Съществува история на света, за която повечето хора не подозират. Тя може да бъде сведена до фразата „Историята се пише от победителите“. А какво остава за победените? Техните истории са загубени сред разказите на победителите. Историята не записва техните гласове. От тях не остават никакви документи или поне няма такива, оцелели от враговете им. В тази изгубена история не става въпрос за войни между велики нации или известни битки, в които са участвали властни крале или най-способните генерали. Това е историята за борбата на безпомощните срещу тези с власт, на малцинството срещу мнозинството, на аутсайдерите срещу връзкарите, на потиснатите срещу потисниците, на тези, които нямат нищо срещу тези, които имат всичко, на маргиналите в обществото срещу властта. В огромна част от случаите властта триумфира победоносно. Често малцинствата – еретиците, бунтарите, революционерите, членовете на съпротивата, борците за свобода, хората, водещи алтернативен начин на живот, тези, които не се кланят на тираните – са победени, избити и унищожени. Обикновено биват представени за луди, зли и опасни, а съдбата им се използва като предупреждение към евентуалните им последователи. „Не бъдете като тях или ще понесете същите последствия“, гласи посланието.
В съвременната митология Илюминати са представяни като господарите, стоящи зад властта, дърпащи конците, организиращи поробването на хората по света. Всъщност, вярно е точно обратното. Илюминати винаги са водили съпротивата срещу тираните. В определени моменти са били на косъм от успеха, но в повечето случаи са се сблъсквали с катастрофални разгроми. Опитвали са да се инфилтрират във властта, използвали са вълненията в обществото и масовите протести. Опитвали са да спечелят интелектуалния и религиозен дебат и да подкопаят тираничната власт. Повечето опити са завършвали катастрофално, а властта е оставала незасегната и по-силна от всякога. Но никога не е приемливо да се предадеш и да спреш да се бориш.
Прекалено много хора се оттеглят в собствените си микро-светове, изградени от дребнав комфорт, където не представляват заплаха за властта. Именно това желае и самата власт – подчинението и отстъпчивостта ни, нежеланието ни да й се опълчим. Играта, която играе властта, не е нищо ново. Тя е описана подробно във „Владетелят“ на Макиавели, където открито се заявяват безскрупулните принципи на тези, които искат да задържат властта си. Лъжи, бруталност, жестокост, насаждане на страх и терор, нарушаване на клетви и обещания, двуличие, алчност, подкупи и корупция, избиване на съперниците, създаване на пактове с враговете си, които да бъдат разрушени, когато се налага – всички те са представени като необходими инструменти. Това поведение продължава да се наблюдава и днес от всяко правителство по света.
Илюминати са се прикривали зад много маски в публичното пространство, формирали са много съюзи и са създали много групи, които са използвали са определени цели в битката си срещу тиранията, но целта е била винаги една и съща – да бъде победен Старият световен ред, мрежата от династични родове и привилегировни елити с власт, създали си условия за натрупване на богатства, власт и влияние за сметка на всички останали. Старият световен ред са господари от хилядолетия и продължават да са такива и днес. Те усърдно следват съветите на Макиавели, но нямат нужда от него, за да им обясни правилата на играта. Макиавели просто е описал това, което те правят от хилядолетия.
Старият световен ред устоява на всяка заплаха. Дали финансовата катастрофа през 2008 г. намали властта му? Ни най-малко. Нищо не се е променило. Хората казват, че ще направят това или онова срещу него, но в действителност не се случва нищо. Системата е заключена и непокътната. Невъзможно е тя да бъде променена, ако се играе по нейните правила. Тя е създадена да бъде устойчива за всичко друго, освен за революция, но революционерите по света вече са много малко. Системата на Стария световен ред е почти перфектна. Тя е матрицата на абсолютния контрол. Само малък брой хора (около 6000) управляват света, но са подкрепени от всички агенции: полицията, военните, разузнаването, законите (създадени така, че да пазят богатството им). Милиардите хора по света, които биха могли да изчистят тиранията за секунда, са твърде уплашени, за да го направят. Те са кротки и много податливи на обработка. Те са „последните хора“, за които Ницше се изказва толкова подигравателно.
Ще им говоря за най-презряното: то е последният човек.
И тъй рече Заратустра на народа:
— Време е вече човек да си постави цел. Време е човек да засади кълна на своята върховна надежда. Все още неговата почва е достатъчно богата за това. Но тази почва ще обеднее един ден, ще загуби силата си и нито едно високо дърво не ще може вече да покълне в нея.
Уви! Ще дойде ден, когато човек няма вече да хвърля стрелата на копнежа високо над човека, а тетивата на лъка му ще е отвикнала да свисти!
Казвам ви: човек трябва да носи хаос в душата си, за да може да роди танцуваща звезда.
Казвам ви: още имате хаос в душите си.
Уви! Идва времето, когато човек не ще роди вече никаква звезда. Уви! Идва времето на най-презрения човек, който сам себе си не ще може вече да презира.
Вижте! Аз ви показвам последния човек.
„Що е обич? Що е творение? Що е копнеж? Що е звезда?“ — тъй попита последният човек и премигва.
Тогава земята ще е станала вече малка и по нея ще подскача последният човек, който всичко смалява. Родът му е неизтребим като бълхата; последният човек живее най-дълго.
В определен смисъл, мисията на Илюминати е да помогне на последните хора да възвърнат самоуважението си, да скъсат оковите и да се изправят веднъж и завинаги. Как може да бъде постигнато това? Като им се помогне да се докоснат до своето висше Аз. Когато божествената искра бъде освободена у човека, той повече не толерира робското си положение и не върши тривиални и безсмислени неща, за да убие времето. Повече от всичко Старият световен ред се страхува от предизвикателството за фалшивата си власт, което би представлявала армията от хора, открили висшето си Аз и преборили страха си. Както ще бъде показано по-долу, много смели групи са се противопоставяли на Стария световен ред. Много по-многобройните му сили са ги смазвали, но това няма да продължи до безкрай.
„Най-тъмно е точно преди изгрев.“
* * *
Има няколко ключови елемента, които ще помогнат на обикновените изследователи да идентифицират историческите движения и групи, свързани с Илюминати. Те вероятно са имали учения, свързани с прераждането, имали са силно послание в подкрепа на свободата и равенството, насочено към най-непривилегированата част от обществото, мечтаели са да премахнат властта и богатствата на алчните и подтиснически владетели и вероятно са казвали неща, които са звучали невероятно и еретично за последователите на християнството, исляма и юдаизма.
„Аз се превръщам в Бог“ за някои би било налудничаво твърдение, но значението зад него е, че този човек се е докоснал за първи път с висшето си Аз – божествената искра – и са на първото ниво на божественото. Религиите на откровенията смятат подобни твърдения за табу, докато за мистерийните религии те са върховната истина, кулминацията на пътешествието в търсене на знанието, на Светия Граал.
Не всички групи със сходни учения са били директно свързани с Илюминати. Някои са ги имитирали, на базата на слухове и знания от втора ръка, някои са били водени от отцепници, изгонени от ордена, а други просто са създали религии и философии (обикновено насочени срещу религиите на откровенията), които са споделяли сходни елементи с ученията на Илюминати.
Илюминати никога не са имали голям брой членове, поради една съвсем проста причина – тайните не остават такива, ако прекалено много хора имат достъп до тях. Именно защото Илюминати са приели ролята да бъдат скрити зад кулисите, вместо да са превърнат в масово движение, те биват описани като „кукловоди“.
Следва списък с групите и движенията, които са били водени, свързани или повлияни от Илюминати. Това е историята на съпротивата срещу богатите елити. По същия начин, по който установената власт е едно цяло, през различните епохи и нации, така и съпротивата срещу нея също е едно цяло. В никакъв случай цялата съпротива не е свързана с Илюминати, но един определен тип, с характеристиките, описани по-горе, със сигурност е. Това е най-невероятната тайна история.
* * *
Орденът на Соломон – съществуването на тази личност е спорно откъм историографска гледна точка. Соломон, великият библейски крал на Юдея, понякога е описван като Велик Магистър на Илюминати, въпреки че е живял векове преди първият официален такъв – Питагор. Тази титла му е дадена посмъртно, за да бъде почетена важността му за ордена на Илюминати. По времето на Соломон, Илюминати са били странстващи мистици и философи. Един от тях, пътувал до Юдея, бил представен на Соломон и се заел със задачата да го просветли. Известен с мъдростта си, Соломон бързо видял истината в посланието. Той създал тайна група, която била кръстена Орденът на Соломон. Нейната задача била: а) да прекрати преклонението на юдеите пред Йехова и б) нещо много по-забележително – да убие Йехова. Орденът на Соломон се разпада след смъртта на Соломон, въпреки че много по-късно се преражда под формата на Орденът на бедните рицари от Соломоновия храм – известните Рицари тамплиери, чийто ранни години са били отдадени на разкопаване на основите на Храма на Соломон, за да бъдат преоткрити древните съкровища и тайни.
Друидизъм – келтска версия на Гностицизма. Също както е имало келстка и римска версия на християнството, като римската става известна, така също е имало келстка и гръцка версия на Гностицизма. Келстката на практика е унищожена, когато римляните избиват друидите в Британия. Останки от Друидизма оцеляват в Ирландия, но бързо биват претопени в християнството. Друидите срещат Залмоксис, който е най-добрият ученик на Питагор – първият Велик Магистър на Илюминати – и възприемат много от ученията на Илюминати. Мерлин, от легендите за крал Артур, представлява едновременно Друидизма и „магическата“ сила на човек, имащ директен контакт с висшето си Аз.
Симон Магесника (Симон Влъхва) – най-великият и почитан Велик Магистър на Илюминати по причини, които няма да бъдат разкрити. Ранната християнска църква го смята за най-отявлените и опасни гностици – смъртен враг еретик. Имало е много гностични секти, всяка от които е била уважавана от Илюминати, но е имало осезаеми разлики в ученията им. Сектите, които са били най-близки до Илюминати са Карпократите, Каинитите и Йоанитите. Карпократите са последователи на Карпократ, а Каините са гностици, които смятали, че Каин е първата жертва на Яхве. Йоанитите са последователи на ученията на Йоан Предтеча и апостол Йоан. Предполага се, че са се отцепили от юдаистката секта на есеите, тъй като Йоан Кръстител е бил от тях.
Митраизъм – Гностична мистерийна религия, водена от Илюминати. С нея Илюминати опитват да въведат религия, която ще допадне на римската армия и ще им помогне да упражняват контрол върху Римската империя. Много римски войници стават митраисти, но вродената секретност на Митраизма се обръща срещу него. По разбираеми причини, мистерийните религии не могат да станат прекалено публични и това им пречи да се превърнат в масови движения. Християнството добива публичност и става много по-популярно и силно от Митраизма. То краде много елементи от Митраизма и бързо неутрализира заплахата, която то представлява. Митраизмът по принцип води началото си от земите на Туран – земите на древните саки или скити, които са участвали като наемници в персийската армия. Впоследствие става известен на средиземноморските народи при завоевателните кампании на Александър Велики, но след разпада на империята му, митраизмът намира убежище в Римската империя през 3-ти век век. Той е на особена почит сред наемниците в римската армия, тъй като се явява обединяващ образ на войнския архетип на всички участващи етноси в тази армия. Култът е изключително добре приет сред траките, за което свидетелстват останките на едни от най големите храмове в монтанско и златоградско. През 391 г. сл.Хр Теодосий I забранява култа и подлага на репресии всички негови последователи. За огромно съжаление на римските християнски владетели, митраизмът се завръща по християнските земи в най-архаичната си форма, когато алани, българи и други скитски племена извършват своите нашествия и се установяват трайно върху земите на Римската Империя. Както знаем от историята, благодарение на хитростта и ловкостта на християните, митраизмът отново бива изтласкан и заменен от християнството.
Манихейство – Мани е бил член на Илюминати със задачата да създаде гностична религия, достъпна за всеки (вместо само за одобрени посветени, както е при Митраизма), която да се съревновава директно с християнството. Било е наречено Религията на Светлината. Идеята е била, най-добрите манихейци да бъдат въведени в по-висшата мистерийна религия на Илюминати – Просвещението. За известно време манихейството е било много успешно, но е победено от основните религии. Самият Мани умира при ужасни обстоятелства. 26 дни е държан в затвор с тежки вериги, след което е одран жив, а кожата му, която била напълнена със сено – закована на кръст и провесена над главната порта в Гундешапур, като ужасяващо предупреждение за тези, решили да последват ученията му. Тялото му било обезглавено, а главата – набучена на кол. През античността манихейските общности са най-силно концентирани в пространството между Южен Кавказ и езерото Ван, но тъй като са неудобни за Римската империя, тя ги разселва предимно из Балканите. Мощни манихейски общности също е имало в градовете на Северна Африка, а даже и в Рим. Усиленото разпространение на религията в Западна Европа се осъществява благодарение на нашествията на готи, алани и вандали, които трайно се заселват в Южна Галия и Иберийския п-в. В средата на 6-ти век на запад масовото манихейство залязва, благодарение на християнските репресии, но въпреки това остават няколко тайни манихейски общества на територията на Вестготското кралство, което бива завладяно век и половина по-късно от мюсюлманите. На изток манихейство се разпространява масово сред тюркските народи сред Централна Азия, Тибет и някои части на Индия. Източните манихеи ги сполетява същата съдба, но с малката подробност, че на изток по онова време започва да се разпростира ислямът. През 7-ми век се заражда нова манихейска секта, известна като „павликяни“, които са предимно арменци и изключително войнствено настроени. Основателят на новото движение Константин Мананали е осъден като еретик и екзекутиран. Павликяните изповядват силен дуализъм и се противопоставят на социалните йерархии и неравенства, смятайки, че хората се раждат равни. Името си получават от православните християни, докато те се наричат просто „вярващи“. Павликяните са единствените манихеи, които макар и за кратко основават своя собствена държава през 9-ти век. Критичният момент за павликяните идва с османското нашествие, но въпреки това те запазват културата и бита си до 17-ти век, когато една част тях приема исляма, а друга – католицизма. Свидетелството за компактните маси, изповядващи манихейство или павликянство, са десетките топоними, останали по българското историческо землище (напр. град Павликени). Предполага се, че държавата Албания дължи името си на манихейската секта „алабаненци“ от 8-ми век.
Херметизъм – учение, което не е създадено от Илюминати, но с много сходни интереси, което помага на езотеричното мислене да бъде запазено живо в период, в който Илюминати са близо до изчезване, по времето на колапса на Римската империя и наближаването на Тъмните векове. Херметизмът винаги е бил високо уважаван от Илюминати. Основната разлика между него и гностицизма е, че херметиците не твърдят, че светът е създаден от зъл демиург, а човечеството е под неговата пагубна власт. Вместо това, те казват, че човечеството е откъснато от божественото, поради апатия, мързел, ступор, невежество и привъзрване към физическите си нужди, вместо духовните. Ако хората могат да се събудят и да се освободят от всичко, което ги разсейва, от материалисткия си начин на мислене, ще могат да комуникират с божественото.
Гностицизмът и херметизмът разглеждат пътешествието към откриването на висшето Аз, божествената искра, начините да се превърнеш в Бог. Илюминати подкрепят тези идеи на Херметизма. Тези, които не са убедени, че светът е в плен на зла сила, също биха могли да открият пътя си към Просвещението, чрез херметизма. Просвещението и херметизмът са два пътя към спасението на човека. Илюминати винаги са учели, че следващите пътя на херметизма, един ден, когато открият по-висши истини и прозрения, ще стигнат до същия път, като самите тях.
Основната разлика между херметизма и Просвещението, от една страна, и религии като християнство, юдаизъм и ислям е, че докато последователите на втората група са отдалечени от Бог и го смятат за нещо външно, далечно и безкрайно над тяхното ниво, първите го смятат за нещо вътрешно, близко, а когато е постигнато просветление – идентично със самите тях. В същото време, будистите и индуистите смятат, че при достигане на просветление, ще се слеят с божественото. С други думи, християните, евреите и мюсюлманите се смятат за винаги отделени от Бог, будистите и индуистите – за сливащи се с божественото/природата (но с пълно изтриване на индивидуалността им), а херметистите и Илюминати – превръщащи се в Бог, запазвайки индивидуалността си.
Тази концепция е трудна за разбиране от повечето хора. Най-добрата аналогия е тази с холограмата. Физикът Дейвид Бом казва: „…виждаме цялата оригинална структура в три измерения и от различни ъгли (сякаш гледаме през прозорец). Ако осветим само част от холограмата, отново виждаме цялата й структура, но с по-неясни детайли и от по-малко възможни ъгли (сякаш гледаме през по-малък прозорец). Става ясно, че частите на осветения обект не кореспондират едно към едно с частите на холограмния образ на този обект. По-скоро, интерферентните модели във всяка част от холограмата се отнасят към цялата структура, а всяка част от структурата се отнася към целия интерферентен модел на холограмата.“ Можете да видите аналогията с Бог и божествените искри, намиращи се у хората. Всяка от тях е индивидуална, а в същото време съдържа цялото, но „сякаш гледаме през по-малък прозорец“. Освен това, цялото (Бог) разчита на всяка отделна част. Та..кой път избирате? Искате да стоите постоянно в сянката на този Бог, както правят християните, евреите и мюсюлманите, да се слеете с цялото така, че да изчезнете като индивидуалност, както проповядват индуистите и будистите, или искате да достигнете божественото, като запазите идентичността си? Отговорът е пределно ясен за всеки мислещ човек.
Пример за група, водена от илюминист ренегат, са евхитите (месалианците), фокусирали се върху ранните години на Илюминати. Илюминати започват като странстващи философи и мистици, преди да се превърнат в уредена организация. Евхитите се завръщат към корените и отново се превръщат в номади, преживяващи от подаяния. Учат, че са свързани с божественото в себе си и затова са неспособни да извършват грехове – всичко, което правят, е добро и оправдано. Това често води до краен анархизъм, обикновено в сексуален аспект. Това представлява изопачаване на спорното учение на Илюминати „Грях за спасение“, което ще бъде разгледано в бъдеще. Това учение изисква високо ниво на контрол и самодисциплина и винаги трябва да бъде обуздавано със стриктен аскетизъм. В противен случай, то е контрапродуктивно и не води до контакт с висшето Аз. Но „грехът“, когато бива използван като целенасочена атака срещу ученията на фалшивите религии, може да бъде инструмент за пълно освобождение на индивида. Голяма част от реториката за „греха“ няма нищо общо с доброто и злото, а се използва за контрол. За масово промиване на мозъците на хората, промотирайки идеите на контролиращите. Няма нищо по-важно от освобождаването на човечеството от такива „грехове“ – грехове, дефинирани от Стария световен ред, в които няма нищо грешно.
Катари – гностици, представлявали сериозна религиозна опасност за католическата църква в южните части на Франция през средните векове. (Предшествениците на катарите са били групи като павликяните, атинганите и богомилите.) Катарите също са свързвани чрез литературата с голиардите и трубадурите: това е началото на опита на Илюминати да използват истории, поезия, изкуство, скулптури и картини, за да предават скрити ереси към широката публика. По този начин успяват да избегнат контрола на католическата църква и предават кодираните си послания. Катарите смятали църквата за „синагогата на Сатаната“, а олтарът – за входа към ада. Ватиканът започва поход срещу тях и ги избива.
Богомилите, катарите, албигойците, бугрите и валденсите са богомилски секти разположени в Северна Италия и Южна Франция. Богомилството е учение, което е възникнало и се е развивало из българските земи, като отговор на насилствената християнизация на българите и кръвопролитните войни на Симеон Велики. При царуването на цар Петър една немалка част от аристокрацията и духовенството се увлича по учението на поп Богомил и Боян Мага и новото учение преживява същински разцвет. След като българските земи окончателно попадат под византийска власт, богомилите са подложени на масови гонения, заради които са принудени да се спасяват извън пределите на родните си земи. Тези, които остават в пределите на Източната Римска Империя (Византия), засилват контактите си с масалианите и павликяните. Най-отявлените представители на новата ерес в Източната Римска Империя са Нил, Влахернит, и Василий. Последният – Василий Врач е примамен с хитрост в двореца на Алексий и Исак Комнин, където го изобличават като ересиарх, след което нареждат да го изгорят публично на клада. След единственото известно на нас аутодафе в православната църква, започват и други процеси срещу видни еретици, които са били членове на заможни търговски фамилии, аристократични родове, както и „предателите“ от висшия и нисшия църковен клир. Семената на богомилството намират благоприятна почва за развитие в земите на новопокръстената Киевска Рус, където с официалната църковна литература навлиза и апокрифната богомилска литература, която за времето си има голямо предимство пред официалната, защото е написна на ясен и разговорен език. Творбите „Видение Исаево“, „Енох“, „Аврамовият запис“, „Йоанов апокалипсис“, „Томино евангелие“, „Ходене на Богородица по мъки“ и др. са известни сред руснаците, като български басни. С разпространението на богомилската ерес сред руските селяни, започват и първите надигания против новият феодален строй и църковна власт. Тогава се превежда от гръцки индексът със забранени книги, който е поместен в „Светославовият сборник“. С нашествията на печенеги, узи, кумани и монголо-татари богомилската ерес значително се заглушава, тъй като русите в онези смутни времена смятат, че тези опустошителни нашествия са пратени от „Господа“, като наказание срещу вероотстъпничеството им. Историческите извори също така свидетелстват, че богомили от Мизия се преселват в област Банат. Според историческите извори, богомилите биват най-топло посрещнати от босненските банове, които спомагат за узаконяването на богомилската църква, която започва да расте със стотици. В Босна разцъфтяват различни доходоносни занаяти (предимно тъкачество) и търговията с Далмация, Северна Италия, Лангедок, Арагон и др. кралства и княжества, което допринесло за по-бързото разпространение на богомилството в католическа Европа. Впоследствие, от бързото разрастване на богомилството, католическата църква вижда заплаха в лицето на богомилските общности. В борбата с „българската ерес“ католическата църква нагърбва бенедиктинците с нелеката мисия да заличат всичко от новата ерес. Бенедиктинците от своя страна взаимстват всички византийски методи и похвати в борбата против „добрите хора“. След това, целият 13-ти век е белязан от Албигойският кръстоносен поход и съдружаващата го инквизиция, въведена специално заради „българската ерес“. След мракобесническият кръстоносен поход и инквизиция, част от катарите намират спасение в земите на Арагон.
Рицари тамплиери – на пръв поглед ортодоксални католически монаси, които всъщност са били гностици, търсещи начини да достигнат съкровищата от руините на храма на Соломон и желаещи подкопаването на католицизма от привилегированата си позиция на вътрешни хора. Ватиканът разбира за опасността, която представляват, и ги заличава. Последният им Велик Магистър е изгорен на кладата. Основани през 119 г. и разпуснати през 1315 г. в цяла католическа Европа. Известни като „бедните рицари на соломоновият храм“. Орденът е основан първоначално от деветима рицаря начело с Юг дьо Пайен, като се вричат в обет на бедност, послушание и целомъдрие. Изготвеният по-късно устав напътства рицарите монаси към тежък живот, но също така и към разумно мислене и постъпки. Благодарение на издействаното благоволение от страна на папата и някои европейски монарси, те се превръщат като нещо „държава в държавата“ и „църква в църквата“. Също така орденът е бил разделен на четири съсловия – рицари (произхождащи от феодалните среди), сержанти (произхождащи от бюргерските среди), земеделци и свещеници, но начинът им на живот свидетелства за някакъв вид социално равенство. Те поставят и началото на съвременното банково дело с някои иновации в средновековното счетоводство. Интересното при тях е, че великият им капитул е съставен от дванадесет члена, начело със свой Велик Магистър. Рицарите получават правото да не бъдат отлъчвани от лоното на католическата църква – нещо повече, те получават правото всеки един рицар-храмовец да анулира всяко отлъчване на църквата. Имуществото и богатствата на ордена били освободени от данъци, а също така орденът разполага със свой независим орган на вътрешните работи и съд. Една от главните причини за ликвидирането на ордена са подозренията на френският крал Луи IV Хубави за добре организиран заговор срещу монарха и висшата аристокрация. На практика, тамплиерите започват финансови спекулации и девалвират цената на житото, което от своя страна довежда до бунт срещу краля, който е принуден да се крие при тях. Крал Луи не остава длъжен на тамплиерите и заплита доста сложна конспирация срещу тях. Подкупвайки редица доносници и предатели, използвайки заплахи и насилие срещу други членове, крал Луи събира „неопровержими“ доказателства за богоотстъпничеството на тамплиерите. Папа Климент V привидно увещава Великия Магистър Жак дьо Моле, че не приема обвиненията на краля и ги смята за безпочвени. На черната дата 13.10.1307 г. (петък) всички тамплиери в кралство Франция са светкавично и изненадващо заловени и задържани. На процеса тамплиерите са обвинени в кощунство, светотатство, идолопоклонничество и хомосексуализъм (който се е практикува по онова време от повечето монаси в различните монашески ордени). През ноември същата година, под давленията и гнусните лъжи на краля и неговото следствие, всички тамплиери в Европа биват задържани. Тамплиерите отричат фалшивите показания на доносниците и предателите, докато папата не ги предава в ръцете на инквизицията. Монасите-воини са подложени на нечовешки мъчения, показанията им по време на разпит биват изопачавани от разпитващите. На 13.05.1310 г. около петдесетина тамплиери биват изгорени живи за назидание на останалите. На следващата година в град Виен е свикан църковен събор против тях. На събора публичните дебати относно тамплиерите са неглижирани, а вниманието е насочено към маловажни проблеми. През 1314 г. кралят наблюдава как членовете на великият капитул, начело с Жак дьо Моле биват обгърнати от огнените езици, с което се слага край на официалното съществуване на ордена. За пореден път чрез интриги, заплахи и долни лъжи Старият световен ред изиграва отлично картите си.
Капуциати (Братство на мира) – Организация от френски войни, целяща да прекрати междуфеодалните войни във Франция и да донесе мир и ред в кралството. В края на 12-ти век се надигат срещу дворянството и опитват да създадат общество, основано на свобода и равенство. Издигат в култ Света Богородица, затова седалище им е черквата Света Богородица в град Льо Пюи ан Веле. Приемането в тази организация изисквало пълно себеотдаване и спазване на изключително строга аскеза. Предшественици на якобинските клубове в революционна Франция. Били са жестоко избити.
Алхимици – гностични мислители, опитвали да обединят наука и духовност и да открият квази-научен път към духовно просветление. (Някои алхимици са били „метафорични“ учени, т.е. са използвали езика на прото-химията, за да опишат процесът на духовно пречистване и извисяване. Те не са били дълбоко увлечени от самите научни експерименти.) Алхимията е била изучавана в такава секретност, че е успяла да избегне преследването и осъждането от Ватикана. Алхимиците рядко са се появявали на публични места и то само, ако са били под защитата на някой влиятелен принц. Свободното масонство се заражда от комбинацията на алхимиците с останките от рицарите тамплиери.
Ереста за свободния дух – движение, процъфтяващо в средновековна Европа, базирано на идеята, че следващите практиките му достигат до състояние на перфектност, която ги отдалечава от греха (подобно на евхитите). Те отхвърлят социалните и моралните норми и често са без всякакви задръжки. Това поведение, обаче, е по-скоро като „свободната любов“ от 60-те – често е съпроводено с употребата на наркотици и е имало за цел да разпространява любов и съпричастност, а най-вече – за духовна еманципация и връзка с висшето Аз. Силно повлияни от катарите и валденсите и от ученията на Йоаким от Фиоре, Майстер Екхарт, Амалрик от Бена и Ортлиб Страсбургски. Движението е осъдено на Виенският събор през 1311 г., което от своя страна дало пълното право на инквизицията да го разследва и възспре. Като повечето гностически учения, проповядвали пантеизъм и равенството между бог и човек. Били против социалното неравенство и защитавали колективната собственост. Също така одобрявали свободната любов между мъже и жени.
За гностиците и християните концепцията за „Светия дух“ носи две много различни значения. За християните, Светия дух е третата част от светата троица, като в католическата теология, той действа чрез църквата и причастията. Католиците нямат достъп до Светия дух, освен чрез причастията. За протестантите, отделният индивид може да е в директен контакт, без участието на църквата или причастията. За гностиците, Светия дух е всъщност закодирана препратка към висшето Аз – божествената искра. Използвайки този термин, те са успявали да се представят за християни и да избегнат обвиненията в ерес, като същевременно разпространяват гностичните учения. Ако успеят да се свържат с висшето си Аз, ще бъдат изпълнени с духовно и мистично разбиране – гносис – което ще им разкрие истинската същност на съществуването. Действайки чрез висшето си Аз, което е част от божественото, те няма да са способни да съгрешат и ще бъдат напълно освободени от ограниченията на този свят. Затова и били наричани елефтерианци – от гръцката дума за „свободни“. (Някои групи са били по-свободни от други, някои са се превърнали в анархисти, докато други са запазили ясна духовна посока. Не самата свобода е била основната тема в ученията, а как се използва тази свобода – безотговорно или ясно и фокусирано.)
Йоаким от Фиоре (Велик Магистър на Илюминати) и Амалрик от Бена (висш илюминист) са отговорни за революционната идея, че светът е разделен на три епохи – тази на Богът-баща (Йехова/юдаизъм), на Богът-син (Христос/християнство) и на Богът-Светия дух (което за тях означавало Абраксас/гностицизъм). Йоакимитите оказват влияние на капуциатите, еретиците на свободният дух, рантерите, бергардите. Йоакимитите заедно с някои тамплиери в Португалия подканвали и адмирирали за изграждане на култ към Империя на Светия дух през 13-ти век.
Долчинити – под лидерството на Фра Долчино, е движение, с близки връзки до катаризма. Проповядвайки равенство, бързо си създават врагове в лицето на църквата и дворянството. Наследниците на италианските апостолити, след изгарянето на духовният им баща Джерардо Саджерали в Парма и жестоките репресии около 1300 г. , Фра Долчино реактивира дейността на апостолитите. Оцелелите апостолити се събират до езерето Гарда между Бреша и Верона през 1303 г. по инициатива на Фра Долчино и неговата любовница Маргерита Бонинсеня. През 1304 г. долчинитите отново попадат по ударите на инквизицията. Оцелелите 1500 долчинити се се спасяват в планинското укрепление Пиано дел Газзари (Катари) на върхва на планината Парете Калва. В продължение на няколко месеца долчинитите организират набези срещу селата в долината Сесия, тъй като смятат селяните за враждебно настроени, като съучастници и доносници на инквизиторите и епископските отряди. В същата година селските милиции и епископските отряди се прегрупират и превземат укреплението. Маргерита и Долчино са публично екзекутирани за назидание. Избити са през 1307 г. Същата година тамплиерите са арестувани и унищожени като движение.
Братството на Свободния дух, Homines Intelligentiae, Адамитите, Амалриканите, Бегардите, Пикардите (нео-адамити), Турлупините, Рантерите и Перфекционистите са все подобни групи, вдъхновени от антиномистките идеи на Джоакино да Фиоре и Амори Бенски, посветени на свободата. Тъй като не са се смятали за обвързани с установените правила в обществото, често са действали, тайно или открито, скандализирайки хората. Неизбежно си навличат гнева на църквата и повечето от тях са жестоко избити.
Йеронимус Бош е бил член на адамитската секта и картините му са пълни с кодирани препратки към ученията на адамитите. Картините и текстовете на Уилям Блейк също са изпълнени са гностичен символизъм и закодирани послания.
Исихасти – разклонение на Илюминати, появило се на територията на днешна Егейска Македония по времето на Византийската империя през 14-ти век. Първоначално се разпространява в Света гора (Атон) и други православни манастири в Анадола. Били са мистици, търсещи да зърнат светлината на истинския Бог. Смятали са го за най-висшата цел на човечеството, отвеждащо го най-близо до божественото, до божествената искра – висшето Аз. По този начин са можели да се превърнат в едно цяло с Бог. Това преживяване може да бъде описано като „unio mystica“ (мистичен съюз), екстатичното усещане, че си част от самия Бог. След дълъг дебат, ученията им са приети като не-еретични от източноправославната църква, но са отхвърлени от римокатолическата. Подобни идеи се зараждат и в Испания чрез Алумбрадосите, които имат съвсем различна съдба. В техните манастири те практикували усилена и съсредоточена към сърцето молитва, която мисловно повтаряли като мантра, това била Молитвата: „Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй мя“. Терминът исихаст произлиза от гръцката дума „исихия“, което значи усамотение, безмълвие и душевно спокойствие. Те проповядвали, че единението с Бог може да се постигне с техните практики, които ще изкарат божествената светлина наяве вътре в самите молещи се. Разбира се, за да не посяват съмнение към себе си и враждебност от страна на държавната власт, те официално се противопоставяли на ереси като богомилството, варлаамитството и адамитството. За да прикрият ученията и практиките си като християнски, те казват, че светлината, която търсят, е тази на Исус Христос и преображението му в планината Табор, където „човек“ и „Бог“ визуално се превръщат в едно. Били са недолюбвани от Констатинопол, затова през 1335 г. със съдействието на цар Иван Александър, исихастът Григорий Синаит основава своя света обител в областта Парория в Странджа планина. Там били подготвяни много исихасти от целия Балкански полуостров, които се завръщали по родните си места и основавали свои манастири. Видни исихасти са Григорий Палама и представителите на Търновската книжовна школа – Теодосий Търновски, Патриарх Евтимий, Ромил Видински, киевският митрополит Киприян и племенникът му Григорий Цамблак. Една от причините за разцвета на исихазма е неразбирателството между българския цар и византийския василевс, който се явява като меценат на философите и духовниците, борещи се срещу исихасткото течение. Варлаам Калабрийски, Григорий Акиндин и Никифор Григора се подиграват на исихастите, като ги нарича „пъпоумци“, а практиките им смятали за нездрав мистицизъм. Те твърдели, че човек, вместо да си гледа пъпа, е по-добре да опознае Бога, като изучава древната елинска философия, следвайки аристотеловата логика. Исихазма се явява като крайна пречка между унията на Вселенската патриаршия и Папството. Исихастите от Търново се наемат с една значителна духовна трансформация на православният свят (в духа на мистерийните религии). Уви, тази трансформация хронологически съвпада с нашествието на османските турци на Балканите и по разбираеми причини бива преустановена.
Алумбрадос (познати и като Алуминадос) – испанската глава от историята на Илюминати през 15-ти и 16-ти век. Игнатий Лойола е бил висш член на Алумбрадос, имащ за задача да се инфилтрира в католическата църква чрез нова група, моделирана като не-военна версия на рицарите тамплиери. Групата, която той създава, е йезуитския орден.
Алумбрадос привличат много „Конверсос“ – евреи, които испанската власт кара насила да приемат християнството, ако искат да останат живи. Много от тях познават добре ученията от Кабала. „Морискос“ (мавританци, отново насила приели християнството) също са привлечени в новата група. Илюминати винаги са смятали за добре да приемат нови членове от различни традиции, стига те да не са тясно свързани с основните „религии“. Конверсос и Морискос обикновено са били хора, които вече не са се чувствали комфортно с първоначалните си религии, като не са изпитвали добри чувства и към християнството, а са го приели само за удобство. Като хезикастите, алумбрадос се стремят към състояние на перфектност, което ще им позволи да видят истинския Бог. Един директен и трансцедентален контакт с божественото. В този момент, те ще са получили „светлината“ и ще могат да се свържат с висшето си Аз.
Алумбрадос са преследвани от испанската инквизиция и напускат Испания. Много от тях се местят в съседна Франция, където са познати като Illumines (а понякога и като геринисти, по името на местния водач Пиер Герен.) Унищожени са през 1635 г. През 18-ти век се появяват отново, отново биват преследвани и избягват в Англия, където стават известни като „Френските пророци“. Идеите им повлияват Жан-Жак Русо. Друг епизод от френските Илюминати започва с Мартинез де Паскуале, произлизащ от испанските Конверсос и имащ задълбочени знания за ученията в кабала. Тази група по-късно става популярна с името Мартинисти, кръстена на техния нов лидер Луи Клод дьо Сен-Мартен.
Друга група, свързана с Илюминати през този период, са френско-италианските Карбонари. Някои твърдят, че карбонарите са създадени през 19-ти век в Италия, но всъщност водят началото си от 16-ти век във Франция.
Йезуитския орден – създаден от Илюминати като пореден опит (след тамплиерите) да инфилтрират католицизма и да завземат властта отвътре. Както и рицарите тамплиери, те също са познати като „Воините на Христа“, но не са били военен орден. Орденът е учреден през 1540 г. Всеки член на йезуитския орден се вричал на строга аскеза и всички задължително практикували „духовните упражнения“ въведени от Лойола, които много приличали на исихастките духовни практики. Затова на тях се гледало с недобро око от страна на ревностните католици. По това време практикуването на „духовните упражнения“ възпира множество разколебали се католици да се подведат по лутеровото учение. Въпреки скромното си съществуване, стройната организация на ордена имала много компенсаторни и принудителни властови лостове, с които указвала мощен натиск върху определени църковни и светски кръгове. След състоялият се Трентски събор, йезуитите оглавяват контрареформацията и инквизицията, благодарение на личните давления и призиви на Игнацио Лойола. С тази нова извоювана победа ръцете на ордена се развързват и вече никоя светска или църковна власт няма каквито и да е пълномощия над тях. Новото ръководство на инквизицията, начело с йезуитските абати и монаси, премества фокуса на наказателните процеси от гностическите групи към протестантските секти. Където има наличие само на гностически групи, инквизиторите са принудени да преследват и тях, за да не бъдат издадени истинските намерения на ордена. Новите инквизитори успяват да наклеветят и някои отделни презвитери, епископи, архиепископи и кардинали във вещерство, содомия и подривна дейност, понеже представлявали пречка за делата на ордена. Йезуитският орден развива мисионерската си дейност не само сред протестантите, но и сред мюсюлманите, както и сред индианците в Новите земи. Една по-ясна представа за тази мисионерска дейност може да даде филмът „Мисията“ на режисьора Ролан Жофе с участието на Джеръми Айрънс и Робърт Де Ниро. Филмът накратко разказва за дейността на въпросните мисионери в Южна Америка, но също така дава една по-ясна представа за устройството на обществото според илюминатите и тяхната визия за един нов хармоничен, миролюбив и прогресивен порядък. Виждайки заплаха в дейностите на ордена папа Климент XIV забранява съществуването и функционирането му до 1813 г., когато бива възстановен и удобно изменен в интереса на папската тиара и нейната сигурност.
Розенкройцери – таен орден, осигурил първият по-значителен поглед над свободното масонство. Публикуват няколко енигматични и вдъхновяващи манифеста със силно кодирани послания. Никога не са добивали публичност и затова са избегнали преследванията и унищожението си.
As for the Rosicross philosophers,
„Хюдибрас“ – Самюел Бътлър
Whom you will have to be sorcerers,
What they pretend to is no more
Than Trismegistus did before,
Pythagoras, old Zoroaster,
And Apollonius their master.
(Розенкройцерите бързо се откъсват от Илюминати и попадат под влиянието на други групи. Те продължават да съществуват и до днес (http://amorc.org.uk). Въпреки че вече не са свързани с Илюминати, много от оригиналните учения на Илюминати са все още видни и в съвременните идеи на розенкройцерите. Създателят на Стар Трек, Джийн Родънбъри, е бил член на розенкройцерския орден. Стар Трек представя един ярък образ на обществото ни, след като е успяло да се отърве от Стария световен ред. Стар Трек популяризира една меритократична, честна, неегоистична, амбициозна, интелигентна визия за човечеството, освободено от алчност и религиозен догматизъм. Кой пречи да постигнем това бъдеще? – Старият световен ред.)
Свободно масонство – продукт на просветлено мислене, създадено да победи тиранията на монархията и християнството. То бързо се корумпира, инфилтрирано от властта. Днес то е основна опора на Стария световен ред. Свободното масонство е най-голямата катастрофа за Илюминати.
Томас Джеферсън – 3-ят президент на САЩ, автор на Декларацията за независимостта, страстен републиканец, свободен масон и най-висшият американски член на Илюминати. „Дървото на свободата трябва да бъде освежавано от време на време с кръвта на патриоти и тирани“. Тези негови думи са доста характерни за идеите на Илюминати по това време.
Америка винаги е била разглеждана като фарът на надеждата за света. Тя е била моделът на Илюминати за това как да бъдат победени кралете, императорите и религиозния догматизъм. Как да се управлява честно в интерес на всички. Всичко започва добре. Джеферсън е участвал във всички аспекти от изграждането на нацията, но след като напуска кабинета, силата му, както и тази на Илюминати, изчезва, а Старият световен ред нетърпеливо се заема да подсигури най-големия си триумф. Бавно но сигурно, те добиват пълен контрол над Америка. Те не създават принцове и крале, а мощни династии, имащи дори по-голямо влияние и власт от аристократите в Европа. Превръщат демокрацията във фарс, в средство, което просто да осигури постоянната им власт. Затова Буш баща и син – двама глупаци от най-висока класа – стигат до Белия дом. Не е нужно дори да споменаваме Доналд Тръмп.
Фактът, че Илюминати някога са имали контрол над една световна суперсила, показва колко силни са били тогава. Това също така разкрива и брилянтността на Стария световен ред, когато искат да си върнат властта и да разрушат враговете си. Старият световен ред знае, че когато насърчава и се харесва на най-нисшите инстинкти на обикновените хора, винаги ще триумфира. Предизвикателството пред Илюминати – почти невъзможно, както се оказва – да спечелят, култивирайки най-висшите аспекти на човечеството.
Якобинските клубове – най-радикалните политически групи на революционна Франция, водени от Илюминати. В началото се радват на голям успех, но се разпадат отвътре, под натиска да обявят война срещу всички велики сили в Европа, които искат да попречат на Революцията. Якобинските лидери са гилотинирани.
В царска Русия през 20-ти век, Илюминати избират да помогнат на болшевиките да свалят от власт корумпирания царски режим. Въпреки че Илюминати се противопоставят на комунизма, в него те виждат по-малката от двете злини, сравняввайки го с управлението на тирани и автократи. За съжаление, комунизмът сам се превръща в тирания под управлението на Сталин.
* * *
В наши дни, Илюминати имат много по-малко влияние, отколкото преди, поради няколко тенденции: възходът на консуматорството, масовото отдалечаване от духовността и подкрепата на материализма от голяма част от човечеството, безкрайното увеличаване на евтините забавления, масовата заблуда, че хората имат истинска свобода и избор, успехът на „демокрацията“ в убеждаването на обикновените хора, че имат малка част от политическата власт и могат да сменят лидерите си, комфортът и улеснението, които дават технологиите, вездесъщите спорт, музика, филми и телевизия, постоянно разсейващи хората, медийната машина за промиване на мозъци, ефективността на циничната рекламна машина и пълната доминация на културата на звездизма и богаташите.
В ерата на секуларизма и науката на хората им е трудно да приемат, че в света действа недобронамерена духовна сила. Много хора смятат, че светът е противно място, но го отдават на човешките грешки и не възприемат конспиративната на вид идея за подобна сила, освен за чисто човешката такава. Много от великите движения от миналото просто не могат да съществуват днес. Манталитетът, необходим за тях, просто не съшествува вече. Старият световен ред е омаловажил човечеството и го е лишил от способността му да се съпротивлява. Силите на Стария световен ред никога не са били по-големи. Необходими са гигантски усилия, за да бъде победен.
Никой не трябва да бърка посланието на Илюминати. Орденът няма нищо общо с католическата църква, юдаизма или исляма. Тук никой не размахва „свещени“ текстове, като библия, тора или коран в лицето ви и не ви заставя да почитате робски всяка дума в тях. Илюминати не твърдят, че могат да ви „спасят“. Спасението никога не идва от друг. Исус Христос определено не може да ви спаси, независимо какво ви казват протестантите евангелисти. Можете да се спасите единствено сами. Илюминати могат само да ви насочват, нищо повече. Илюминати не могат да ви водят за ръчичка. Никой не може да достигне до гносис от ваше име.
Получаваме доста съобщения от различни хора, но много от тях се провалят в разбирането на основната идея. Не търсете други, които да отговорят на въпросите за собствения ви живот – само робите правят така. Погледнете в себе си. Всички отговори са у вас. Просто трябва да откриете ключа, с който да отворите вратата към тях. „Просто“? В действителност, това е най-трудната от всички задачи, но каква друга да бъде? Как може процесът на превръщане в Бог да бъде нещо друго, освен най-голямото възможно предизвикателство? Имате ли силата, въображението, смелостта и знанието за най-великото пътешествие? Нямате нужда от Илюминати. Вече имате всичко, от което се нуждаете – себе си.
Тези, които имат всичко необходимо, е много вероятно да открият пътя си към ордена на Илюминати, но никога не забравяйте, че нямате нужда от никого. Най-освобождаващата идея от всички е, че всеки вече има всички отговори, стига да може да види светлината. Не смятате ли, че точно така и трябва да бъде? Не е нужно да се оглеждате наоколо, за да откриете смисъла на живота: ще откриете всичко, което ви е необходимо, когато погледнете навътре в себе си. Отговорът винаги се е съдържал в древната мъдрост: „Каквото е горе, това е и долу.“ Макрокосмосът и микрокосмосът са едно и също за хората, имащи очите да го видят.