосът не се основава на емпиричните данни, проектирал се е на базата на математическата логика. Ако искате да разшифровате компютърна програма, ще изучавате крайния продукт, който тя дава, или ще изучавате компютърния език, от който бива съставена? Учените тръгват реципрочно, от крайния продукт към езика на самата програма. Философите пък се опитват да разберат програмата с ангажирано внимание към крайния резултат. Адекватният подход към проблема е да се тръгне от двата края едновременно. Логиката ще осигури най-добрата отправна и налична точка. Ако можем да проследим логиката на твореца (дали го наричаме „Господ“ или „Природа“ е без никакво значение), тогава можем  да разкрием неговия замисъл. Трябва да се постараем да се въплътим в неговия образ и мислене, за да разберем това, което ни е предоставил. Как бихме оформили ние Вселената? Какви биха били нашите съзидателни принципи? Някой ден ще направим софтуер, който ще е съвършенна симулация на света около нас. Подобна симулация ще ни разкрие логиката на събитията. Ще сме в състояние да пускаме симулацията и в нормален ход, и в реципрочен. Езикът на програмата ще бъде бъде подобен на онзи, използван от Демиурга, и ще бъде смайващо почти съвършен, тъй като ще бъде изграден на базата на най-елегантните математически модели. Само ако знаехме, че всички отговори вече съществуват в нашия разум, просто трябва да ги извлечем от там.

Конструкторско правило №1: „Използвайте ВСИЧКИТЕ известни видове математика, защото използвайки всички познати видове математика, всички познати възможности остават отворени.“

С употребата на ограничени подмножества определени варианти си остават ограничени. Трябва да сте в състояние да изчислите всички възможни резултати от изключването на определени числа преди да продължите с вашето конструиране. Какъв по-задоволителен резултат би ви дала някаква конкретизирана математика над неограничената математика? Каква задоволителна причина може да имате за използването на част от математиката, вместо цялото познато математическо познание?

Вселената е базирана на „завършената“ математика, но учудващото е, че нито един конвенционален математик или учен не е определил какво е завършена или цяла математика. И точно там е слабото звено на модерния научен подход. Не можете да започнете да разбирате космоса, докато не се поинтересувате какво е онтологичната математика.

Въпросът може да бъде зададен по два други начина:

  1. Съдържа ли Вселената всички възможни числа и ако да, какви са всички възможни числа? Ако Вселената не съдържа всички възможни числа, защо не ги съдържа? Каква би била причината за използването на едни числа пред други, за наличието на едни и отсъствието на други?
  2. Колко измерения са необходими, за да се запълнят всички възможни бройки? Защо Вселената би използвала повече от необходимия минимум измерения?

Не може да изучавате астрофизика преди напълно да сте определили базата на която астрофизиката се гради – онтологичната математика. За съжаление астрофизиците са се подвели по ограничените данни вместо математическата логика. И пренебрегвайки я, след много опити и теории, включващи всичко чак до 26-те измерения, те стигнаха до „М-Теорията“ за 11-те измерения, техния последен претендент за обяснение на всичко. Това е вероятно най-сложната математическа теория измисляна някога, само че тя е непълна, тъй като тя не се основава на математическата цялост. Нито един „М“ теоретик не може да разясни защо космосът трябва да се основава точно на това странно 11-числено наличие на измерения, както изисква теорията. Ако 11 измерения не са необходимият минимум за пълно математическо изражение, тогава „М-теорията“ е невярна. Ние предполагаме точно какъв е вероятният брой – може да се намери и с проста логика, и това не е числото единадесет. „М-теорията“ смята, че допълнителните „скрити“ измерения са безкрайно малки и преплетени и никога няма да могат да бъдат посочени директно. Защо природата ще процедира по такъв сложен и ограничен начин? Това звучи повече като метафизика отколкото като физика. Това носи всички белези на насилване на една теория да се вмъкне в наличните данни чрез изобретяване на  остроумни, но неясни софистификации. Сложността на тази теория произлиза от нуждата да акомодира, напасва всичките хитрини, които включва. Обърнете внимание, че М-теорията може да бъде разделена на пет самостоятелни 10-измерни „супер-струнни“ теории и една 11-измерна „супер-гравитационна“ теория. Започва да изглежда така сякаш учените прекарват времето си в измислянето на нови съперничащи си теории, които някак си да се напаснат в едно цяло, вместо да търсят истинското неизвестно.
Най-добрата теория за анализиране на математическата цялост е теорията на Айнщайн за относителността, която се отнася за най-магическото нещо от всичко:

– Светлината!

Приемаме светлината за някаква даденост, а всички най-загадъчни енигми са окъпани в светлината. В училище всеки учи, че светлината е видимата част от електромагнитния спектър, но „светлина“ може също така да е целият електромагнитен спектър, видим и невидим, и това е смисълът, който ще влагаме в понятието „светлина“. Частиците светлина са наречени фотони, от елинската дума φωτός – светлина. Алтернативна дума е луксон, от латинската дума lux – отново светлина.

Помислете над този цитат от популярна научна книга:

„Ако можехте да закачите часовник към лъч светлина, той не би тиктакал изобщо. Казваме, че за фотоните времето не „тече“ изобщо (максимална времева дилатация – разширение) и цялата Вселена има нулев размер (максимална контракция на дължината)!“

Джим Ал-Халили

Това изказване е доста дипломатично и авторът не се задълбочава повече върху него, бързайки към по-конвенционални материи за анализиране. Но какво би било по-изумително от това, което току що е казал? Не трябваше ли да напише цялата си книга изцяло и само по този проблем? Той прибързано е подминал изключителния факт, че светлината е извън пространството и времето. Това е изключително точен пример за това как изтъкнати учени могат толкова печално да се провалят в това да забележат крещящите в лицето им последици на собствените им открития.

Фотоните са без маса. Мигновенно това ни изправя пред следния въпрос: какво е частица без маса? Когато мислим за частици, обикновено си представяме (без значение колко неточно) миниатюрни твърди частички, които разбира се имат маса. Те са твърди, изпълнени и материални единици, строителните тухлички на осезаемия живот. Теоретически бихме могли да докоснем всяка една от тях. Как обаче може да докоснете частица, която няма маса – какво бихте докосвали? Научна фантастика ли е да наричаме фотоните частици, след като определяме частиците като имащи маса, а фотоните – нямащи?

Обобщавайки всичко това: фотоните нямат маса, не изпитват нито време, нито пространство. Те не са „пространствени“ в какъвто и да е конвенционален, общоприет смисъл. Започва ли да ви звучи познато? Да ви напомня на нещо!?

Фотонът се състои от комбинация на електрически и магнитни полета, осцилиращи под прав ъгъл едни спрямо други, движещи се с 300.000 km/s (по нашите разбирания, но не и по „фотонските“).
Наричаме видимата светлина „бяла светлина“, a както знаем изобщо не е бяла. Тя е комбинация от всички цветове на спектъра, както опитите с призми го доказват. Какво обаче е цветът? Ако имахме някакъв вълшебен мега-микроскоп и го насочим към лъч бяла светлина, ще видим ли в началото „бели фотони“ и усилвайки увеличението нататък, ще се разложат ли тези бели фотони на още по-малки, отделни червени, оранжеви, жълти, зелени, сини, тъмно сини и виолетови фотони жужащи наоколо в една обща смес – дъга? Ако белите фотони на практика не съществуват а белия цвят вместо това е композитен феномен от различни по цвят фотони, тогава признаваме, че виждаме цвят който не е „истински“, който е изграден от основите на реалността преди него, т.е. белият цвят е резултат. Цветът дори не е основна характеристика на един обект, това е произтичаща, вторична характеристика. Фотоните се определят от честотата, дължината на вълната и енергийното съдържание, но не и от „цвят“. Цветът е ментална, умствена или културна конструкция ако искате. Цветът представлява това как нашите нервни рецептори интерпретират фотоните с различна честота и т.н.. Фактически, цветът съществува в нашите умове, но не и в светът на фотоните. Опитайте се да опишете синия, жълтия и червения цвят на един човек, който е незрящ по рождение. Хипотетичен компютърен разум може просто да регистрира и анализира числените изражения и стойности на честотите и дължините на фотоновите вълни, и въпросът за „цвят“ не би бил релевантен. Ако всички имахме гените за далтонизъм, изразът „небето е синьо“ никога не би ни хрумнал. Това показва колко зависим е цветът от нашия апарат за възприемане. Визуалният кортекс в нашите мозъци игнорира фотоните на ултравиолетовата светлина, инфрачервената светлина, радио вълните, микро вълните и т.н.т. Те всички са постоянно навсякъде около нас, но са „неуловими“ за рецепторите ни. Какво ли друго може да е скрито от нашите сетива!?

Следващата толкова объркваща загадка на фотоните е, че те всички „пътуват“ с еднаква скорост. Дори да има безкраен брой от тях, те всички пътуват с една и съща скорост. Още по-озадачаващо е, че без значение с каква скорост се движи наблюдаващият,  всяко измерване на скоростта на светлината ще показва един и същ резултат. Наблюдател, движещ се с 99.99% от скоростта на светлината, не е с 0.01% по-бавен от скоростта на светлината – той е по-бавен с цялата скорост на светлината, с 300 000 км/с по-бавен от светлината. Ако включи фенерче, тогава светлинният лъч ще се движи отново с 300 000 км. в секунда. Светлината сама по себе си няма концепция за относителна скорост. Тя не се „интересува“ дали нещо е стационарно, неподвижно или се движи с 99.99%  от скоростта на светлината – от нейна гледна точка, двете ситуации са еднакви. Светлината ще „избяга“ и от двете ситуации с обичайната си скорост. Тук се крие една от най-великите загадки на битието.

Човек в кола, движеща се с 99 км/ч, се движи с 99% от скоростта на друга кола, движеща се със 100 км/ч. Това е общоприетият поглед – здравият разум. Светлината не се подчинява на общоприетия поглед, на здравия разум. На практика „здравия разум“ често е вашия най-голям враг, ако искате да разберете смисъла на съществуването.
Доводите, аргументите, причините и мисълта са разкрили мистериите на свтелината пред човечеството, не здравия разум, базиращ се върху сетивата. Ако следвахме само диктата на здравия разум и нашите няколко ограничени сетива, никога не бихме проникнали в тайните на светлината.

За много хора е трудно да размишляват върху същността на човешката душа. Разбирането им, че това е безсмъртна, лишена от маса единица, обект, същност, без измерения, която съществува вън от пространството и времето, е по своята същност нелепо, абсурдно и безсмислено. Но са съвършенно готови да приемат съществуването на фотоните. Но какво е фотонът? Теорията за относителността на Айнщайн казва, че фотонът е безсмъртна единица без маса, без измерения и съществува извън пространството и времето.
Още ли не проследявате връзката? От Айнщайн насам имаме научни доказателства, потвърдени в безброй експерименти, че нещо напълно безспорно и несъмнено – светлината – има точните „физически“ атрибути, вечно приписвани на душата. Така че все още ли е състоятелно да говорим, че концепцията, идеята, общата представа за душата е научно нелепа и абсурдна? Ако е така, то концепцията и разбирането за светлината трябва да е също толкова нелепа и абсурдна. Ако направим една крачка напред и припишем разум и мисъл на светлината, теорията за светлината ще стане теория за душата.

Вече споменахме, че има много неща, които съществуват, като например ултравиолетовата светлина, която влияе на всички ни, а в същото време са невидими за нашите очи. Такива неща са открити от разум и мисъл, и потвърдени и доказани от експерименти. Как бихме могли да знаем дали един светлинен лъч съдържа разум, мисъл, ум, съзнание, дух, разсъдък, интелект или не? Науката не приписва независим, самостоятелен ум на нищо, нито дори на човешките същества. Умът за учените е нещо, което незнайно как произлиза от материята, и е изцяло детерминирано, подчинено и зависимо от материята. Популярната научна теория за бихевиоризма определя човешката мисъл, разум и дух като напълно неуместни и ирелевантни. Всичко, което е важно за бихевиоризма е, че ако приложите подходящи стимули към разумно същество, ще получите определени, измерими и предсказуеми реакции – някакъв вид поведение (behaviour). Стимулите и ответното поведение могат да бъдат емпирично изучавани. „Съставката“, която съществува между стимула и наблюдаваното поведение – човешкия ум, се счита за нещо, което няма значение. Все едно това е някаква „черна дупка“. Прескача се начинът, по който различните субекти възприемат стимулацията на един и същи дразнител.

Кое научно уравнение има “разум”, когато е изписано като променлива наравно с Х, У и Z? Няма такова уравнение все още. Науката не може да изследва хипотетичните качества на „душата“ у светлината, защото няма инструментариума да го направи. Това разбира се не означава, че тези качества не са там. Неизменно, науката винаги игнорира нещо, ако не може да намери точните теоретични способи, за да го обясни.

Когато науката най-накрая прегърне уравнението r ≥ 0, ще претърпи нова Коперникова революция. Философия, теология и наука ще се обединят заедно в ясно съгласуван и интегриран корпус. Няма да има място за „вяра“ и „здрав разум“ или измамните доказателства на нашите пет сетива. Нашите пет сетива са насочени към утилизацията – какво ни е от полза в ежедневното ни съществуване – не към това, което е отвъд тях.

Мислете за светлината в два аспекта: вътрешен и външен. Външният е изучаван от науката. Вътрешният е не друго, а Царството на душата!
Вселената може да бъде обхваната и осмислена рационално и интуитивно. Не може да бъде обяснена чрез „утилитарното мислене“, което държи повечето хора в плен на техните скучни и монотонни, непросветлени животи, където сляпата вяра се счита за продължение на обичайното мислене – „здравия разум“. Християни, мюсюлмани и евреи вярват в света на здравия разум и всичко отвъд здравия разум, като същността на Бог, душата, живота след смъртта и т.н., е поставено в арената на спекулата, поради което нямате избор, освен да вярвате в това, което някой пророк е казал в някакви древни книги. Преди векове здравият им разум свидетелстваше за безпогрешността на идеята за плоската Земя.

Никой разумен човек не би искал да посвети живота си на такава съмнителна теория. Всички разумни хора търсят знанието. Вярата в стари свитъци, защото „някой бил казал така“, е смешна, нелепа и абсурдна. Трябва да напрегнете собствената си интелигентност, за да проникнете в дълбоките тайни на живота. И най-вече – вашата интелигентност трябва да бъде способна да надскочи здравия разум и научния материализъм с неговата тромава догматика. Самонадеяността и арогантността на модерната наука я направиха по-закостеняла и от аврамовите религии. Научният материализъм е новата догматика.
Готови ли сте да избягате от затвора на собствения си ум?

“Природата е описана в онази велика книга, която винаги е пред нашите очи – Имам предвид Вселената. Но ние не можем да я разберем, ако първо не научим езика и не схванем символите, с които е написана. Тази книга е написана на математически език и символите са триъгълници, окръжности и други геометрични фигури, без чиято помощ е невъзможно да разберем и думичка от нея, без която се лутаме напразно в един тъмен лабиринт“.

Галилео Галилей

„Монадите, за които моето съчинение ще разказва, не са нищо друго освен прости субстанции, които се съдържат в съставното. Просто е това, което няма части.“


„Трябва да има прости субстанции, понеже има съставно. Защото съставното не е нищо друго освен натрупване или агрегат от прости субстанции.“

из Монадологията на Лайбниц

Comments are closed.