Много се е спорило по въпроса кога точно е създаден „Федон“ – най- популярният философски диалог на Платон. Отнасян към най-ранното и към най-късното Платоново творчество, понеже не съдържа исторически факти, които да сочат по-точно годините на написването му, „Федон“ може да се датира само приблизително с оглед на засяганата проблематика и на особеностите на стила. От една страна, учението за идеите в този диалог изглежда по-цялостно развито, отколкото е в „Горгий“ и „Менон“, от друга страна, то все още не е подложено на по-строга логическа аргументация. Превес във “Федон” имат митологическите и литературните аргументи, а философската проблематика е майсторски вплетена във фабулата и литературното представяне, тъй както е в „Пирът“ и „Федър“. Всичко това е наложило мнението, че с „Федон“ се открива зрелият етап от творчеството на Платон, който вече е излязъл от методологическия „сократически“ период, оформил е за себе си учението за идеите, но го представя предимно по литературно-митологически начин. Заедно с „Пирът“ и „Федър“ този диалог бележи своеобразен връх в това отношение. Именно на тази основа се смята, че „Федон“ е създаден на границата на осемдесетте и седемдесетте години на четвърти век пр.Хр.
