Смятате ли, че собствените ви разбирания и убеждения са несломими? Смятате ли за невъзможно някога изобщо да промените до неузнаваемост ценностната си система? Смятате ли, че притежавате силна и непоклатима вяра? Тогава ние ви предлагаме следният хипотетичен сценарий, но вие сте тези, които трябва да отговорят честно пред себе си.
Да си представим хипотетично, че сте православен християнин, но изведнъж за отрицателно време се разраства една нова и непозната религия, която се разпространява с пандемични темпове и само за няма и десет години болшинството православни са новоприети в нея. И сега вместо да сте един от многото православни християни, необезпокояван, приет и уважаван, към вас започват да се отнасят недостойно. Хората ви сочат с пръст и ви се подиграват. Подложен сте на социална изолация и скрито гонение. Православието се превръща в голяма тежест за вас, ограничавайки възможностите ви за прогресивен и спокоен живот. Ще продължите ли да отстоявате „Символът на вярата“ или като всички останали ще приемете новия символ? При сегашното положение без съмнение ще си втълпявате, че никога не бихте изоставили православието, но при други, внезапно възникнали и неблагоприятни обстоятелства, със сигурност ще започнете да следвате новата линия на поведение. И това е така, понеже убежденията на хората нямат нищо общо с тях самите.
„Нашите“ вярвания са едни наложени културно-обществени конструкции, които се преструктурират успоредно с промените в заобикалящата ни среда, и поради това няма никакъв проблем да си православен, католик, националист, комунист, либерал-демократ, когато всички други са. Но когато всички останали се обърнат към някаква различна религия или идеология, тогава отстояването на старите възгледи се превръща в истинско страдалчество и само малцина са способни да ги отстояват. Вземете под внимание следните два примера от историята на България.
Допреди 09.09.1944г. множеството поданици на Царство България са ревностни православни християни и заклети монархисти, но само за няколко месеца окупация и репресии болшинството от тях се оказват атеисти и републиканци. Този пример се потвърждава с референдума от 08.09.1946г. , когато избирателите гласуват за народна република с над 95%, а вотът на монархистите е около 4%.
Другият пример в българската история, който потвърждава нашето твърдение, е от епохата на “перестройката“. В продължение на четиридесет и пет години преобладаващото мнозинство от граждани на НРБ изразяват демонстративно по чествания, митинги и манифестации безрезервната си подкрепа към НРБ и БКП, докато не се провежда ноемврийският пленум на ЦК на БКП. След 10.11.1989г. Тодор Живков е свален от власт, БКП се разпада на познатите ни и до днес политически фракции, а масите с ликуващи български граждани скандират антикомунистически лозунги по улиците и площадите. Какво ли е станало с десетките хиляди номенклатурчици, партийци, чиновнци и комсомолци, готови да жертват животите си за партията? – Ами, пребоядисаха се като демократи и капиталисти.
Доктрините, били те религиозни или политически, са много наясно с това колко леснораними са и затова толкова усърдно настояват, че са безгрешни и непреходни и как не могат да бъдат повлияни от времето и обстоятелствата. Заплашени сте с анатема и изключване, ако изоставите „нашата истината“. В шариатското право все още се прилага смъртно наказание за вероотсъпничество. Защо ли? Понеже ако някои тръгнат да изоставят исляма без да търпят неблагоприятните последици, то какво ще спре всички останали да направят същото? Самият ислям е нагледен пример за това как една нова религия може да унищожи всички други доктрини в близост до нея. Пейгамберина Мухаммад ибн Абд Аллах бил дълбоко емоционално наранен и невротизиран епилептик. Бил е крайно беден и отритнат сирак, който търсел идентичност, и я намерил във върховната бащина фигура – Аллах (Господ). Отраснал без биологичен баща, той просто припознал един свръхестествен баща. В края на дните си той се оказал първият абсолютен владетел на Арабския полуостров. Самият Мухаммад бил считан от своите сахаби за съвършенно човешко същество, идеалът, примерът за подражание на всички мюсюлмани за вечни времена. Малко или много той е това, което Христос е за християните, въпреки че той не се счита за свръхестествено същество от мюсюлманите. Почти неизвестен е фактът, че светлият пример на Мохаммед е Иса (Иисус Христос) – синът на девицата Мариам от родът Имран.
Исторически доказано е, че в първите тринадесет години на проповеди, Мохаммед е имал само около стотина последователи. Ислямът не впечатлявал почти никой от езичниците в Мекка. Чак след като Мохамед се преселил в Медина и се захванал за пръв път с политика и после с джихад, тогава ислямът започнал да просперира, т.е. успехът на исляма не е чисто духовен. Огромната част от успеха на Мохаммед в Медина се дължала на икономическия, политическия и военния му талант. Политиката и джихада си остават двете патерици на исляма и в наши дни. Вместо да бъде сравняван с християнаството, ислямът трябва да бъде разглеждан като конкурентен политико-икономически модел на капиталистическата демокрация, т.е. той е политическа, правна и икономическа система. Религията ислям не предлага почти нищо ново в духовен план и няма никакви сериозни вътрешни противоречия. Всичко в него се изчерпва с шахадата, както и придържането към другите четири стълба на исляма, за да си гарантирате Джаннета, иначе си гарантирате вечните мъки в Джехенема. Ето това представлява концепцията на исляма накратко. Нищо общо с теологическата комплексност на християнството, която цели да защити концепциите за Светата Троица и първото пришествие на Иисус Христос. Християнските теолози и апологети е трябвало да спорят с езическите школи и техните умопомрачаващо трудни философски въпроси, които логически не успели да оборят, а само отклонили. Ислямът е проста религия за прости номади, съвършено подходящ за неуките и необразованите. Затова и е религия, която не може да се похвали с кой знае какви и колко интелектуални достижения. Единствените мюсюлмани, които изобщо са допринесли с нещо умно, били онези, които са опазвали и изучавали трудовете на древните философи!
Явлението ислям перфектно илюстрира принципа на „преломната точка“. Учени от Политехническия Университет Ранселар съобщават в изследване, наречено „Социален консенсус чрез влиянието на ангажирани малцинства“ следното – когато само 10% от населението развие твърда убеденост, тяхната вяра ВИНАГИ триумфира и се приема от мнозинството. Неяснотата за това как и кога възгледите на малцинствата стават гледната точка на мнозинствата е основателна, защото това определя диалектическата динамика, която движи света в определена посока. Капиталистическата Демокрация може да бъде срината като всеки друг строй в човешката история. Всичко, което се иска, е достигането на заветните десет процента от населението и нужния му революционен плам за промяна. Вълшебното социологическо число е – 10%.
Международно известните протестни движения с липса на каквито и да е съгласувани планове никога няма да успеят, защото я няма ангажираността към конкретните цели, следователно не могат да привличат процентите за нужната повратна точка. Протестиращите успяват много добре да изразят какво не харесват, но са безнадеждни в защитата на един нов строй или начин на живот.
Началната фаза за всяко ново движение е набирането на десетте процента напълно отдадени активисти и симпатизанти. През този нестабилен период няма почти никакъв прогрес и хората могат да започнат да се отчайват, но ядрото поборници не спира да действа и „изведнъж“ каузата добива пандемични размери.
Мохаммед е успял, защото неговите сахаби са му останали верни в най-критичните и кризисни моменти. Ако сахабите се бяха усъмнили и го бяха изоставили, Мохаммед щеше да е само неясна историческа фигура в историята на Мекка.
Християнството – най-триумфиращата религия в историята – също е започнало само с шепа ученици. Християните редовно били подлагани на гонения, правейки оцеляването им още по-изключително. В много отношения, само един човек – Св. Павел (Шаул) – бил този, който създал класическото християнство. От неуморен преследвач, станал защитник на христовото учение и пътувал надлъж и нашир, за да представя версията си. Първоначално той отделил сектата на християните от юдаизма и превърнал християнството в приемливо за езичниците учение, смесвайки го с езическия Митраизъм. Този единствен човек определи курса на западния свят. Вие способни ли сте?
Преди въпросните десет процента на повратната точка няма никакви индикации. Веднъж щом тези заветни проценти се прехвърлят, идеите се разпространяват като пандемия, както заразителния успех, който виждаме във всяка интернет сензация. И поредната сензация беше Лана Дел Рей. Ако искате сигурна формула за успех в шоубизнеса – красива жена с високи гласови данни, изграден образ и уникална дарба, пеейки трогателна песен (кавър на стара гръцка песен) – рядко срещана комбинация. Успехът привлича успех и провалът привлича провал. Единствените провалени, които успяват някога, са онези, които не вярват в „провала“ – за тях няма грешки, а различни от очакваните резултати. Ако притежавате достатъчно силно послание и останете предани на него, в крайна сметка то ще тържествува, както ни показват Мухаммад и малката му група сахаби.
„Опита. Провали се. Няма значение. Опитай отново. Провали се отново. Провали се по-добре.“
Самюъл Бекет
Вижте какво стана с „Арабската пролет“. Диктатори, изключително силни и могъщи в продължение на десетилетия, бяха свалени за седмици, щом бе запълнена критичната маса. В Сирия пък повратната точка се раздроби на по-малки проценти, защото джихадистките фракции започнаха да се избиват помежду си, а армията и проправителствените сили останаха задружни и затова надделяват в конфликта. Същото може да се каже и за „жълтите жилетки“ във Франция. Ако активистките гнезда съгласуват визиите и стратегиите си, ако успеят да привлекат около шест милионна периферия от поддръжници, поредното корумпирано и марионетно правителство начело с палячото Макрон ще рухне.
В доклад за проучването на повратната точка, журналист от Сайънс Дейли (Юли 26, 2011) казва:
„За да достигнат до изводите, учените развили компютърни модели за различни социални мрежи. В една от мрежите всеки човек бил свързан с всички останали. Вторият модел включвал определени хора, свързани с по-голям брой хора, правейки ги „гнезда“ на мнения или лидери. Последния модел дал на всеки човек сравнително еднакъв брой връзки с другите. Първоначалното състояние на всеки модел било „море“ от хора, които имали традиционни гледни точки. Всеки човек отделно имал гледна точка, но също така важно било, че бил отворен и за други гледни точки.
Веднъж щом мрежите били изградени, учените „впръскали“ някои „истински вярващи“ във всяка от мрежите. Тези хора били напълно уверени и непоклатими във вярванията си и по никакъв начин не били склонни да ги променят. Щом като „истинските вярващи“ започнали да разговарят с онези, които имали традиционни вярвания, настроенията започнали да се променят първо постепенно, а след това – много рязко.“
„Като цяло, хората не обичат да имат непопулярни мнения и винаги се опитват да търсят консенсус на местно ниво. Заложихме тази динамика във всичките ни модели“ – казва научен сътрудник на SCNARC и кореспондент за вестника Sameet Sreenivasan. „За да постигнат това, всички участници в моделите разговаряха с останалите за техните становища. Ако слушателят имаше същото становище като говорещият, то подсилваше вярванията на слушателя. Ако становището бе различно, слушателят разбираше и се местеше да разговаря с друг. Ако онзи човек също споделяше това ново становище, тогава слушателят приемаше тези вярвания.“
Според Срийнивасан, когато агентите на промяната започнаха да увличат повече и повече хора, ситуацията започва да се променя. Хората в даден момент започват да оспорват собствените си вярвания в първият стадий и след това напълно приемат новата ценностна система и започват да агитират за нея още повече. Ако „истинските вярващи“ въздействаха само на съседите си, това не би променило нищо в една огромна социална система, като нацията например.
Ето, няколко отдадени човека с непреклонни убеждения могат да обърнат онези с по-слабо изразените вярвания и да вземат контрола. Веднъж щом новите идеи се приемат само от 10% от населението играта започва на съвсем друго ниво, благодарение на човешката психика и склонността на слабите личности да следват примера на силните. Шантавите религии на миналите епохи са успели, защото са имали ревностни застъпници, преминаващи през тръни и жарава към суеверните маси с техните притчи и проповеди. Само силните личности могат да изтърпят заплахите и тормоза, само силните могат да проправят бродове там, където ги няма.
Имате ли качествата на силната личност? Способни ли сте да ги проявите? Ще оглавите ли Съпротивата?
Грабителският елит обаче не спи, те ще се опитат да пречупят духа на силните и будните – да ги направят едни от тях. Преломът за паразитиращите елити наближава, вече само малцина наивници ги уважават и им имат доверие. Единствената въпросителна на този етап е какво ще замени сегашната варварско-хищническа система? Тук идва редът на нова обществено-политическа система и това е Меритокрация с обществено ориентиран капитализъм. Малко концепции могат да конкурират тази, така че ако искате едно ново по-добро общество, не би ли трябвало да се борите точно за тази концепция?
Десет процента е златният дял от простосмъртните, който променя човечеството. Докарайте преломния момент с вас!
Станете герои, ако имате потенциала да сте такива! Нека идните поколения да знаят за ВАС!
Малцина свръхинтелигентни ерудити могат да оборят цялостно понятието merit (заслуга, достойнство, качество – б.пр.) и малцина от тях могат рационално да предложат по-адекватно разпределение на благата към настоящия момент. Предложената от нас система е алтернатива на Демонократичния свободен пазарен капитализъм, служещ на грабителската класа и лакеите й. Меритократичният обществен капитализъм поставя интересите на обществото на преден план, а най-опитните експерти с най-адекватните управленски идеи – в позициите на властта. Никой – нито частно лице, нито корпорация – няма вече да бъде допуснат да става по-богат или силен за сметка на държавата и народа. Веднага ще се прекъсва развитието на привилигеровани кръгове и династични фамилии. Равен достъп до обществените блага и адекватно образование са непроменимото ядро на Меритокрацията, защото моделът, такъв какъвто е сега, го считаме за неприемлив.
* * *
ТИ МОЖЕШ ДА ПИШЕШ ИСТОРИЯ!
В ТЕБ Е КЛЮЧЪТ КЪМ БЪДЕЩЕТО!
ДЕНЯТ „Х“ НАБЛИЖАВА, КОЛКОТО И ДА ГО ОТЛАГАШ!
ТИ РЕШАВАШ, ОТ ТЕБ ЗАВИСИ!
* * *
И не забравяйте:
Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме.
Васил Левски