Свободно масонство

В “Изгубеният символ” Дан Браун прави предположение, че най-голямата тайна на религията и тайните общества е “апотеозът”. Апотеозът, от гръцката дума apotheoun, означава “да обожествиш” или “да направиш божествено”. Т.е. – да “превърнеш в Бог”. Така че – да…апотеозът играе главна роля в тайните общества, но не това е отговорът и “голямата тайна”. Това не е по-тайно от учението, че Atman е Brahman в индуизма.

Идеята да се превърнеш в Бог може да звучи шокиращо за християни, мюсюлмани и евреи, и може да не е много разпространена на запад, но в никакъв случай не е тайна. Концепцията за човешкия апотеоз показва ярката разлика между мистерийната религия и религията на откровенията (каквито са християнството, ислямът и юдаизмът). Последователите на първия тип търсят апотеозa, тези на втория го смятат за нещо еретично, богохулно и “зло”. Това описва разделящата линия между двете различни гледни точки в света.

Големите тайни обикновено са свързани с това КАК да бъде постигнат апотеозът и какво се разкрива, когато той е постигнат – когато търсенето на Граала е завършило.

Странно, но Дан Браун включва и аврамическите религии в твърденията си за апотеоза, като аргументът му е, че техните последователи изобщо не са разбрали религиите си. Честно казано, в определен смисъл, има нещо вярно в това твърдение. Юдаизмът, ислямът и най-вече християнството са имали много възможности да се развият по радикално различен начин. Това не се е случило и причината е, че техните основатели са видели, че тези алтернативни варианти биха били пагубни за интегритета на тяхното основно послание. Например, случаят със “Сатанински строфи” в ислямския свят, разглежда опит на Мохамед да бъде отстъпчив по отношение на другите религии, като предполага, че вероятно не е проблем да почиташ други богове, а не Аллах. Разбира се, това е анатема за монотеизма, така че той бързо оттегля идеята си и измисля история, как е бил заблуден от Сатаната, който се е представил като Гавриил. Всички аврамически религии отхвърлили възможностите да имат по-балансирана визия. В края на краищата, няма никакво неразбиране – днес тези религии са точно такива, каквито са били замислени да бъдат.

Важно е да бъдем точни, по отношение на свободните масони. Повечето днешни масони нямат никаква идея за историята на “тяхната” организация. Ще чуете всеки от тях да говори за уважение към всички религии. Това е точно идеята, която Дан Браун представя в Изгубеният символ.

Героят Питър Соломон казва на Робърт Лангдън:

“Робърт, и двамата знаем, че древните ще са ужасени, ако бяха видели, как са се извратили техните учения…как религията е създала “пропускателен пункт” към рая…как войниците маршируват към бойното поле, вярвайки, че Бог подкрепя каузата им. Загубили сме Словото, но истинското му значение все още може да бъде достигнато, точно пред очите ни. То съществува във всички стари текстове, от библията до Багавад Гита, корана и т.н. Всички тези текстове са почитани от масонството, защото масоните знаят това, което светът изглежда е забравил…че всеки от тези текстове, по един свой собствен начин, ни шепне едно и също послание.” Гласът на Питър е пропит с емоция: “Не знаете ли, че сте богове?”

Въпреки това, само един параграф по-назад, Лангдън казва на Соломон:

“Питър, библията и древните мистерии са абсолютно противоположни. Мистериите разглеждат бога вътре в теб…човекът, като Бог. В библията става въпрос само и единствено за Бог над теб…и човекът, като безпомощен грешник.”

Лангдън е съвсем прав. Древните Мистерии, религиите на Просветлението, разглеждат именно човека, превръщащ се в Бог, докато в аврамизма става въпрос за безкрайното разделение между човек и Бог. Тези две гледни точки в религията са абсолютно и безкрайно противоположни. Те няма как да бъдат свързани. Човечеството няма как да прогресира, докато аврамическите религии, с тяхното унизително описание на хората, като безполезни, деградирали и покварени грешници, не бъдат завинаги премахнати.

Аврамизмът е причинил неописуеми вреди на човешката раса. Отчуждил е хората от истинската им същност. Объркал е психиката на тези, почитащи аврамическия бог. Превърнал е света в заведение за психично болни…

Свободното масонство, в своята първоначална форма, в никакът случай не е бъркало за това, кои религии са с положително и кои – с отрицателно влияние. Основната му цел е била да надвие именно аврамическите религии и политическите системи (монархии и тирании), които те подкрепят. Като част от инфилтрацията и корумпирането на свободното масонство от Стария световен ред, той разпространява смехотворната идея, че всички религии са някак си еднакви.

Първите масони никога не са почитали тората, библията или корана. Масонството е било организацията, родила се като Феникс от пепелта на Рицарите Тамплиери. Тамплиерите са били гностици. Много от хората, които са се присъединили към тях, са идвали от катарските фамилии във Франция. Католицизмът е обявил война на катарите. Той също е обявил тамплиерите за еретици. Папата забранява на католиците да стават масони. Идеята, че един масон би уважавал християнската библия е прекалено глупава, за да бъде дори обсъждана. Всички тамплиери е трябвало задължително да се отрекат от християнския Исус Христос, да стъпчат и плюят върху кръста, за да покажат презрението си към тази религия. Имали са и други церемонии, в които по подобен начин са изразявали отричането си от тората и корана.

Катарите и другите гностични секти са били описвани понякога като християни, което води до голямо объркване. За да бъдем точни, никой гностик никога не е смятал Христос за някой, който е бил роден от девица и е умрял на кръст. Никой гностик никога не е виждал Христос, като човек и Бог в едно, както и не е смятал, че Бог някога се е раждал на земята.

Гностичните “християни” определят “Христос”, като принцип от “истинския Бог, който да води хората към светлината”. Той никога не е бил реална личност (тъй като гностиците са смятали материалния свят за лош). Този “Христос” е пълната теологична противоположност на християнската версия.

Когато катарите и тамплиерите се самоописвали като “християни” и се заклевали в тяхната отдаденост към Христос, те го правели напълно искрено – затова на католическата църква й отнема много време, преди да осъзнае какъв вид заплаха са тамплиерите. В действителност, тамплиерите считали Христос за Луцифер – ангелът на светлината. За тях, християнската дефиниция на Исус е била абсолютно оскверняване.
Първоначалните свободни масони, като наследници на характеристиките на тамплиерите, имали същите церемонии като тях, включително стъпкване и заплюване на кръста и отричане от Исус. Всеки свободен масон днес, който не го направи, не е никакъв масон, а просто човек, който е напълно невеж по отношение на автентичното масонство.

Оригиналните масони били “доблестни войници от армията на светлината”, решени да сринат силите на аврамическата тъмнина и невежество. Въпреки това, вижте масоните днес. Почти всички са обида за предците си и са в съдружие с техните заклети врагове. Някои от тях дори стигат до трагикомичната ситуация да се появяват в псевдо-научни и псевдо-окултни предавания по телевизията, твърдейки, че са “илюминати 33-та степен” (каквато дори не съществува), “най-висока степен масони” и едновременно с това заявяват, че вярват в Христос. Изглеждат ли правдоподобно такива хора, предвид произхода, историята и ритуалите на Свободните масони, и предвид вижданията на техните предшественици – тамплиерите, по отношение на аврамическите религии? Или това са поредните медийни лица, търсещи евтина сензация, представяйки се за просветени, но незнаещи основни детайли около Ордена на Илюминати и историята на Свободните масони, и разпространяващи поредната вълна от заблуди, маскирана под формата на “ново познание”? Не звучи ли това прекалено наивно, дори за най-доверчивия човек? Ако някой вярва, че истинското “ново познание” се излъчва по телевизията в праймтайма, то той е най-големият (а вероятно и мързелив) наивник. Вероятно все още могат да се открият истински и автентични ложи, но те ще са много малко и отдалечени една от друга, и със сигурност са извън основното масонство.

Има много днешни свободни зидари, които нито са верни на масонската традиция, нито са кукли на конци на Стария световен ред. Те буквално “стоят на оградата”, несигурни за своя произход, несигурни и за това, накъде отиват. Крайно време е да вземат някакво решение. В живота става въпрос именно за това – за избор, за взимане на решения, да имаш смелостта да бъдеш на една или друга позиция. Няма нищо възвишено или вдъхновяващо при агностиците – безволевите, които само вдигат рамене и отказват да заемат каквато и да е позиция в живота. Много масони са именно такива. Те се движат с течението, те нямат позиция, която да отстояват.

Откъсите от книгата на Дан Браун се фокусират в конкретния проблем. Ако някой е “изкуствен” масон, ще е съгласен с коментарите на Питър Соломон. Ако е истински масон, ще отрече всяка религия, която не казва, че хората могат да станат богове. С други думи, той би изключил от ложата всеки, който заявява, че е ортодоксален евреин, християнин или мюсюлманин, както и няма да държи копия на тората, библията и корана в ложата, освен ако не са за церемониите по отричането им. Оригиналната идея на масонството е директно противопоставена на аврамическите религии. То не е някакво общество, любезно твърдящо удобни неща от типа на “да уважаваме всички религии”. Една от основните причини за корумпирането на масонството от Стария световен ред, е именно изоставянето на битката му срещу аврамизма и позволяването на много християни, евреи и мюсюлмани да бъдат допуснати и да получат званието масон. Масонството се е превърнало в пародия, будеща срам.

 

Ето и няколко примера от края на XIX и началото на XX век:

“Да напомнимъ, че християнството и масонството сж абсолютно непримирими, дотолкова, че да принадлежишъ на едното отъ тяхъ, това значи да скъсашъ съ другото. Въ такъвъ случай масона има единъ дългъ—трябва смело да излезе на арената за борба и да се “сражава”.

[…]

“Триумфа на Галилеянина продължава двадесеть века. Илюзията беше много дълга”.

[…]

“Братя масони, на насъ трябва да бжде приятно, че и ние не сме чужди на това събаряние на лъжливите богове”.

(Конвент на Grand Orient в Compt-rendu, 1903 г.)

Масонът Флери казва:

“Долу разпнатиятъ! Ти, Който вече 18 века държишъ света прегърбенъ подъ Твоятъ яремъ, Твоето царство е свършено.”

Конвентът от 1893г. е решил:

“че нито единъ масонъ не може да бжде избранъ за членъ на съвета на ордена, ако той предварително писмено не се задължи за себе си и своите непълнолетни деца да не изпълнява християнските и религиозни обряди”. (Bulletin du Grand Orient de France, 1893 г., стр.373).

“Масонството е противоцърква . . . Борбата противъ църквата ще свърши, когато отделянето на църквата отъ държавата ще стане свършенъ фактъ, когато църквата ще се обърне въ частно сдружение”. (“Асасiа”, 1903 г., стр.861).

“Ние (масоните) заявяваме, че сме врагове на всички свещеници и калугери”. (Rit. Clement Amitie, стр. 6).

“Не е достатъчно да се победи влиянието на духовенството и да се лиши църквата отъ авторитетъ. Необходимо е да се разруши самата религия”. (Congres Maconi`ue International de Paris 1900 г., стр. 102).

 

А ето и нещо от началото на XXI век, показващо степента на деградация, която масонството е достигнало:

“Моята масонска дейност никога не е препятствала моята вярност и любов към моята Църква. Обратно – моята вярност към Църквата укрепва моята масонска привързаност. Добрите масони са и най-добрите вярващи”. (Карл Сандърс, епископ на Обединената методистка църква)

“Аз се гордея с това, че съм масон […]” (Сеймър Атлас – равин)

“Някои от традиционните свещени книги (Тора, Библия и Коран) биват наричани “Масонска Библия” в случаите, когато по време на масонските ритуали се четат пасажи от тях или пред тях се дават клетвени обещания. […] Oгромното мнозинство от братята в Европа и САЩ, както и в други региони, са християни. Между тях има и немалко представители на висшия клир от различните църковни конгрегации.” (Велика Ложа на Стария и Приет Шотландски ритуал)

* * *

Има две религиозни виждания за това, какво се случва с човешката душа: прераждане или възкръсване. Друго не е възможно. Версията за възкръсването казва, че тялото и душата са завинаги свързани и има бог, който създава души (и телата, към които те се “закачат” – по същия начин, по който този бог е създал Адам и му е “вдъхнал живот” (душа)). Версията за прераждането казва, че душите не са създадени, а са съществували винаги и в един момент ще “станат едно с Бог”. Тялото е начинът, по който душата е “хваната” в материалния свят на измерения (3 + време), отчуждение, илюзия и невежество. Тя не е свързана завинаги за никоя част на тялото и може да сменя телата.
Как може някой да каже, че тези абсолютно противоположни твърдения са еднакви? Невъзможно е да бъдат по-раздалечени. Може да се избере едното или другото, но не и двете. В момента, в който този избор се направи, това автоматично отхвърля всички религии, асоциирани с противоположната гледна точка.

Истинското масонство никога не е било неутрално, по отношение на религиите. Винаги е правело избори и основният от тях е, че е отхвърлило аврамизма. Най-висшите степени са били изцяло заети с превръщането на човек в Бог. Така всеки, следващ юдаизма, християнството или исляма, би смятал масонството за еретично и богохулно.
В наши дни, най-висшите степени са преработени от Стария световен ред и в тях става въпрос само и единствено за придобиване на власт, покрай което се пробутват и измислени “древни знания”, псевдо-церемонии и ритуали. Това няма нищо общо с автентичните масонски степени.

Няма съмнение, че новелата на Дан Браун е пропаганда, провеждана от днешните “масони”, но е интересно да се спомене, че думите на измисления герой Лангдън сочат към истината. Оригиналното масонство наистина се е занимавало с апотеоза, а той е бил причината за отхвърлянето на аврамизма, тъй като последното нещо, което някой аврамист би твърдял е, че човекът може да стане Бог. Безброй жертви са били убивани с камъни от евреите, изгаряни на клади от християните и обезглавявани от мюсюлманите, защото са проповядвали човешкия апотеоз. Ако някой мисли, че масонството и аврамизмът могат да бъдат свързани, то той бърка, при това много.

Всички не-аврамически традиции имат нещо общо помежду си, така че могат спокойно да бъдат разглеждани наравно, но няма как да има място за текстовете на омраза и пророците на аврамическия “Бог”. Съществува много лесен начин, за да се разбере, дали една масонска ложа е истинска или корумпирана от Стария световен ред. Ако в нея членуват хора, практикуващи юдаизъм, християнство или ислям, то тя всъщност е противоположност на истинското масонство. Основаването на Америка от масоните се базира изключително на разделението между религия и държава, за да е сигурно, че няма да се поддаде да бъде управлявана от аврамизма.

Оригиналното масонство се занимава с изграждането на “Божия храм”. Ние – хората сме “Храмът”. А той е в почит на нашата собствена божественост.

Comments are closed.