Древните египтяни и гърци смятали, че сутрешната и вечерната звезди (т.нар. „Зорница“, „Денница“ и „Вечерница“) са две различни тела, а не една и съща планета (Венера), видяна по различно време. Гърците наричали сутрешната звезда Фосфорос (Phosphoros/Phosphorus), „Носител на светлината“ или Еосфорос (Eosphoros/Eosphorus), „Носител на зората“. Вечерната звезда била наричана Хесперос (Hesperos/Hesperus) – „вечерната звезда“. Hesperos се превежда на латински като Vesper, а Phosphoros като Lucifer („носител на светлина“).
По-късно, древните гърци осъзнали, че двете звезди всъщност са една и съща планета и я кръстили на името на своята богиня на любовта, Афродита (финикийската Астарте, египетската Изида и римската Венера).
Когато Луцифер, „ангелът на светлината“, е описван като мъж, това всъщност е изопачаване на историята. В действителност Луцифер е квинтесенция на женското начало. Докато „Сатаната“ (в ролята: Йехова, Яхве, Аллах и т.н.) е мъжкото начало – пълно с насилие, агресия, винаги ядосано, себично, нарцистично и индивидуалистично, то Луцифер е обичащ/а, алтруистичен/на и състрадателен/на. Двете полярности се съгласуват в по-висшия синтезис на Абраксас, който не е нито с мъжки, нито с женски черти, а взима най-доброто и от двете.
Светът не може да просперира под управлението на Сатаната, също както няма да може и под управлението на Луцифер. Също както Аполон и Дионисий е трябвало да бъдат диалектично събрани, така и Сатаната и Луцифер – мъжка и женска енергия, Ин и Ян.
Лошата репутация на Луцифер би била изтрита, ако „той“ беше представен като „тя“ – богинята на любовта, носеща светлина на света.
Невъзможно е Сатаната да бъде описан по друг начин, освен като мъж-психопат, но Луцифер, като негова противоположност, определено трябва да бъде описвана с женски черти. Всички изображения на Луцифер трябва да бъдат възстановени и да показват това, което са показвали в началото – Венера, богинята на любовта. Ангелът на Светлината трябва да е красива жена, дъщерята на Абраксас, изпратена на земята, за да се бие с „Принца на мрака“ – Сатаната.
Когато се замислите за аврамизма, в съзнанието ви не изникват ли само образи на фанатични брадясали мъже, желаещи смъртта на всички „неверници“? Аврамическият бог изглежда забележително еднакъв с Танатос – богът на смъртта. Докато жените носят живот, мъжете го убиват. Жените са Ерос, а мъжете – Танатос. Мъжете са дълбоко привлечени от култовете към смъртта, защото обичат темата за Апокалипсиса. Те са пълни с насилие, защото то е част от мъжката психика, каквато жените никога няма да имат. Ако погледнем Валхала, раят на воините на викингите – те се бият по цял ден и после пият и правят секс по цяла нощ. С това се изчерпва мъжкото разбиране за света. Когато мъжествеността се разбие до съставните й части, това е всичко, което остава – секс, насилие и купон. Всеки мъж има по един викинг в себе си, чакащ да се събуди. Мъжкият свят е светът на „То“ (Id). Мъжете са фундаментално настроени против цивилизацията. Жените са тези, които създават Свръхего-то и цивилизацията.
Всички патриархални религии, особено аврамическите, имат зловредно мъжко ядро. Всички те трябва да бъдат балансирани с женски аспект. Почти всички древни религии са имали женски и мъжки божества, почитани равностойно. Някои са слагали богините на върха, заради плодовитостта на жените, други – боговете, заради тяхната сила, но повечето са ги почитали като допълващи се части на едно цяло.
Монотеизмът е катастрофа, защото е унищожил равнопоставеността и баланса между боговете и богините. Един единствен бог с изключително мъжки черти е станал господар на целия космос и светът веднага е захвърлил настрани ролята на жените, като се е фокусирал върху освещаването на най-лошите аспекти на мъжествеността. Яхве = Йехова = Аллах = Сатана = То(Id) = мъжественост в най-мрачната й форма, това е истинското уравнение на монотеизма.
Гностичният Абраксас, синтезисът от Луцифер и Сатана – над-половият Бог, превъзхождащ пола и съдържащ абсолютната хармония на женските и мъжките принципи, е единственият здравословен начин за описване на монотеизъм.
Погрешно и опасно е монотеистичният бог да бъде описван толкова фундаментално като мъж. Дори и един бърз поглед над аврамизма веднага разкрива, че той е заразен с мъжки концепции и е маргинализирал и осмял всичко женско. Само погледнете как евреи, християни и мюсюлмани са третирали жените през вековете. На християните им отнема много време, за да се съгласят, че жената също има душа, а гласуването е минало на косъм. Мюсюлманите толкова мразят жените, че предпочитат изобщо да не ги виждат – затова е и бурката. Католиците отказват да имат жени-свещеници. Аврамизмът никога не е бил нещо друго, освен средство за най-ужасният сексизъм, понижил жените до хора втора класа в двукласно общество. Също както е неразбираемо, защо гейове избират да бъдат аврамисти, като се има предвид, че аврамическите религии ги описват като прокълнати, така е неразбираемо и защо една жена ще иска да има нещо общо с подобна сексистка идеология.
Каква е разликата между еротика и порнография? Първото цели да създаде сексуално желание с едва доловими методи, докато второто иска да бъде колкото се може по-директно. Еротиката е съблазнителна, женствена, привличаща и оставяща почти всичко на въображението. Порнографията е груба, мъжествена и не оставя нищо на въображението.
Жените не трябва да приемат никоя религия, която не им дава равни права с мъжете. Къде са жените-пророци, свещените книги, написани от жени, жените-свещеници, равини и имами, жените папи? Всяка религия, дискриминираща жените, трябва да бъде обявена за незаконна. Именно това е аврамизмът. Той няма място в модерния свят. Уважението, с което древните египтяни са се отнасяли към Изида, финикийците към Ащорет, вавилонците към Ищар, а гърците към Атина, Хера и Афродита, показва, че са били много по-просветени от монотеистичните аврамисти. Трябва да възстановим достойнството на древните богини.