Секс

Древните месопотамци често изобразявали Богинята на Земята до свещено дърво и с мъдра змия за компания. Месопотамската култура еволюирала в тази на Вавилонската Империя, която покорила кралството на Юдея и поробила евреите. Те се превърнали в обърканите хора, които познаваме днес, именно по време на пленничеството си във Вавилон. Точно това е и моментът, в който се обърнали към избухливия си военен бог Яхве, който трябвало да ги спаси, и моментът, в който се превръщат във фанатични монотеисти. Също тогава създават и ужасните текстове, станали техни свещени писания. Това е моментът, в който пренаписват историята, за да създадат впечатлението, че те винаги са били ревностни последователи на Яхве. Именно по това време създават и историята за Райската градина. Богинята на Земята и дървото са събрани в “Дървото на Живота”. Към него е добавено второ – “Дървото на Знанието за Добро и Зло”. Верният спътник на богинята – мъдрата змия, е превърнат в лукаво същество, криещо се в дървото, готово да изкуши Адам и Ева. В цялата еврейска Тора езическите символи са внимателно описани и старателно демонизирани. Тората е един от най-големите актове на пропаганда в историята, написана от ядосани и объркани “пророци”, копнеещи за отмъщение срещу вавилонските си завоеватели. Голяма част от приказката за “Изхода от Египет” всъщност е фантастика, описваща освобождаването на евреите от пленничеството им във Вавилон, с тази разлика, че спасителят им не е техният бог Яхве, а Кир II Велики от Персия.

Историята с Райската градина е атака срещу езичеството и Вавилон. Преди всичко, това е атака срещу Богинята на Земята, асоциирайки я със злото, под формата на змия. От самото си начало юдаизмът е обида към жените. Той винаги е бил авторитарен патриархат, вид фашистка диктатура, базирана на мъжките ценности. Жените са били обвинявани за всичко и са им забранени всякакви религиозни функции. Докато езичниците уважавали жените и имали равен брой жреци и жрици, в аврамизма няма дори една жена-свещеник. Богините били описани като демони, а Ева – като първият грешник.

Според някои еврейски източници, Ева е била втората, а не първата жена. Нейната предшественичка, първата жена на Адам, се казвала Лилит (“идваща от нощта”). Тя постоянно се карала с него и му родила дяволи и демони за деца. Всички те били изхвърлени от Рая. Значи “Бог” е объркал нещата не веднъж, а цели два пъти? Това да не е Богът на гафовете? Изглежда, че не е имал никаква идея какви ги върши.

Неразбираемо е, че има жени, които толерират аврамизма, след като той никога не е бил нещо друго, освен главният източник на сексизъм. Яхве винаги е бил ревниво, ядосано, отмъстително мъжко божество, живеещо само на върха на вулкан – бурен, мъжки небесен бог. Бил е готов във всеки един момент да унищожи всичко около себе си. Няма нищо сексуално по отношение на живота в един такъв свят – този “Бог” създава живота от глина, а не с помощта на жена. Той няма нужда от жени.

Във Вавилон Богинята на Земята еволюира от божество-майка на плодовитостта в млада секс-богиня – Ищар. Жриците й били нейни въплъщения (аватари), доставящи сексуални удоволствия в нейно име, като служели в храма й, като ритуални проститутки. За да спечели благоволението на жрица, мъжът трябвало да предложи сребърна монета и да изрече определена фраза, за да призове богинята. Чрез събраните пари, жриците имали възможност да величаят богинята си с още по-красиви храмове и статуи.

Гръцкият историк Херодот пише:

“Има обичай сред тези хора, който е изключително срамен: всяка жена, която е от местен произход, трябва веднъж през живота си да отиде в храма на Афродита (Ищар) и там да се отдаде на непознат.”

По този начин Вавилон придобил репутация на място, в което цари разврат, поради което в Библията консервативните християни използвали определения като “Великият Вавилон, майката на проститутките и всички гадости по земята” и “Великата Вавилонска курва”.

За разлика от повечето жени, които били отгледани като добри майки и послушни съпруги, които си седяли вкъщи (и били със закрити лица, когато излизали), жриците/проститутките били добре образовани, заможни и с висока култура. Били висококвалифицирани и опитни в музиката, философията, общуването и разбира се – в секса. По времето на Просвещението, куртизанките изпълнявали същата роля, също както и съвременните гейши.

Обикновените жени от Древна Гърция търсели изход от скучното ежедневие и го открили в екстатичната религия на Дионисий. Те пиели огромни количества алкохол насред планините, дълбоко в гората и се оставяли на най-дивите си страсти. Правели оргии с мъже, които влизали в ролята на бога, а те – в тази на негови страстни мъченици. Именно тези образи преследвали средновековното християнско съзнание. Вещиците били обвинявани, че призовават дявола, изобразяван като коза, и неговите демонични слуги. Християнските жреци и монаси смятали жените за “вратата към Дявола”. Момичетата били насърчавани да предложат девствеността си на Бог и да станат монахини.

Християнството, в своята война срещу езичеството, е взело целия пантеон от езически богове и богини и просто ги е “ребрандирало” като дяволи и демони.

Ishtar

Ishtar

Comments are closed.