Изумителната истина за нашия свят е, че почти всички последователи на някоя религия не разбират значението на това, в което твърдят, че вярват. Ако средностатистически християнин бъде поканен на дебат за множеството древни ереси, които са били заличени една по една от църквата, почти сигурно е, че той ще открие, че е еретик. Причината за това е, че ересите са логически и унищожителни критики към централните догми и убеждения в християнската теология, а и никога не са били отхвърлени по един почтен и заслужаващ доверие начин.
Ето набързо и две от тях:
1) Арианската ерес декларирала, че синът на Бог не може да бъде като баща си, защото (по дефиниция) бащата предшества сина. Ако оставим сценариите за времеви парадокси от научната фантастика, има само един случай, в който бащата не предшества сина – в християнската концепция за троицата. Тази ерес никога не е била опровергана, а просто е отхвърлена с гласуване на Никейския събор, чиято цел е била установяването на християнската „правоверност“. В такъв случай, ако синът на Бог е умрял на кръста, но по някакъв странен начин е и „Бог-Отец“ и „Светия дух“, то това означава, че самият върховен Бог е умрял в даден момент от историята на вселената, което би изненадало повечето хора, но вероятно не и Ницше.
2) Еретикът Несторий заявява, че Дева Мария не може да бъде наречена „божия майка“, защото един смъртен не може да роди Бог. И той не е бил опроверган, а просто отхвърлен с гласуване на събор. Разбира се, Мария е трябвало „да бъде“ девствена, защото в противен случай Бог би бил продукт на сексуален акт от двама „грешни смъртни“. Самата Мария е трябвало да бъде освободена от „първородния грях“, защото няма как във вените на Бог да тече „грешна“ кръв, докато е бил в утробата на майка си. Следователно, Мария е трябвало да бъде различна от всички други хора – представена е като родена чрез „непорочно зачатие“, т.е. – Бог я е освободил от греха, когато е била зачената.
* * *
Християните, евреите и мюсюлманите се провалят в това да разберат собствените си религии и това важи с пълна сила и за индуизма. Той е богата и комплексна, но фундаментално объркана религия.
Концепцията за Троицата е скалъпена по възможно най-безумния начин, за да позволи на християнството да бъде едновременно монотеистично и политеистично. Йехова и Аллах са стандартни монотеистични богове – не бихте ги видели да се раждат на земята, да бъдат разпъвани и след това да възкръсват. За да „сработи“ християнството, т.е. – за да бъде истинско твърдението, че Бог е ходел по земята, преди да бъде убит и да бъде върнат към живота от самия себе си (въпреки че е бил мъртъв), е необходимо той да бъде разделен на поне две части (едната умира, а другата продължава да живее). Християнството усложнява проблема с въвежането на „Светия Дух“, който се спуска над праведните и ги „напоява с божественост“. И така, сега вече има три бога, вместо един, както се изисква от монотеизма. Обявява се, че всички те фактически са един – невероятна и трансцедентна Света Троица, върховната „мистерия“ на вселената, която умът на никой смъртен не може да разбере.
Разбира се, цялото това твърдение е най-откачената, неправдоподобна и невероятна глупост, която може да бъде измислена. Няма рационален човек, който би я приел. За да бъде съвсем ясно – един монотеистичен Бог е единствен Бог, без мистериозни отделни части или личности. Християнството не е монотеизъм, а политеизъм. Единствените, които не го разбират, са самите християни.
Няма нито една частица логика в абсурдната концепция за „Светата Троица“.
Евреите почитат „Бог-Отец“, християните – „Бог-Син“, а християнските гностици – „Светия дух“. Колкото до исляма, мюсюлманите отхвърлят „Троицата“ и почитат само един бог – Аллах, но въпреки това, той е някак си приравняван към този на християните и евреите. Еврейските и християнските „пророци“ (особено Исус) имат висок статус в исляма, а за Мохамед и корана се смята, че коригират грешките на юдео-християнството. Разбира се, никой не обсъжда въпроса, защо първоначалните пророци на Бог са грешали, след като са били „боговдъхновени“, а и ако по-ранните пророци са се объркали, то е напълно възможно и Мохамед също да бърка (което е и причината за полемиката около „Сатанински строфи“ на Салман Рушди). За съжаление, на мюсюлманите не им е разрешено да оспорват Мохамед или Аллах. По този начин съзнанията на стотици милиони хора са активно задържани, чрез религията, която изповядват.
Това, което се случва обикновено с религиите е, че всевъзможни свещеници и пророци пробутват и придвижват напред една колекция от абсурдни идеи, които след това се оформят в една все по-отчаяна теология, която става все по-сложна и все по-малко достоверна с течение на времето.
Християнството произлиза от теологическия опит да бъдат съгласувани две противоречащи си позиции:
1) Еврейският монотеизъм, където Бог не може никога да умре
и
2) Гръцкият политеизъм, сходен с древноегипетския, древноримския и т.н., в който едно божество, като Дионисий, може да бъде родено на земята, убито и след това да възкръсне.
Християнството е най-елементарната, но и може би най-коварната измама, извършвана срещу човечеството. В него няма част, която да звучи достоверно. Това е една хибридна религия, срамен опит за комбиниране на еврейски и гръцки мистерийни религии, като орфизма например. (Илюминизмът е сходен с орфизма, но напълно отхвърля юдаизма).
Накратко, западният монотеизъм може да бъде описан в три кратки и ясни точки, подредени хронологично:
1) Евреите използват концепцията за монотеистичен бог на фараона Ехнатон за тяхното фанатично, племенно божество, познато като Яхве. Така Яхве е превърнато в „единственият и истински“ Бог, сключил ексклузивен завет със своя „избран“ народ. Разбира се, никой върховен и всеобщ Бог не би сключвал обвързващи договори, с която и да е група от хора – така той вече не би бил всеобщ.
2) Християните комбинират монотеистичния юдаизъм с политеистична гръцка (сходна с римската, египетската и т.н.) религия.
3) Мюсюлманите опитват да се върнат към монотеизма (въпреки че спорът около „Сатанински строфи“ показва, как ислямът също е бил почти победен от политеистичните идеи)
Западният монотеизъм е историята на една гротескна грешка – на това, как едно псевдо божество е успяло да се наложи и е почитано, като върховен Бог. Човечеството не може да продължи еволюцията си, докато не поправи тази грешка.
* * *
Вероятно много хора смятат, че източните религии са освободени от подобна липса на логика и рационалност. За съжаление, при тях също се срещат фундаментални грешки, стоящи в основата на поредните системи за контрол. Накратко за индуизма и една от неговите най-известни и също толкова опасни за човешкото развитие идеи – кармата. Тя е една от многото му концепции, увити в толкова много объркващи и невъзможни за схващане слоеве, че е загубила смисъла си. Описвана е като вид квази-научна концепция: „духовно-магнетична форма на енергия“. Казва ни се, че любовта привлича любов, а омразата – омраза. Но какво всъщност са „любов“ и „омраза“? Бин Ладен е бил пълен с любов към своята версия на исляма. Сърцето му е било напълно чисто. Бил е напълно отдаден и честен за това, в което вярва. Той добър ли е или зъл? Изпълнен с любов или с омраза? Как една „духовно-магнетична енергия“ може да отговори на такъв въпрос? Какви критерии ще използва? Какъв ще е научният или духовният механизъм на „привличането“? Ницше срива всички подобни подобни простовати идеи за „добро“ и „зло“. Как кармата би победила неговите аргументи? Каква е връзката между Бог и кармата? Той ли я е създал? Ако да – защо? Ако не – тя независима ли е от този Бог? Защо я е наложил на вселената? Защо изобщо се е занимавал с целия този сложен и объркан процес?
Казва ни се, че хората създават своята собствена карма. Дотук добре… В същия смисъл може да се твърди, че един християнин създава своя собствен ад, но всъщност не е така. Християнската теология казва, че Бог е създал ада и изпраща всички прокълнати там. Т.е. адът е отговорност на Бог. По същия начин, кармата е негово творение и следователно – той е отговорен за нея. Той не може да прехвърли отговорността на обикновените хора, също както християнският бог не може да прехвърли отговорността за съществуването на ада на никого, освен на себе си.
Кармата, като процес, който наблюдава действията на всеки един, независимо какво казват индусите, е система за наказание (определяща в какво ще се прероди всяка душа). Изглежда, че тя действа доста подобно на начина, по който действа и самият аврамически бог? Както се твърди, че създаваме собствената си карма, със същия успех можем да кажем, че кармата създава самите нас. С други думи, това е класическият сценарий за яйцето и кокошката. В края на краищата, идеята за карма страда от липса на смисъл. Кармата не съществува и е поредната система за контрол, работеща чрез експлоатация на Принципа на удоволствието, описан от Фройд. Никой осъзнат и рационален човек в 21 век не би трябвало да приема подобна идея сериозно.