Измамата Христос

Моята молитва

Йешуа Бен Йосеф е един главните злодеи в един от най-зловещите заговори против човечеството. Много малко от въпросната конспирация е разбулена с недомлъвки в четирите официални евангелия. Въпреки тези подсказки, заговорът постоянно е заобикалян или погрешно тълкуван. Истината за Исус Христос е лесна за разбулване, така че всички да я видят, но огромната част от християните никога няма да посмее да дръпне булото. Защо ли ? – Защото трябва да вярват, защото вярата им създава душевен комфорт.

Хубаво е вярата да се съпоставя със съмнението, както правят повечето гностици. Една научна теория трябва да е в състояние да се самооборва, ерго трябва да се подлага на критика или самокритика, иначе би била мъртва. Ако хипотезите на Айнщайн и многобройните му теории не бяха експериментално доказвани, никой негов колега нямаше да ги приеме за достоверни. Всички научни теории са верни и адекватни до определен момент, защото изникват новите експериментални данни, които ги оборват или надграждат – т.е. истината е променлива величина и в никакъв случай не е статична, следователно тя е жива. Нютоновата физика, която е била успешна с векове (и продължава да работи в бита и ежедневието ни), беше отхвърлена от айнщайновата физика, защото при определени казуси, където двете теории бяха в противоречие, емпиричните резултати подкрепиха Айнщайн и отхвърлиха Нютон. Към края на XIX век никой учен не е предполагал как нютоновата физика ще бъде заменена, но това се случи. Това е една от най-благолепните страни на науката: най-важните теории могат да бъдат преодоляни, ако фактите ги оборват. Тогава защо християнството, ислямът и юдаизмът не са поели по същия път, като повечето научни теории? Ако нютоновата физика се базираше на ирационална вяра, без съмнение още щяхме да гледаме как „Нютоновците“ нападат всячески „Айнщайновците“, като презрени друговерци, които трябва да бъдат изгорени заедно с техните научни трудове. Без значение какво сочат „Аинщайновците“, без значение колко доказателства вадят, „Нютоновците“ никога няма да променят своите представи и вярвания, но науката се опитва да ни спести тези терзания, докато религията прави точно обратното.

Вярващите имат ли други мнения и убеждения, различни от това което понастоящем изказват хора като Ал Багдади, патриарх Кирил Московски или Мордехай Елиаху? Способни ли са да си признаят, че е възможно да грешат? Ако не, не са ли те просто мозъчно промити лунатици или вдетинени екстремисти с фанатична и ирационална привързаност към религиозните си доктрини? Едно е сигурно: тези хора не могат да бъдат прави едновременно и тримата, защото вярват в три изцяло взаимоизключващи се „истини“. Има стотици религии, защитаващи радикално различни твърдения.

Ето и въпрос към всеки вярващ: Има ли нещо което би променило вашите вярвания? Ако не можете да се замислите върху такава възможност, това не значи ли, че вие сте заслепен от невежество? Ако твърдо заявявате как вашето верую е непоклатимо, това значи, че живеете в делириум. Вашите вярвания се крепят върху ирационален фанатизъм, т.е. изграждате си дереализация на действителността (филмирате се). Разликата между вас и психичноболен пациент е степента на дереализация, защото психичноболният също се придържа към неразумни, измисления мнения, които никога не би изоставил при каквито и да е обстоятелства. Докато учените активно търсят аномалии, противоречия и всевъзможни данни, които не кореспондират с очакваните резултати и така се появи и квантовата механика. Традиционният физически подход не можа да обясни много от наблюдаваните феномени и трябваше да бъде надскочен, без значение колко разочароващо за физиците беше това. Вярващите търсят ли казуси, заради които да не вярват? В повечето случаи не го правят – тогава вярата им не е ли един духовен фризер? Те могат да вярват в абсолютно всичко, стига никога да не дръзват да оспорват своите вярвания. Крайната липса на скептицизъм и цинизъм ги прави това, което са.

На практика, повечето религии целят изграждането на колективно съзнание, но уви, по най-примитивния начин. Вижте милионите мюсюлмани, участващи ежегодно в Хаджа. Създават ли те впечатление на самоосъзнати, независими индивиди, които са способни на самокритика към тяхното колективно съзнание, способни ли са поне да се усъмнят във вярванията си? Или по-скоро приличат на програмирана тълпа ботове, която ще разкъса на парчета всеки неверник? Ислямът повече от всяка друга религия е линчуващия рев на разярената тълпа. Разумно ли е това поведение? Разумна ли е вярата им? Или поредната дума за болно колективно съзнание? А християните дали са по-различни, когато се присмиват и подиграват на мюсюлманите? Християнството е най-триумфиращата световна религия, затова ние предизвикваме поклонниците на „магарешката глава“ да определят какви факти биха приели те като опровержение на тяхната религия? Допускат ли изобщо оспорващи факти? Още от древността всяко твърдение на християнството е подлагано под микроскоп и е намирано за смехотворно и многозначно. Нищо, освен сляпа вяра и твърдоглавие, не оцелява при едно аналитично разследване на християнството.

Въпросът не е в степента на достоверност, а защо толкова много хора продължават да вярват в религия, която е: многозначна, нелогична, спорна, непоследователна, противоречаща си и прочие. Отговорът е повече от прост – пасмината ще вярва във всичко, което й изнася. Християнството осигурява на стадото етична рамка, обща история, субкултурна принадлежност и надежда за вечен и безгрижен задгробен живот. Преди всичко дава идентичност, защото религията е набор от церемониални практики, но за христовото стадо това няма никакво значение. Да се отрекат от христовата църква е толкова ужасяващо начинание за християните, че огромното множество никога няма да предприеме нещо подобно. Онези, които се отделят от христовата църква, са онези с многото съмнения, т.е. тяхната идентичност не се е определяла от „Символа на вярата“. Щом вашата идентичност се определя изключително от някоя религия, значи имате сериозен проблем, защото да изоставите своята религия означава да изоставите своята същност. Преди известно време, един евангелист ни писа, за да изкаже колко отвратен бил от неговата религия и как сега искал да почита ТангРа. Той ни изля всичката си жлъч към евангелистите. И след няколко дни ни писа как се разкайвал за неблагоразумието си и как се молел да го приемат обратно в лоното на евангелистите. Защо ли не сме изненадани? Много вярващи са жертви на ужасяващата си умствена тъмница и тя никога няма да ги допусне да продължат напред.

Евреите пък с хилядолетия са подложени на ужасяващи погроми и преследвания, които достигат до връхната си точка с „Окончателното решение на еврейският въпрос“. Но защо тогава малоумниците си вярват толкова упорито, че са богоизбрани, след като Яхве просто седи и безучастно наблюдава отвисоко. Равините биха се измъкнали с тезата, че по този начин Яхве изпитва вярата им и укрепва договора им. Това безспорно е най-неизгодният договор в цялата човешка история, но пък от друга страна евреите са едни от най-добрите адвокати и нотариуси. Всеки отракан адвокат би казал, че този договор е чиста проба измама, защото нито една от двете страни не го спазва. Вярващите евреи се кланят на Яхве, за да провокират останалия свят. „Протоколите на сионските мъдреци“ са считани за фалшификат на царската сводка, но това не означава, че някъде не се крои подобен план. Някои евреи и техният елит, никога няма да са задоволени, докато не отмъстят напълно на всички други народи. Абсурдно е да твърдим, че евреите контролират света, но това не им пречи да се борят за световно господство. Сега Мамонът е заменил Яхве, банките са новите им синагоги, МВФ е Третият Храм, облигациите и фючърсите са техния нов договор. Разбира се, не всички евреи са изперкали реваншисти, а само онези които искат да си го върнат на всички останали. Другите евреи са обикновени хора с обикновени проблеми и живеят в разбирателство с останалите етноси. Някои от тях са се покръстили и сега са примерни християни, обаче какво ли е обяснението за такова поведение?

Ранният апологет на християнството Тертулиан е казал:

„Истина е защото е абсурдно. Аз вярвам защото е невъзможно.“

Това все още е мотото на християните. Лозунгът на наивността и простодушието! Хората са християни, защото това ги успокоява. Представете си, че трябва да разберат живота без християнството, на което трябва принципно да се оповават. Християните не са единствените, защото всички световни религии пеят същата стара песен. В тези религии не е от значение скритата истина, а обредът, комфортът, консолидацията, солидарността, надеждата и опростенческите  концепции за света. Фактически, тези религии са по-скоро психологически, отколкото теологически и точно заради това са имунизирани от факти и опровержения. Един наивен атеист, като Ричард Доукинс например, си пропилява живота в спорове с тях. Той просто се проваля без да осъзнава, че така атакува тяхната идентичност и колективно съзнание, и не предлага нищо в замяна, защото няма алтернатива на въпросното колективно съзнание.

Всеки, който иска да пребори фалшивите религии, трябва да предложи качествени психологични алтернативи. Онези, които предлагат вакуума на атеизма, няма да успеят в подобно начинание. Малко хора са психологически способни да поддържат атеистични възгледи доживот. Дори яростният атеист Волтер се е обърнал към католицизма на смъртния си одър, а родният му дом днес е музей на една от християнските деноминации.

Илюминатството, религията на Илюминати взема под внимание и двата аспекта – истината и психичното благоденствие. Аспектът на илюминатството, който се занимава с истината, е от научно-философско естество. От друга страна, психологическият аспект може да има каквато и да е удобна форма, за да крепи озарените към по-комплексния и сложен аспект. Всеки един илюминат може да избира каквато и да е форма на обредност и много от тях избират да се фокусират върху древните богове и ритуали на древните траки, елини, римляни, египтяни, месопотамци, германи, славяни, тюрки и т.н. Определено най-предпочитаните богове и богини са Митра, Аполон, Афродита, Дионисий, Деметра, Ра, Луцифер, Минерва и Янус. Никой от тези не е считан за „Истинен Бог“, но всички те са с огромна психологичеса ценност. Никой илюминат не следва аврамическите обреди и доктрини, които всички са изделия на Демиурга, психопатологични и изключително рушащи човешката душевност.

Жизнено важно за всяка една правдива религия е да се придържа към правдата, но също е толкова важен и емоционалният градивен аспект на духовността. В този смисъл, всеки трябва да е свободен сам да избира собствения си Бог и обредност. Религии като християнството, които налагат сковани канони и догми, и точно определени ритуални практики за своите последователи, са крайно угнетителски, тиранични и атавистични, затова трябва да бъдат отхвърлени от всички достойни и трезвомислещи хора. Индуистите с техния синкретизъм от политеизъм за ежедневна религиозна практика и монотеизъм за абстрактното философско мислене имат много по-здравословен душевен модел.

Знаят ли покръстените, че християнството на първите християни няма нищо общо с православието, католицизма и протестантството. Не е ли време „християните“ да чуят и другите истини за Христос? Има много „истини“ за преразглеждане. Може да имате Христос – безделникът, Христос – дърводелецът, Христос – авантюристът, Христос – прелюбодеецът, Христос – хомосексуалистът, Христос – съпругът, Христос – езичникът, Христос – юдеинът, Христос – антиюдеинът, Христос – човекът, Христос – божеството, Христос – човеко-богът, Христос – царят, Христос – човекът от народа, Христос – бунтовника, Христос – магьосникът, Христос – лечителят, Христос – шарлатанинът, Христос – търговецът, Христос – какъвто си пожелаете да бъде.

Изберете си някой…

Христос – хомосексуалистът:

[Лука 17:34] Казвам ви, в онази нощ двама (мъже) ще бъдат на едно легло; единият ще се вземе, а другият ще се остави.

[Йоан 13:23] А на трапезата един от учениците, когото обичаше Исус, беше се облегнал на Исусовото лоно.

[Марко 14:51-52] И някой си момък следваше подир Него, обвит с плащаница по голо; и те го хванаха. А той, като остави плащаницата, избяга гол.

[Йоан 21:20-22] Петър обръщайки се вижда, че иде подире му ученикът, когото обичаше Исус, този, който на вечерята се обърна на гърдите Му и каза: Господи, кой е този, който ще Те предаде? Него, прочее, като видя, Петър казва на Исуса, Господи, а [на] този какво [ще стане]? Исус му каза: Ако искам да остане той докле дойда, тебе що ти е? Ти върви след Мене.

Христос – съпругът:

[Филип 55 (апокрифен)] И спътницата на [Исус] Магдалена. Господ обичаше Мария повече от всички ученици и [често] я целуваше [в устата]. Останалите [ученици, като го видяха], че [обича] Мария, му казаха: Защо я обичаш повече от всички нас? Спасителят им отвърна, каза им: Защо не обичам вас като нея?

[Филип 17 (апокрифен)] Някои казваха, че Мария е заченала от Светия Дух. Заблуждават се. Говорят неща, които не знаят. Случвало ли се е някога жена да зачене от жена?

[Филип 31 (апокрифен)] Защото съвършените зачеват от целувка и раждат. За това ние толкова се целуваме помежду си, зачевайки от благодатта, която е в нас – в едните и в другите.

[Филип 32 (апокрифен)] Три жени вървяха с Господ през цялото време. Мария – майка му, и нейната сестра, и Магдалена – тази, която наричаха негова „спътница“.

Христос – бунтовникът:

[Матей 10:34-38] Да не мислите, че дойдох да поставя мир на земята; не дойдох да поставя мир, а нож. Защото дойдох да настроя човек против баща му, дъщеря против майка й, и снаха против свекърва й; и неприятели на човека [ще бъдат] домашните му. Който люби баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене; и който люби син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене; и който не вземе кръста си и не върви след Мене, не е достоен за Мене.

[Лука 22:36-38] И рече им: Но сега, който няма [кесия], нека я вземе, така и торба; и който няма [кесия], нека продаде дрехата си и нека си купи нож; защото ви казвам, че трябва да се изпълни в Мене и това писание. „И към беззаконници биде причислен“ защото [писаното] за Мене [наближава] към [своето] изпълнение. И те рекоха: Господи, ето тука има два ножа. А Той им рече: Доволно е.

Христос – братът:

[Матей 1:25] но не я познаваше докато тя роди [първородния си] син; и нарече го Исус.

[Лука 2:7] И роди първородния си Син, пови Го и положи Го в ясли, защото нямаше място за тях в гостилницата.

[Матей 13:55-56] Не е ли Тоя син на дърводелеца? Майка Му не казва ли се Мария, и братята Му Яков и Иосиф, Симон и Юда? И сестрите Му не са ли всички при нас? От къде е, прочее, на този всичко това?

[Марко 6:3] Тоя не е ли дърводелецът, син на Мария, и брат на Якова и Иосия, на Юда и Симона? и сестрите Му не са ли тука между нас?

[Йоан 2:11-12] След това слезе в Капернаум, Той и майка Му, братята Му, и учениците Му, и там преседяха не много дни.

Христос – юдеинът:

[Матей 10:5-7] Тия дванадесет души Исус изпрати и заповяда им, казвайки: Не пътувайте към езичниците, и в самарянски град не влизайте; но по-добре отивайте при изгубените овце от Израилевия дом. И като отивате, проповядвайте, казвайки: Небесното царство наближи.

[Матей 15:24] А Той в отговор каза: Аз не съм пратен, освен до загубените овце от Израилевия дом.

[Йоан 4:22] Вие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме на онова, което знаем; защото спасението е от юдеите.

Христос – антиюдейнът:

[Йоан 8:37-47] Зная, че сте Авраамово потомство; но пак искате да Ме убиете, защото за Моето учение няма място във вас. Аз говоря това, което съм видял у [Моя] Отец; също и вие вършите това, което сте чули от вашия баща. Те в отговор Му казаха: Наш баща е Авраам. Исус им каза: Ако бяхте Авраамови чада, Авраамовите дела щяхте да вършите. А сега искате да убиете Мене, Човека, Който ви казах истината, която чух от Бога. Това Авраам не е сторил. Вие вършите делата на баща си. Те му рекоха: Ние не сме родени от блудство; един Отец имаме, Бога. Исус им рече: Ако беше Бог вашият Отец, то вие щяхте да Ме любите, защото Аз от Бога съм излязъл и дошъл; понеже Аз не съм дошъл от Себе Си, но Той Ме прати. Защо не разбирате Моето говорене? Защото не можете да слушате Моето учение. Вие сте от баща дявола, и желаете да вършите похотите на баща си. Той беше открай човекоубиец, и не устоя в истината; защото в него няма истина. Когато изговаря лъжа, от своите си говори, защото е лъжец, и на [лъжата] баща. А понеже Аз говоря истината, вие не Ме вярвате. Кой от вас Ме обвинява в грях? Но ако говоря истина, защо не Ме вярвате? Който е от Бога, той слуша Божиите думи; вие затова не слушате, защото не сте от Бога.

[Матей 21:17-22] И когато ги остави, излезе вън от града до Витания, гдето и пренощува. А на сутринта, когато се връщаше в града, огладня. И като видя една смоковница край пътя, дойде при нея, но не намери нищо на нея, само едни листа; и рече й: Отсега нататък да няма плод от тебе до века. И смоковницата изсъхна на часа. И учениците, които видяха това, почудиха се и рекоха: Как на часа изсъхна смоковницата? А Исус в отговор им рече: Истина ви казвам: Ако имате вяра, и не се усъмните, не само ще извършите стореното на смоковницата, но даже, ако речете на тоя хълм: Дигни се и хвърли се в морето, ще стане. И всичко, каквото и да поискате в молитва, като вярвате, ще получите.

Христос – царят:

[Йоан 19:15] А те извикаха: Махни [Го]! махни! разпни Го! Пилат им казва: Вашия цар ли да разпна? Главните свещеници отговориха: Нямаме друг цар освен Кесаря.

[Йоан 19:12] Поради това Пилат търсеше начин да Го пусне; юдеите, обаче, викаха, казвайки: Ако пуснеш Тогова, не си Кесарев приятел; всеки, който прави себе си цар, е противник на Кесаря.

[Лука 23:3] А Пилат Го попита, думайки: Ти ли си Юдейският цар? А Той в отговор му каза: Ти [право] казваш.

[Йоан 1:49] Натанаил му отговори: Учителю, Ти си Божи Син, Ти си Израилев цар.

[Матей 2:1-2] А когато се роди Исус във Витлеем Юдейски, в дните на цар Ирода, ето, мъдреци от изток пристигнаха в Ерусалим. И казаха: Где е Юдейският цар, който се е родил? защото видяхме звездата му на изток, и дойдохме да му се поклоним.

[Захария 9:9] Радвай се много синова дъщерьо; Възклицавай, ерусалимска дъщерьо; Ето, твоят цар иде при тебе; Той е праведен, и спасява, Кротък, и възседнал на осел, Да! на осле, рожба на ослица.

[Йоан 12:12-13] На следния ден едно голямо множество, което бе дошло на празника, като чуха, че Исус идел в Ерусалим, 13взеха палмови клони и излязоха да Го посрещнат, викайки: Осана! благословен, Който иде в Господното име, Израилевият Цар!

Христос – екстремистът:

[Матей 5:28-30] Но Аз ви казвам, че всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействувал с нея в сърцето си.  Ако дясното ти око те съблазнява, извади го и хвърли го; защото по-добре е за тебе да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в пъкъла. И ако дясната ти ръка те съблазнява, отсечи я и хвърли я; защото по-добре е за тебе да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да отиде в пъкъла.

(Забележете как се въвежда концепцията за престъпление на мисълта, много преди Джордж Оруел да я опише в „1984“.)

Христос – лечителят:

[Йоан 11:43-46] Като каза това, извика със силен глас: Лазаре, излез вън! Умрелият излезе, с ръце и нозе повити в саван, и лицето му забрадено с кърпа. Исус им каза: Разповийте го и оставете го да си иде. Тогава мнозина от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха това що стори [Исус], повярваха в Него. 46А някои от тях отидоха при фарисеите и казаха им какво бе извършил Исус.

Христос – богът:

[Йоан 10:30-34] Аз и Отец едно сме. Юдеите пак взеха камъни за да Го убият. Исус им отговори: Много добри дела ви показах от Отца; за кое от тия дела [искате да] Ме убиете с камъни? Юдеите Му отговориха: Не за добро дело [искаме да] Те убием с камъни, а за богохулство, и защото Ти, бидейки човек, правиш Себе Си Бог. Исус им отговори: Не е ли писано във вашия закон: „Аз рекох, богове сте вие“?

[Йоан 8:56-58] Баща ви Авраам се възхищаваше, че щеше да види Моя ден; и видя го и се зарадва. Юдеите Му рекоха: Петдесет години още нямаш, и Авраам ли си видял? Исус им рече: Истина, истина ви казвам, преди да се е родил Авраам, Аз съм.

[Йоан 8:23] И рече им: Вие сте от тия, [които] са долу; Аз съм от ония, [които] са [горе]. Вие сте от този свят; а Аз не съм от този свят.

Христос – човекът:

[Йоан 8:28] Тогава рече Исус: Когато издигнете Човешкия Син, тогава ще познаете, че съм [това което казвам], и че от Себе Си нищо не върша, но каквото Ме е научил Отец, това говоря.

[Йоан 8:48] Юдеите в отговор Му рекоха: Не казваме ли ние право, че си самарянин и имаш бяс?

Май се оформя доста противоречив образ и това е съвсем умишлено. Според вас, дали апостолите са употребявали името Иисус Христос (това е елинската му версия) или Йешуа Бен Йосеф – истинското му еврейско име. Дали всъщност е бил светлокосият, синеок и висок индоевропеец от иконите и стенописите или поредният тъмен, набит, ортодоксално изглеждащ семит с типични юдейски одежди. Такъв образ би бил неатрактивен за европееца-християнин, защото се асоциира с изключително затворената и племенна религия на израилтяните, които пък на свой ред са презирали сектанта Йешуа Бен Йосеф и всички негови ученици. Следователно е трябвало да се наложи търговско-приемлив образ отдалечаващ се от корените на истинския Йешуа бен Йосиф.
В завършек, нека зададем следните прости въпроси на християните, а те трябва да си отговорят сами:

– Къде в Новия завет Христос ясно и категорично заявява „Аз съм вашият БОГ!“ или нещо от сорта? Защото в Стария завет ясно е посочено кога Бог говори и нарежда на пратениците си с думите „Аз съм Бог твой и…“. По подобен начин стоят и нещата в Корана, меляйкито Джибраил ясно вестителства от името на Аллах.

Ако намерите някъде в Библията ясен, точен цитат на Иисус, където декларира божествената си натура, тогава ще ви зададем и другия въпрос:

– Що за човеколюбив, всезнаещ и всемилосърден Бог ще предизвика гибелта на стотици новородени младенци с раждането си на земята?

Да предположим, че сте човеколюбив Бог и ви се налага да се появите на Земята, за да спасите човечеството, но трябва да минете по каналния ред: зачеване, износване и раждане. И като вездесъщ и всезнаещ сте решил да се пръкнете в царство, което е управлявано от параноичен цар, треперещ от появата ви в образ на младенец. Въпреки знанието за всички трагични последствия от тази поява, решавате напук да се родите точно в това царство. Вие не искате да се раждате на някое по-мирно място или пък да телепортирате девата на някой отдалечен остров, за да предотвратите бъдещата безумна касапница. Вие правите каквото сте си наумил и затова се пръквате от девическата утроба. С появата си предизвиквате масово клане на стотици младенци, докато вие успявате някак си чудодейно да отървете ножа, за да ви разпнат на кръста след тридесет години и чрез кръвта си да спасите грешното човечеството. После с цялата си божествена наглост ще наречете тази кървава баня „кръщене“(Марк 10:10).

Ако сте всеблаг и человеколюбец, защо раждането Ви предизвиква такъв мащабен инфантицид!? Но тъй като сте обикновени простосмъртни християни, а не Господ–Бог, си задайте въпроса какво точно празнувате на Коледа?

Оставяме ви сами да си отговорите на тези въпроси.