Старата еврейска история

“Догмата не е нищо по-различно от пълна забрана да се мисли.”

Лудвиг Фойербах

Нека ви напомним, че Старият завет не е достоверен исторически източник, а една от най-зашифрираните книги в световната история. За жалост, въпреки че повечето християни знаят за Тората и притежават нейно копие в дома си, малко от тях всъщност са я чели и изучавали. Ако го бяха направили някога през живота си, рано или късно щяха да осъзнаят, че са чели покъртителното обяснение на това как Сатаната е успял да си наложи имиджа на Бог. Няма по-цинично нещо от това евангелието на Сатаната да се чете гръмко в катедралите и параклисите по цял свят, и подведените да крещят „Алелуя“! Стадата смятат, че са поели към спасението, но в действителност са се втурнали към духовното си заколение.

Ще ви посочим някои фрагменти от няколко спорни събития в Стария завет, но ви насърчаваме сами да ги откриете в Библията. Когато стигнете до последните страници, ще подушите сатанинското зловоние.

Авраам е патриархът на Юдаизма, Християнството и Исляма – приятелят на Господ. Вглеждайки се в кръвопролитната история на тези три аврамови религии, вероятно няма да откриете по-голям кръволок. Не забравяйте, че това бе онзи безумец, който бе склонен да жертва собствения си син в името на своето божество. Кой здравомислещ човек би искал да почита Бог с такова извратено чувство за хумор или пък да има такъв баща?

Има обаче една скрита тайна в опита на Авраам да извърши това ритуално детеубийство и тя е, че Исаак изобщо не е негово отроче. Още по-пикантна е истинската самоличност на биологичния баща на Исаак. Ако прелистите глави 12 и 20 от Битие ще забележите, че на два пъти Авраам се представя като брата на иначе красивата си жена Сара (и полу-сестра), с цел да я отдаде на заможни и влиятелни египетски господа. В първият случай не на кой да е, ами на самия египетски Фараон. В другия случай – на по-малозначителният цар Авимелех. Кой ли разумен и достоен човек би приписал някакви възвишени морални качества на Авраам. Нищо повече от едно човешко отражение на своя мрачен и злокобен „Бог“ и небесен закрилник на всички сутеньори. Нищожната му страхлива защита е, че е направил това мерзко деяние само, за да се облагодетелства. Това е „светлата„ личност толкова възвеличавана от евреи, християни и мюсюлмани. Това говори много за тези хора и техните вярвания, и колко сбъркани са те като цяло. Авраам е първият в историята възвеличан сутеньор, който кара жена си да проституира, за да се замогне по-бързо, освен че е издигнат в култ от милионите вярващи, съвсем спокойно може да послужи за пример на хилядите сводници по света. Обърнете внимание на факта, че Сара е посочвана като образец за женско подражание. Тя поначало била ялова и за да има Авраам някакви наследници, тя му е предложила Агар (нейната слугиня) като втора съпруга. Прави ли ви впечатление, че Сара е била достатъчно заможна, за да има лична прислужница и е допускала полигамни взаимоотношения. Не ви ли учудва, че Агар обикновено се определя като дъщеря на Фараона? На Авраам и Агар им се ражда син, наречен Ишмаел (Исмаил – родоначалникът на мюсюлманите и презрително наричани от християните – агаряни). Ето какво пише за него:

“Той ще бъде между човеците като див осел, ръцете му ще бъдат против всички, и ръцете на всички – против него, ще живее пред лицето на всичките си братя”.

Битие 16:12

Дали това не детерминира дългото противопоставяне между евреи и мюсюлмани, и бруталното насилие, което често свързваме с исляма и концепцията му за джихад? Като по чудо, на деветдесет годишна възраст яловата Сара внезапно забременява и ражда Исаак, но пък за сметка на това Авраам е на около стотина години (според Битие). Работата, обаче разбира се е следната: Сара никога не е била неплодородна! Тя успява да роди копелето Исаак на много по-ранна възраст, а неговият баща е самият фараон на Египет.

Отрочето на Авраам – Ишмаел е син на дъщерята на фараона – Агар. Докато доведеният му син Исаак е копеле на самия фараон. Това значи, че Авраам е тясно свързан с фараоновото семейство, а Исаак и Ишмаел имат фараонската синя кръв във вените си. Авраам и Сара хич не са скромните пастири, каквито се опитва да ни ги представи Библията. По-скоро Авраам да е бил наместник на фараона, патриарх на знатно семейство и придворен.Това е от съществено значение за разбирането на няколкото иначе озадачаващи събития в старозаветните разкази. Тората е родословие на знатна хиксоска фамилия, която е имала и май има и до ден днешен огромно и вредно влияние над света.

Египет е управляван от династията на хиксосите близо век. Двамата – Фараона и Авраам е напълно вероятно да са били хиксоси. Хиксосите, като повечето семитски номадски племена, се занимавали със скотовъдство, набези и търговия, даже често са изобразявани като носещи плащеници  от „много цветове“. Малко известен е историческият факт, че хиксосите продавали или отдавали под наем жените и дъщерите си на заможните египтяни.
Синът на Авраам – Ишмаел от фараонската дъщеря Агар е имал преимущество пред Исаак, заради кралската кръвната линия, която също като еврейството се предава от майка на дете. Освен това Ишмаел е истинският син на Авраам, за разлика от Исаак. Авраам смятал Исаак – синът на фараона – за пречка, която трябвало да се премахне. Авраам завлякъл Исаак до олтара, където трябвало да направи жертвоприношението към своя Господ, но бил разубеден от Сара, която го умолявала. В Стария Завет истината е обърната с краката нагоре, казвайки че Исаак, а не Ишмаел бил предпочитаният син на Авраам, като по този начин историята става доста усложнена.

Що се отнася до племенника на Авраам – Лот, той пък предложил двете си девствени дъщери на мъжете от Содом с думите:

“Ето, имам две дъщери, които още мъж не са познали; по-добре тях да изведа при вас, и правете с тях, каквото искате…”

Битие 19:8

Господ по-късно изпепелил Содом и Гомор, но нямал никакъв проблем с този негодник Лот, който предлага собствените си девствени дъщери за участие в оргия с извратеняци. След това Лот и двете му дъщери извършили кръвосмешение и всяка му родила син (Битие 19:30-60).

Исаак отгледал Исав и Яков, и скоро настъпил раздор между тях (Битие 25:27-34). Тези редове прикриват истината, че Исав е бил дискриминиран от Яков, който след това настоял Исав (първородния син на Исаак) да предостъпи първородното си право по наследство от баща си Исаак, който пък го наследява от Авраам. Това е кодирано свидетелство за гражданска война в стана на хиксосите или на уседналите срещу номадите. С течение на времето Яков получава прозвището „Израел“ или борещият се с Бога, т.е. този човешки отпадък е дядото на израелската нация. Той, Авраам и Лот са три от най-долните и отблъскващи личности в тази история и истински сатанински триумвират. Яков (Израел) имал дванадесет синове и една дъщеря от двете си съпруги Лия и Рахел, и техните слугини Бела (Bilhah) и Зелфа (Zilpah), които също станали негови съпруги, точно както Хагар станала другата съпруга на Авраам.

Братска борба отново избухнала и не ни се казва, че единият брат (Йосиф) е продаден в робство на египтяните от ревнивите си братя, т.е. отново вътрешни междуособици между дванадесетте племена, а сразеното племе било продадено за робство. Йосиф, с неговата шарена плащеница от много цветове (хиксоско потекло), невероятно бързо се издига от положение на презрян роб до главен съветник на фараона и практически управник на Египет. Тази трансформация е все едно африкански роб от памуковите плантации през робовладелският строй в Америка да се издигне до съветник по държавните работи, т.е. доста нелогична поредица от събития. Обяснението на историята е, че Йосиф е част от изключително влиятелен род с най-близки връзки до фараонското семейство и логично не би трябвало да ни изненадва твърдението, че се е издигнал до степен съветник на фараона. Той е бил отгледан и подготвян за тази длъжност. Йосиф направил своите роднини губернатори на земята Гошен (източната част на Нилската делта) в Египет, подарена от фараона заради неговата вярна служба. Гошен тогава пък е бил пренаселен със семитски етноси, близки на братята си хиксоси.

Династията на хиксосите обаче била свалена и в един момент влиянието на Авраамовият род рязко отслабнало. Новата върхушка на Египет била недоверчива и презирала онези, подкрепящи хиксоската династия:

“И възцари се в Египет нов цар, който не знаеше Иосифа,

И рече на народа си: ето, родът на синовете Израилеви е многоброен и по-силен от нас;

Да измъдруваме нещо против тях, за да се не размножават; инак, кога се случи война, ще се съединят и те с нашите неприятели, ще се въоръжат против нас, и ще излязат из (нашата) земя.

И поставиха над тях надзорници на работите, за да ги изнуряват с тежки работи. И те съградиха на фараона градове за припаси: Питом и Раамсес (и Он, сиреч Илиопол).

Но колкото повече ги изнуряваха, толкова повече те се размножаваха и толкова повече нарастваха, тъй че (египтяни) се страхуваха от Израилевите синове.

И затова египтяни с жестокост караха Израилевите синове да работят

И правеха живота им горчив с тежката работа над глина и тухли и с всяка полска работа, с всяка работа, на която ги караха с жестокост.”

Изход 1:8-14

С други думи хиксосите и сродните им племена преживяли съкрушителен обрат на събитията, когато династията от фараони, която ги закриляла, била свалена от власт. Новата династия светкавично се разправила с хиксоското влияние. Привилегированият авраамов род загубил всичко, на което се радвал, всичките удобства, на които се наслаждавал, всичката огромна власт и влияние, които притежавали членовете му, останали блед спомен. И въпреки негативния поврат, с тях все още не било свършено. Макар, че не демонстрирали богатство и разкош, хиксосите криели големи съкровища. Изградили тайна структура, финансирана от това имáне, чиято цел била да работи за деня, когато те ще възвърнат отново предишните си позиции.

Въпреки, че били политеисти както всички семити от онова време, в тяхното желание за мъст и реванш, те се обърнали още по-пламенно към едно особено божество, техният варварски Бог на войната – Яхве. Бог на гръмове и мълнии, на пожари и бури. Един разярен Бог, Бог на ожесточението и разрухата, на безграничното насилие и злоба. Не към друг, а към самият Сатана. Тази древна тайна организация е първото въплъщение на Братството на Сенките – срещу което Илюминати са в постоянна борба. Тяхната задача е да се крият в сенките, докато не дойде мигът, когато ще се появят отново и на открито, за да управляват човечеството.

Със сетни усилия успели да внедрят един от техните братя в най-високата възможна позиция – главен съветник на фараона, точно какъвто бил и Йосиф. Въпросната личност е Юя, а фараонът бил Аменхотеп III. Някои изследователи са заключили, че Юя и Йосиф са една и съща фигура на база на това, че Юя е израснал при властта, когато семитите са били роби, но на практика никой явен семит не е бил допуснат във вътрешните кръгове на фараона. Говорело се, че Юя не е бил египтянин. Той твърдял, че е от Асирия и няма нищо общо с хиксосите. Фактически е бил прикрит хиксос.

Дъщерята на Юя – Тийе се сгодява за фараона и едно от техните деца е вероятно най-загадъчната фигура в египетската история – Аменхотеп IV, по-познат на историците като Ехнатон, като първият фараон-монотеист и заклеймен по-късно като еретик. Той е съпругът на легендарната Нефертити, една от най-славните красавици на всички времена, а неговият син и наследник (от друга съпруга) е момчето-фараон Тутанкатен, известен като Тутанкамон от бляскавата гробница. Юя бил съдружаващ, тоест той е служел и на много други божества, но най-много се кланял пред едно – Яхве! Дъщеря му Тийе завещава неговите вярвания на сина си Ехнатон, това подтикнало Ехнатон да стане ревностен монотеист, който отхвърлил всички други божества за сметка на единственото. Ехнатон обаче не бил впечатлен от вярванията в Яво (Яхве). Вместо него, почитал Бога на Светлината, представян като слънчевия диск – Атен. Това е нова форма на стария култ към Бога Слънце (Ра) в Хелиополис – „градът на слънцето“. Култът към Ра бил слят с този на Амон (скритият бог), синкретирайки се във висшето божество Амон-Ра. Огромен ансамбъл от храмове бил издигнат в Карнак за почитането на Амон-Ра, както и на неговата съпруга Мут и на сина му Хонсу.  Властта на жреците на Амон-Ра се конкурирала с тази на фараона (точно както векове по-късно, влиянието на еврейските свещеници съперничело на еврейските царе). В Амарна Ехнатон започнал да изгражда нова столица с велики храмове на Атен, наречена Ехнатотен. Жреците в Карнак и Хелиополис  били шокирани от новия порядък и се търсели начини как да го саботират.

Малко преди кончината си през 1939г., знаменитият еврейски психолог Зигмунд Фройд пише една от най-революционните книги на миналия век – “Моисей и Монотеизъм”. В нея Фройд обяснява, че Моисей е бил египетски големец на служба при Ехнатон, ерго – че най-големият от всички евреи е всъщност египтянин и неевреин. Факт, който следващите поколения евреи са крайно решени да пренебрегват завинаги. Други твърдят, че Мойсей е по-големият брат на Ехнатон, интронираният наследник Тутмос, който или е умрял преди баща си Аменхотеп III или е изпратен в изгнание и по този начин е изчезнал от официалната история.  Ахмед Осман твърди, че Моисей е самият Ехнатон, което ще означава, че Тутмос е Аарон – по-големият брат на Моисей. Всъщност, Фройд може би ще се окаже прав, колкото и да им звучи смешно на историците. Моисей е Тутмос – лоялен и способен египетски пълководец и член на големия египетски царски род. За своята служба Тутмос е бил назначен за фараонов наместник на периферната провинция Гошен с нейното голямо робско население от семитски произход, на което той налага ревностно новата религия на Атен. Неговия по-голям брат, когото светът познава като Аарон, е бил главният жрец на Атен в Гошен.

Царуването на Ехнатон било разтърсено от епидемии на чума, треска, мор и глад. Египетските жреци на старите богове и поданиците отдавали тези болести като пряко наказание, произтичащо от отхвърлянето на старите богове. Смъртоносен тиф, треска, малария и бубонна чума вероятно са се разразили в един период от време. Много вероятно това да са и първите такива епидемии от такива вируси. Смъртта на толкова много хора довела до занемаряването на селското стопанство, останали много незасяти и необрани ниви и градини. Много глави добитък също загинали заради епидемиите. Вследствие настъпил ужасяващ глад. Бунтът срещу Ехнатон се разразил до такава степен, че той бил принуден да се укрива. Неговото отстраняване довело до дълъг период на нестабилност в древноегипетската история. Всички верни жреци и лоялни пълководци били прогонени заедно с него, включително Моисей и Аарон. Здравето на Ехнатон се влошавало от травмите които получил (по принцип е бил болнав човек) и от прекършения му дух от отричането на поданиците му от любимият му Атен. Скоро той издъхнал. Преди да умре, връчил своя фараонски скиптър на Тутмос (Моисей), обявявайки го го за негов наследник. В Египет синът на Ехнатон – Тутанкамон бил провъзгласен за фараон при условие да се отрече от Атен. „Атен“ било махнато от оригиналното му название Тутанкатен.

Избавянето от египетския плен

Една от най-големите лъжи в историята е, че еврейските роби от земята Гошен били освободени от Моисей и им било позволено да напуснат фараонските владения, които били опустошени от десетте напасти на Яхве. Всичко около тази история е смеховато и объркващо. Ако египтяните бяха сериозно наказани от „бога“ на гошенските роби, не биха се поколебали да заколят и последния от тях. Напастите не се споменават в никой древноегипетски исторически документ. Няма никакво свидетелство за стотици хиляди новородени египетски деца, които да са били систематично избити в една мрачна нощ от ужасяваща свръхестествена сила. Събитие, което със сигурност щеше да бъде незабравимо отбелязано в египетската история завинаги. Събитие, което би било толкова важно, че би представлявало неоспоримо научно доказателство за божествена намеса и би разтърсило цялото човечество из основи за вечни времена. При условие, че не чуваме нито думичка за такова сензационно историческо доказателство за съществуването на Яхве никъде другаде извън страниците на Тората. Въпросната „Песха“ изглежда не е отразена изобщо в египетската история, но въпреки това тя определя юдейската религия и еврейското етническо самосъзнание.

Една личност обаче все пак умира при загадъчни обстоятелства – и това е самия Тутанкамон. Той или е бил убит, или е умрял, защото са го мъчили поне няколко генетични болести, които са били „нормални“ за ендогамните бракове на  царската линия. Разказът как Лот извършва кръвосмешение със собствените си дъщери показва египетското влияние върху голямата авраамова фамилия. Десетте напасти на Яхве може да са били спомените за природни  бедствия, които са се случили по време на Ехнатон. Също се споменава за вулканично изригване на гръцкия остров Тера (днешен Санторини) в Средиземно море, което може да се е случило в същия период и да е причинило други съпътстващи негативни ефекти в региона.
Ако Богът на евреите е триумфирал неоспоримо над египетските в апокалиптичен изблик на божествена ярост, тогава не би трябвало да има никакво съмнение, че египтяните са щели да започнат да вярват в еврейския Яхве като очевидно по-истинен Бог. Те не правят тази глупост. Продължават да почитат традиционните си богове, точно както и преди реформите. Те просто смятали, че не са ги удовлетворили и са предизвикали тяхната ярост заради монотеистичното почитане на Атен и презрението към старите богове, наложено им от Ехнатон.

След смъртта на Тутанкамон, генерал на име Ай става фараон. Той също не оставя свой наследник и е заменен от друг генерал – Хоремхеб, който укрепва империята. Хоремхеб засилил преследването на робите-семити, които ставали все по-нагли и размирни, понеже виждали възможност да се възползват от политическата и династическа криза. За да провокират египтяните, те станали (леки) последователи на ереста на Ехнатон и били окуражавани от агитаторите на Моисей и Аарон. Хоремхеб, Тутанкамон и Ай умират без да имат потомци и това довело до нова управленческа криза. Ай бил посочил Рамзес за свой наследник – войник, който също се подвизавал и като жрец на Амон Ра, но не бил с царско потекло и кръв. Това бил моментът, в който един неканен гост се явил с искания за трона – Моисей, размахвайки царския скиптър на Ехнатон, коронован с навита змия. Неговият скиптър „погълнал“ тези на египетските свещеници, подкрепящи Рамзес, т.е. неговия скиптър правел другите да изглеждат слаби и неавтентични, защото неговия бил с по-висока тежест и значение.
Египетският царски двор се вцепенил, защото никой не искал завръщането на култа към Атен, и моментално провъзгласили Рамзес за фараон. Рамзес бил посъветван от жреците си да сложи завинаги край на влиянието на Ехнатон и неговия бог Атен, и той направил най-адекватното възможно нещо – заповядал  всеки поклонник на Атен да бъде прогонен от Египет или го чакало смъртно наказание. Това включвало и размирните роби от Гошен.

Не е имало Изход, не е имало Пасха (преминаване/измъкване) на Ангела на Смъртта, също е нямало и разделяне на Червено море. Имало масово изселване на роби (по подобен начин, както става много по-късно с евреите при римската окупация  от 135г. пр. Хр. и при реконскистата на испанците от 1492г.). На Моисей, бившият наместник на Гошен и главният оцелял Атен-ист, било заповядано да поведе робите в Синайската пустиня, където се считало, че огромно мнозинство от тях ще загинат от тежките условия и липсата на вода. Моисей, въпреки своите съмнения, не бил напълно недоволен от хода на събитията. Той видял възможността да вземе робите от Гошен и да ги извае в „избрания народ“ на Атен. Надявал се, че някой ден тези роби ще се върнат като завоеватели и триумфално да наложат атенизма. Египетски колесници придружавали атенистите в изгарящата пустиня, където ги очаквала тяхната гибел. Евреите по-късно използвали всичката пропаганда на тяхно разположение, за да превърнат този кошмарен епизод в славно освобождение срещу всички фактори, извоювано от техния месия Моисей и божеството им Яхве. Нещо като историята при Дюнкерк през Втората Световна Война. Френските и британски войски били прегазени за дни от блицкрига на вермахта и десетки хиляди френски и британски войници били притиснати по бреговете на Дюнкерк, оставени на милостта на вермахта. По някакви съображения Хитлер не е заповядал тяхното пълно унищожение или пленяване и огромен брой били спасени от британските военноморски сили, след като били евакуирани във Великобритания. Унизително поражение, което благодарение на пропагандата е превърнато във велико измъкване и вдъхновяващо събитие, вместо катастрофа.

Но помислете над абсурдите от еврейския разказ. Според Изход, Моисей бил поставен в кош от еврейските си родители роби и пуснат по Нил, за да избегне египетската заповед да се убие всяко новородено еврейско мъжко бебе. Бебето вместо да изчезне в търбуха на нечий нилски крокодил, било спасено от самата дъщеря на фараона, въпреки че е знаела какво бебе спасява и че е проявявала неподчинение спрямо фараонските заповеди. Немислимо е тя да е извършила такава глупост, защото би й гарантирало сигурна смърт заради измяна.

В тази връзка намираме едни от най-нелепите редове в Библията:

“Отвори и видя детето; и ето, детето плачеше (в кошчето); смили се над него (фараоновата дъщеря) и рече: това ще е от еврейските деца.

Тогава сестрата на детето рече на фараоновата дъщеря: да отида ли да ти повикам жена кърмачка от еврейките, за да ти откърми детето?

Фараоновата дъщеря й отговори: иди. Момичето отиде и повика майката на детето.

Фараоновата дъщеря й рече: вземи това дете и ми го откърми; ще ти заплатя. Жената взе детето и го кърми.

И порасна детето, и тя го заведе при фараоновата дъщеря, и то й стана като син, и нарече тя името му Моисей, защото, казваше, от вода го извадих.”

Изход 2:6-10

И така да помислим, Моисей го отглежда родната му майка, която го е пуснала в Нил, обаче преди това съвсем случайно сестрата на Моисей се оказва лична прислужница на фараонската щерка и предлага да повика кърмачка от евреите, и това се оказва майката на Моисей. Въпреки че е робиня, й е заплатено за услугата от фараонската дъщеря?! По-късно тя предава малкото еврейско момченце на фараоновата свита и очевидно никой не вижда нищо нередно в това. Този разказ просто не става и за сценарий на сапунена опера. Всичко това е маскировка, целяща да се прикрие фактът, че Моисей изобщо не е бил евреин, а благородник от Египет и представител на знатен род. Също и историята за евреин, отгледан като египетски принц, е опит за обяснение на това, защо Моисей не е бил екзекутиран от египтяните като всеки друг бунтовнически подбудител сред гошенските роби, така както със сигурност е щял да бъде иначе.

Кодирано съобщение за гражданска война в Египет и последвалото прогонване на Моисей се намира в тези редове:

“След много време, когато Моисей порасна, случи се, че излезе при братята си (синовете Израилеви) и видя тежките им работи; видя още, че един египтянин бие едного евреина от братята му (синовете Израилеви).

И като се огледа насам-нататък и видя, че няма никого, той уби египтянина и го скри в пясъка.

На другия ден излезе пак, и ето, двама евреи се карат, и рече на виновния: защо биеш ближния си?

А той отвърна: кой те постави началник и съдия над нас? Да не мислиш да ме убиеш, както уби (вчера) египтянина? Моисей се уплаши и си рече: бездруго това нещо се е узнало.

И научи се фараонът за това нещо и искаше да погуби Моисея; но Моисей побягна от фараона и се спря в Мадиамската земя и (като дойде в Мадиамската земя) седна при един кладенец.”

Изход 2:11-15

Виждаме ,че Тутмос (Моисей) се сбил заради един роб и убил друг египтянини  следователно бил пратен на заточение. Виждаме, че авторитетът му като губернатор на Гошен се е сгромолясал преди неговото прогонване и е бил открито недолюбван от повечето гошенските роби. Факт, който става съвсем очевиден, когато евреите се настаняват в Обетованата земя.

В Изход 2:23-24 научаваме за смъртта на Фараона (Хоремхеб), довела до кризата за наследник на трона и възможен удобен случай за робите да се възползват от политическата нестабилност. Разбираме също и че Яхве е някак си забравящ Бог, на когото трябвало постоянно да бъде напомняно за неговия завет (споразумение) със собствените му хора, които постоянно ридаели и се жалвали:

“След дълго време умря египетският цар. И синовете Израилеви пъшкаха от робия и викаха, и викът им от тежката работа стигна до Бога.

Чу Бог стенанията им и си спомни за Своя завет с Авраама, Исаака и Иакова.”

Изход 2:23-24

И било време за Моисей да се върне в Египет и да предяви своите искания за египетскоя трон. В Изход това е представено като завръщането на Моисей при своите мили евреи:

“И рече Моисей Богу: ето, аз ще отида при синовете Израилеви и ще им кажа: Бог на вашите отци ме изпрати при вас. А те ще ме попитат: как Му е името? Какво да им кажа?”

Изход 3:13

Забележете че Мойсей говори така сякаш самия той не е дете на Израел. Той ясно казва – Бог на “вашите” отци, не на “нашите” отци. С други думи, това е показателно потвърждение, че той е египтянин а не евреин.

В Изход 3:22, научаваме, че Яхве иска от евреите да ограбват Египет:

“Всяка жена ще измоли от съседката си и от съжителката си сребърни и златни неща и дрехи, и вие ще премените с тях синовете и дъщерите си и ще оберете египтяни.”

Изход 3:22

Става ясно от къде висшите директори на Голдман Сакс черпят тяхната свирепа алчност и лакомия. Техния Бог го изисква. В действителност евреите не придобили нищо от египтяните освен оскъдни провизии.

Заради своето египетско потекло, Моисей се съмнявал че ще успее да подчини евреите под свое командване:

“И отговори Моисей и рече: ами ако те ми не повярват и не послушат гласа ми и рекат: не ти се е явил Господ? (какво да им кажа?)”

Изход 4:1

Като военен той не се е чувствал достатъчно сладкодумен, за да убеди робите да се подчинят на воля му, нито да застъпва исканията си за египетския трон. Брат му Аарон, обаче, е бил висш жрец и надарен оратор (Изход 4:14). Странно, но Яхве казва, че ще вкамени сърцето на фараона така, че той да не пусне евреите да си отидат свободно (Изход 4:21). Всеки би си помислил, че би било обратното, но Яхве явно обича излишните сблъсъци и кръвопролития. В Изход 4:24 научаваме, че Бог бил готов да убие Моисей, ако Моисей не обрежел сина си. Истината е, че обрязването е било египетска традиция, а не семитска. В Изход 6:4 ни е посочено изключително ясно, че евреите не са местното население на земята на Канаан/Ханаан:

“и Аз сключих с тях Моя завет, за да им дам Ханаанската земя, земята на тяхното странствуване, в която те странствуваха.”

Изход 6:4

С други думи, израилтяните нямат право да бъдат в съвременния Ханаан – Палестина. Те са “нашественици” в тази чужда земя. Единственото им твърдение да бъдат там произлиза от техния дивашки племенен бог Яхве. Защо неевреите трябва да приемат тяхното твърдение толкова насериозно? Евреите насилствено окупират Ханаан. Не трябва ли светът сега да настоява за връщане на тази земя на нейните истински собственици?

Мойсей, Аарон и всички атенисти и размирни роби (общо около 60 000) били прогонени от Египет с фараонска заповед:

31: Тогава повика (фараонът) Моисея и Аарона през нощта и (им) каза: станете, излезте изсред народа ми, както вие, тъй и синовете Израилеви, и идете, та извършете служба на Господа (вашия Бог), както говорихте;

“вземете и дребния и едрия си добитък, както говорихте; идете и ме благословете.

И египтяни нудеха народа, за да го изкарат по-скоро от земята си; защото казваха: всички ще измрем.

И народът задигна тестото си, преди да възиде; а като увиха нощвите в дрехите си, взеха ги на рамената си.

И синовете Израилеви сториха според Моисеевата дума и поискаха от египтяни сребърни и златни вещи и дрехи.

А Господ показа милост към народа (Си) пред очите на египтяни: и те му даваха, тъй че той оплени египтяни.

И потеглиха синовете Израилеви от Раамсес за Сокхот до шестстотин хиляди пешаци мъже, освен децата;

с тях излязоха и много разноплеменни люде, и дребен и едър добитък, твърде голямо стадо.

И от тестото, което изнесоха от Египет, изпекоха безквасни питки, защото то не бе още възишло, понеже бяха изпъдени от Египет и не можеха да се бавят и дори храна не си приготвиха за път.

А времето, през което синовете Израилеви (и бащите им) проживяха в Египет (и в Ханаанската земя), беше четиристотин и трийсет години.

След като се изминаха четиристотин и трийсетте години, в същия оня ден през нощта излезе цялото опълчение Господне от Египетската земя.

Това е нощ на бдение Господу за извеждането им от Египетската земя; тая същата нощ е бдение Господу за всички синове Израилеви в родовете им.

И рече Господ на Моисея и Аарона: ето наредбата за пасхата: никой чужденец не бива да яде от нея;

а всеки роб, купен със сребро, след като го обрежеш, може да яде от нея;

преселник и наемник не бива да яде от нея.

В една къща трябва да я ядете (не оставяйте от нея до сутринта), не изнасяйте месо вън от къщата и костите й не трошете.

Цялото общество (на синовете) на Израиля трябва да я извършва.

Ако пък се посели при тебе някой пришълец и поиска да извърши Пасха Господу, обрежи у него всичко, що е от мъжки пол, и тогава нека пристъпи да я извърши, и ще бъде като туземец; обаче никой необрязан не бива да я яде:

един закон да бъде и за туземеца и за пришълеца, който се е поселил между вас.

И сториха всички синове Израилеви: както заповяда Господ на Моисея и Аарона, тъй и направиха.

В същия оня ден Господ изведе синовете Израилеви от Египетската земя, според както бяха разделени на опълчения.ог), както говорихте;”

Изход 12:31-51

Фараонът заповядал прогонването им, за да освободи най-накрая империята от тези подривни елементи и да прочисти завинаги земята на Египет от последователите на ехнатоновата религия – ереста, която докарала толкова много несгоди на Египет. Целият епизод, всичко свързано с управлението на Ехнатон и неговата религия било изтрито от официалната египетска история. Затова и няма никакви свидетелства от прогонването на евреите. Ехнатон бил толкова презиран, че било забранено дори да се споменава името му. Имената на четиримата фараони от Амарна – Ехнатон, Сменккаре, Тутанкамон и Ай се се превърнали в анатема. Навсякъде из империята техните имена и изображения били заличавани от паметници и сгради. Били извадени от именника с фараони и паузата между Аменхотеп III и Хоремхеб била просто игнорирана. Именно по времето на тази празнина, погребана в древноегипетската история, се състоял така наречения Изход.

Скоро след тези смутни години, велики фараони като Сети и Рамзес II управлявали и донесли обновена слава и величие на египетското царство. Ехнатон и размирните времена, които докарал със себе си, скоро били забравени и спомените за онзи период се изличили в мъглявината на времето.

Изход 13:21 казва, че самият Яхве водел множеството навън от Египет:

“А Господ вървеше пред тях дене в облачен стълб, като им показваше пътя, а ноще в огнен стълб, като им светеше, та да вървят и дене и ноще.”

Изход 13:21

Дивият войнствен Бог на евреите тогава умишлено предизвикал конфронтация с фараона:

“И ще рече фараонът (на народа си) за синовете Израилеви: те са се заблудили в тая земя, пустинята ги е затворила.

Аз пък ще ожесточа сърцето на фараона, и той ще се спусне да ги гони, и ще покажа славата Си над фараона и над всичките му войски; и (всички) египтяни ще познаят, че Аз съм Господ. Тъй и направиха.”

Изход 14:3-4

Яхве предпазил множеството бежанци от египтяните, явявайки се като огнена колона между гонещи и гонени. Някой би се запитал, защо египтяните не са се разбягали панически при вида на такова свръхестествено явление. Нима египтяните не са били ужасени от евреите след десетте напасти, а сега и това? Отговорът на загадката е категоричен: тези събития просто не са се случили и всичко, което все пак се е случило, със сигурност не е било отдадено от египтяните на божеството на гошенските роби.

С подкрепата на Яхве, Моисей уж разделил Червено Море и множеството избягало от преследващите ги египтяни. Изход 14:23 споменава, че самият Яхве се е сражавал и избил египтяните. Накрая Яхве инструктирал Моисей да затвори Червено Море и така всички оцелели египтяни се издавили. Не се споменава дали самия фараон бил убит. (Интересно е обаче, че царуването на Рамзес I е било кратко).

Някой би сметнал, че множеството, водено от Моисей, сега би се убедило в могъществото на това божество след такива грандиозни проявления на божествена сила. Но не – те продължили да недоволстват и да се оплакват. Яхве им спускал яребици и манна небесна, но по-късно те зажаднели за вода. Видели толкова много чудеса, за да бъдат спасени от унищожение, но изглежда били забележително несигурни и се съмнявали в проявата на по-нататъшни чудеса, въпреки че би изглеждало абсурдно ако чудесата изведнъж спрели да се случват. Защо да спасяваш такова множество от хора, да правиш такива чудеса в тяхна защита и просто да ги оставиш да загинат? Да, обаче на евреите им се струвало , че ще умрат в пустинята и презирали толкова много Моисей, че искали да го убият с камъни:

“И цялото общество Израилеви синове потегли на път от пустиня Син, по заповед Господня, и се разположи на стан в Рефидим; и нямаше вода да пие народът.

И народът укоряваше Моисея и думаше: дайте ни вода да пием. Каза им Моисей: защо ме укорявате? Защо изкушавате Господа?

И жадуваше за вода народът там, роптаеше против Моисея и думаше: защо ни изведе от Египет, за да умориш от жажда нас и децата ни и стадата ни?

Моисей извика към Бога и каза: какво да правя с тоя народ? Още малко, и ще ме убият с камъни.”

Изход 17:1-4

Моисей чукнал по една скала със скиптъра си и от нея бликнала вода, която утолила жаждата им. После Моисей завел хората до планината Синай. Слабо известен факт е, че на Синайския полуостров според археологическите проучвания живеели местни семитски племена, които почитали божеството Яво (Яхве).

Бидейки Бог на вулканите, се появил в облак всред гръмотевици и светкавици, огън и дим, и хората били предупредени да не се доближават твърде близо. Моисей се изкатерил сам на върха на планината, за да говори с Яхве. Там получил десетте божи заповеди и скрижалите. Обяснено му било, че Ангелът Божи ще избие всички ханаити. Единственото послание тук е, че всички, които не следват религията на Яхве, заслужават насилие и геноцид – без съмнение говорим за евангелие на Сатаната. Евреите били окуражавани да нападат светините и идолите на други племена и народи (от там и дълго-продължаващата вяра, че определени еврейски фамилии вечно заговорничат срещу света). На Моисей било наредено да издигне скинята (леко, преносимо светилище у древните евреи), да скове кивот (отличителен мистичен съд за пренос на божествена сила, характерен за древноегипетските култове) и да измайстори мeнора (разклоненият на осем свещник, символ на юдаизма). Били описани и пищните свещени одежди на висшите свещенослужители.

В Изход се казва, че Моисей бил горе на планината четиридесет дни и нощи. Липсата му разтревожила и уплашила хората му:

“Когато народът видя, че Моисей се забави да слезе от планината, събра се при Аарона и му рече: стани и направи ни бог, който да върви пред нас, понеже не знаем, какво стана с тоя човек – с Моисея, който ни изведе от Египетската земя.”

Изход 32:1

Бежанците отново демонстрират, че нямат вяра в Бога на Моисей и става още по-ясно, че те се отнасят с него като с някакъв чужд. Заставят брата на Моисей – Аарон, висшия жрец на Атен, да направи идол за тях. Идолът, който прави той, е Апис – бикът на Египет който дори монотеистичният Ехнатон продължил да почита.

Евреите казват:

“…ето, Израилю, твоят бог, който те изведе от Египетската земя!”

Изход 32:4

С други думи, много евреи очевидно не приписват спасението си на Моисеевия Бог, а на египетския Бог на плодородието. В Изход 32:6 се говори за човешко жертвоприношение (през цялата история, евреите са били обвинявани в извършване на такива жертвоприношения, по-специално на невръстни деца):

“На другия ден станаха рано и принесоха всесъжение и доведоха мирни жертви: и седна народът да яде и да пие, а после стана да играе.”

Изход 32:6

Яхве казва на Моисей:

“скоро се отклониха от пътя, който им Аз заповядах: направиха си излян телец и му се поклониха и принесоха му жертва и казаха: ето, Израилю, твоят бог, който те изведе от Египетската земя!”

Изход 32:8

Човешкото жертвоприношение е чест мотив в Стария Завет. Вижте например www.anti-bible.com. Tози сайт на атеисти дава подробен списък от библейски ужаси, с които Яхве прекарва свободното си време и заради които е почитан. След това, Яхве иска да бъде оставен насаме за да отприщи своя гняв и да унищожи народа на Израел. Дотук със свещения договор (между него и неговия избран народ)! Моисей трябвало да го умолява да не извършва геноцид със собствения си избран народ и му припомня за сключения договор между него и този народ. Защо всеки здравомислещ човек ще почита такъв Бог, този Сатана?

Яхве изисква клане на онези, които са го обидили:

“И той им рече: тъй говори Господ, Бог Израилев: турете всеки меча на бедрото си, преминете през стана от врата до врата и назад, и всеки да убива брата си, всеки приятеля си, всеки ближния си.

Тогава Левиевите синове сториха според Моисеевата дума: и в оня ден паднаха от народа около три хиляди души”

Изход 32:27-28

(в английското издание на Библията се казва “около три и двадесет хиляди души”).

Явно пак може да тълкуваме този епизод, като вътрешни стълкновения в стана на Моисей. Можем да предположим, че местните монотеисти не одобрявали монолатризма на пришълците и затова се е стигнало до масови кланета.

Убийството на Моисей

Какво вероятно се е случило на планината Синай? Имаме извършено човешко жертвоприношение, налице е религиозен конфликт с двадесет и три хиляди жертви. Това не е нищо друго освен гражданска война между тези, които били прогонени от Египет и местните семитски племена.

Съюзът между Моисей, Аарон и египетските атенити от една страна, и семитските последователи на Яхве от друга страна е трудно да бъде скрепен. Египетските бежанци били стъписани от жестокия нрав на номадския бог Яхве. Някога те го считали за равен на божествения Атен, но сега вече мислели друго. На Синайската планина ситуацията стигнала до преговори. Моисей и вождовете на семитските родове се срещнали, за да решат следващите си стъпки. Преговорите се протакали прекалено дълго. Моисей не приемал много от правилата, които му налагали семитските вождове, и строшил каменните скрижали, на които били издялани. Това по-късно ще се пресъздаде в случката, в която Моисей захвърлил и строшил десетте божи заповеди щом като видял с отвращение идолопочитанието на Апис.

В главния стан напрежението между местни и заселници ескалирало. Бившите роби изваяли единствения идол, който Атен позволявал – бикът Апис. Аарон, един от свещениците на Ехнатон, бил много добре запознат с това божество. Местните били отвратени от това, което станало. Когато съветът се върнал в стана и видял какво се е случило, „яхвеистите“ се захванали с клането на „атенистите“. Всеки египетски бежанец, който отказвал да се закълне във вярност на Яхве бил заклан. Сред закланите били и самите Моисей и Аарон, като били заровени в пустошта.

Това свидетелства защо никой от тях двамата не влиза в обетованата земя. Нелепо и неубедително алтернативно „обяснение“ се дава в Числа 20:

“И рече Господ на Моисея и Аарона: задето Ми не повярвахте, и с това не явихте Моята светост пред очите на синовете Израилеви, вие няма да въведете тоя народ в земята, която Аз му давам.”

Числа 20

Йошуа станал лидер на евреите („Иисус“ е гръцкото произношение на „Йошуа“, произлизайки от еврейското „Йехошуа“. Точно както Йошуа бил спасителя от Стария Завет, така от Исус се очаквало да направи същото в Новия Завет).

Германският учен, изследовател на Библията – Ернст Селин, открил текстово доказателство, сочещо убийството на изтъкнат лидер в Синай, и Зигмунд Фройд заключил, че този лидер бил Моисей. По-късно Фройд счел, че бунтовниците съжалили за убийството на Моисей и в техните записки го издигнали до почти богоравен. Оцелелите египтяни изпитвали колективна вина за допуснатото убийство на човека, който ги извел от Египет и ги превел през пустинята. Оттогава до днес те очаквали пристигането на нов Моисей, спасител, месия, който да ги избави от потисници както вавилонци и римляни. Моисей и брат му Аарон посмъртно получили голяма почит, а страниците от Изход и други книги от Стария Завет били написани, за да им отдадат най-значимите роли от всички. Двама египтяни, които били заклани в планината Синай, се превърнали в същински темели на юдаизма, две от най-почитаните фигури в еврейската история.

Въпреки всичките редакции, недомислиците и противоречията в Стария Завет са очевидни. Робите не били същински поклонници на Атен и нямали доверие на Моисей, техният предполагаем голям водач. Верските съмнения сред множеството били много разпространени, въпреки многото чудеса, които се случили в тяхна полза. Къде ли бяха всички тези чудеса по време на юдео-римските войни, германският кръстоносен поход, инквизицията, реконкистата и окончателното решение на еврейският въпрос? Така е и с Моисей – той не бил фен на синайските номадски племена (васали на фараона) и техните взаимоотношения с Яхве. Става ясно, че е имало конкуриращи се фракции, различни религиозни схващания и жестока борба за обработваеми земи, оазиси и пасища между пастирските родове и прогонените египтяни. Не може ли да предположим, че вследствие на тези сблъсъци между между местни и иноземци се е родил еврейският народ? С течение на времето едните са претопили другите, но знатните прогонени египетски семейства да са запазили социалното си положение и така да са оказвали влияние. Откъде-накъде египетските изселници ще тръгнат да се набиват в негостоприемната Синайска планина при условие, че целият полуостров е бил на тяхно разположение. Явно защото са търсили естествена защита от ответна реакция на фараона и от набезите на местните семитски васални племена.

Главният въпрос, който трябва да ви терзае е: защо колесниците ги съпровождат до тези земи, а не някъде другаде?

Образът на Бог описан в Тората е комплексен и противоречив. Бог понякога изглежда спокоен, етичен и честен (Атен), а в други моменти е невротичен, геноциден социопат, отмъстителен, злостен, обсебен от жалки правила и дълбоко несигурен (Яхве):

“защото не бива да се покланяш на други бог, освен на Господа (Бога), понеже името Му е “ревнивец”; Той е Бог ревнивец.”

Изход 34:14

“Защото Господ бе казал на Моисея: кажи на Израилевите синове: вие сте твърдоглав народ; ако тръгна помежду ви, в един миг ще ви изтребя; и тъй, свалете си накитите; Аз ще видя, какво да правя с вас.”

Изход 33:5

Дали това не предсказва бъдещата злочеста съдба на евреите?

Причината за несъответствията е, че две напълно чужди божества са синкретизирани под шапката на монотеизма. Египетския Атенизъм (преклонението пред Бога на Светлината) и еврейското преклонение пред един чергарски, примитивен и войнстващ Бог – Яхве  (Князът на Мрака).

По време на робството им в Египет, семитите, които по начало били идолопоклонници, се обръщали все повече към едно специфично божество, което да ги освободи. Закономерно, богът, който избрали, бил този на войната и кръвопролитията, изпълнен с яростта на бури и изригвания, който поразявал своите врагове. Тази обсебващата фикс идея с бъдещия Яхве била зрънцето, от което избуял днешният еврейски монотеизъм.

Зрънцето намерило почва у Ехнатон под влиянието на тайната му хиксоска майка, но монотеистичната версия на Ехнатон била определено египетска, както подобавало на фараон. На практика той събрал образа на слънчевото божество Ра и множеството му еманации в образа на Атен – дискът на слънцето – в единствения, вездесъщ Бог. За да раздели новата си монотеистична религия от предишните политеистични вярвания, у които Ра е присъстващ, Ехнатон нарекъл своя бог Атен, вместо да използва някоя от традиционните форми на Ра. Неговият радикален монотеизъм окуражил семитите в царството също да станат все по-монотеизирани. В известен смисъл, бил изграден синкретизъм между почитането на Атен и почитането на Яхве с разликата, че единият бил чисто египетски, а другият – чисто семитски. По-късно евреите все пак обаче приели много от символите и церемониите на египетските религиозни практики, които били много по-величествени и по-мащабни от техните чергарски обреди. Крехкото съжителство между атенистите и семитските родове, и тяхната обща борба с поклонниците на старите богове на Египет най-накрая се сринало в Синайската планина, където Тутмос (Моисей) – египетският инициатор на този съюз бил убит.  Съществуват дори индикации, че е бил принесен в жертва на Яхве, за да се демонстрира могъществото на Яхве над всички останали египетски богове. Ехнатоновия монотеизъм бил замислен като универсален за всички народи в царството, докато семитският монотеизъм бил ревнив, дискриминиращ и партизански. Божество на разрухата, чиято мощ бил носена в кивот начело на еврейската армия, за да поразява враговете на Израел.

Въпреки че юдаизмът се смята за монотеистична религия, той няма нищо общо с него. Монотеистичен бог е божество, което важи за всички хора по света. Не за една единствена нация или етнос, с която е сключил ексклузивен (недостъпен за други) и обвързващ договор. Партизански (разделящ) бог, който се договаря с едни хора, подсказва съществуването на други партизански богове, които също сключват съглашения с техни „избрани хора“. Този вид „монотеизъм“ е фактически прикрит войснтващ политеизъм. Историята на религиозни конфликти показва, че живеем в политеистична система на съревноваващи се богове и религии. Индуизмът е много по-откровено политеистичен, отколкото която и да е от авраамовите религии. Християнските кръстоносци и муджахидинските бригади показват, че християнството и исляма са също на страната на две враждуващи концепции, макар да застъпват общи писания, макар че имат общи пророци и служат на един и същи Господ (Аллах, Елохим). В основата си те също не са съвсем монотеистични религии, а са разделящи и партизански системи от вярвания, натикващи всеки несъгласен с тях в ада. Тази перфидна форма на политеизъм първоначално била закодирана в “свещените” писания на евреите. Докога аврамитите ще продължават да вярват в гротескните лъжи на Стария Завет? Кога тората, талмуда и танаха (а заедно с тях и библията, и коранът) ще бъдат обявени за това, което наистина са – евангелия на Сатаната? За щастие някои евреи, като например славния Соломон, били способни да видят светлината и да отхвърлят Дявола (Яхве). Соломон имал мечтата да унищожи Яхве завинаги и съставил план. В модерната история също не липсват знаменити евреи, които да са отхвърлили тази форма на дяволопоклоничество.

Сигурно тази информация ви звучи доста объркващо, но ние ще ви приканим за обстоен размисъл. Четете от всички старозаветни книги, евангелията, посланията, тълкуванията на светите отци, кораническите текстове и от хадисите. Анализирайте, сравнявайте, водете си записки и дори слушайте лекциите и проповедите на равини, презвитери и имами. Също обърнете внимание на това как представителите на трите аврамови религии се взаимоизобличават и имат различна версия за случилото се.

Оставяме на вас да си направите изводите.

Comments are closed.