Написаното в историческите книги не е реалната история на света. Истинската история се ръководи скрито и почти никога не се документира. Тя се върти около малцина играчи и няколко тайни общества и затворени кръгове. В истинската история става въпрос за конспирации, докато тази, описана в книгите, напомня повече на разследване на престъпление. Случили са се събития и историците се събират след време, опитвайки се да разберат какво е довело до тях. Но докато следователите имат разнообразни научни техники, които им помагат да съберат важни улики и доказателства, историците имат достъп само до това, което е налично в публичните архиви, а дори то често не е надеждно.
Ако липсват публични архиви, историците нямат нищо, на което да се позоват, освен на собственото си въображение. Така те създават разказ, с който да свържат събитията и да опишат причините и следствията. Но това е всичко – разказ, история, приказка, но не и истината. Истинските причини са винаги скрити от погледа на историците. Само глупак би приел историческата интерпретация на събитията като реалност. Историците винаги са ненадеждни разказвачи.
В края на филма „Кръстникът“ виждаме как Майкъл Корлеоне бива избран за нов Кръстник, а вратата се затваря в лицето на съпругата му, тъй като тя не е доверен човек. Вратата се затваря и в лицето на зрителя. Това е метафора за историята. Вратата винаги се затваря в лицето ни в момента, в който се взимат важни решения. Никога не виждаме какво се е случило, какво е казано, какви са били аргументите, кой е бил против, какво са си шепнели участниците. Всичко, което получаваме, са спекулациите на историците, които не са били там, а използват косвени източници и разкази на поколенията историци преди тях.
Цялата история на света може да се разглежда като „Кръстникът“ в глобален мащаб. Хора с власт заговорничат далеч от всякакъв публичен контрол, след което изпращат агентите си, които да изпълнят волята им. Президентите, папите и принцовете също са агенти. Въпреки че тези хора изглеждат като хора с голяма власт, тези, които взимат решенията, стоят скрити на заден план. Президентите най-често са просто кукли, сложени на поста, за да изпълняват нарежданията на господарите си. Това може да включва обявяването на война, приемането на нови закони, удобни за самите господари, сключване на изгодни договори с любимите корпорации на господарите, назначаване на близките им хора на добре платени длъжности, дискредитиране на противниците им, разпространяване на фалшиви истории и дори убийства. Всичко това ще бъде отречено, разбира се.
По естествен път, тези хора имат огромна машина за дезинформация, пропаганда, изкривяване на факти, която да прикрие действията им и да очерни противниците им. Конспиративните теории винаги биват приемани за налудничави. Кой има най-голяма изгода от това? Конспираторите, разбира се. Най-големият трик е обикновеният човек да бъде убеден, че те не съществуват. Никой историк няма да приема конспиративните теории насериозно. Не може да си го позволи. Ако признаят, че конспирациите съществуват, то те ще останат без работа, тъй като така признават, че причините за важните исторически събития са завинаги скрити от тях. Историците промотират собствените си идеи и преувеличават тяхната важност и значимост. Конспираторите могат да разчитат на историците да не създават проблеми. Това е съюз, основаващ се на взаимен интерес.
Много конспиративни теории са абсурдни. Това не означава, че конспирациите не съществуват. Цялата идея на конспирациите е само конспираторите да са наясно какво се случва на тайните събрания. Така всеки друг е оставен просто да спекулира, добавяйки собсъвените си предразсъдъци и фантазии. Хората твърдят, например, че Илюминати са рептили от друго измерение, обличащи се в човешки костюми или използващи сложна технология за промяна на външния вид, а истинската им форма може да бъде видяна само в конкретни моменти. Това е моментът, в който конспиративните теории се сливат с научната фантастика и фантазиите. Голяма част от този начин на мислене произлиза от основателя на сциентологията, авторът на научна фантастика Л.Рон Хъбърд.
Много от хората, осъждащи Илюминати, са заможни, крайно-десни реакционери, които и до ден днешен са отвратени от Френската революция и презират вдъхновения от Илюминати девиз на революционерите: свобода, равенство и братство. Ако смятате, че крал Луи XVI е бил велик и доблестен мъж, а аристократичните фамилии и богати елити трябва да управляват света, тогава трябва да застанете срещу Илюминати. Ако от друга страна смятате, че на всеки трябва да бъде даден равен шанс, за да се изкачи в обществото според талантите си, без значение на богатството, статуса и връзките на родителите си, както и че не трябва да съществуват господари и роби, тогава би трябвало да подкрепяте Илюминати.
* * *
Как 6000 човека могат да управляват света?
Само 6000 души контролират света. Как е възможно това и какви са факторите, позволяващи на толкова малко хора да имат такава власт?
1. Тези 6000 човека трябва да имат общо виждане и обща цел. Би било катастрофално, ако постоянно се боричкат помежду си. Старият Световен Ред е обединен от неспирната си жажда за пари и власт. 6000 е числото, което им позволява да споделят огромно богатство. Ако бяха прекалено много – 600 000 или 6 000 000, например – концентрацията на богатство и власт щеше да е много по-ниска. Също така борбите за надмощие между членовете щяха да са много по-вероятни.
2. Трябва да използват сила, с която да държат всеки на мястото му. Армията и полицията представляват този елемент на сила.
3. Трябва да могат да подслушват всеки друг. Тайните служби изпълняват тази функция.
4. На масите трябва да им бъде дадена илюзията за политически избор. Демокрацията изпълнява тази роля.
5. Масите трябва да вярват, че са свободни. На тях им е предоставена негативна свобода. Т.е. те са свободни от намеса на правителството (стига да не правят нищо, с което да го застрашават).
6. Масите трябва да имат много възможности за избор. Консуматорството посреща тези нужди. Хората разполагат с безкраен набор от продукти, от които да избират. Те бъркат възможността да изберат някакъв продукт с истинския избор.
7. Масите трябва да бъдат хранени и забавлявани: „panem et circenses“ – хляб и зрелища, както са го казали римляните. Супермаркетите предоставят достъп до разнообразна и евтина храна. Телевизията, киното, театърът, музикалната индустрия, нощните клубове, баровете и електронните ифри предоставят разнообразно забавление.
8. От време на време масите трябва да имат възможност да се скриват в друго състояние на ума, където временно да могат да избягат от ежедневните си проблеми. Наркотиците изпълняват тази функция. Алкохолът, цигарите и успокоителните са легалните наркотици, осигурени от властите. Те също се грижат и за наличността на разнообразни нелегални наркотици. (В края на краищата, тези 6000 човека обират облагите от наркотрафика).
9. Масите трябва да чувстват, че „притежават“ нещо важно. Частната собственост е начинът, по който това е постигнато. Много хора на практика боготворят домовете си, виждайки ги като част от самите себе си и като нещо съществено за собствената си идентичност (моят дом е моята крепост).
10. Масите трябва да вярват, че техните оплаквания ще бъдат чути. Правната система служи за тази цел.
11. Масите трябва да вярват, че „нарушителите“ ще бъдат наказани. Затворите изпълняват тази функция.
12. Масите трябва да имат някаква надежда за задгробен живот. Религията изпълнява тази функция.
13. Масите трябва да имат надежда за голяма промяна в благосъстоянието си. Лотарията и залаганията задоволяват тази нужда.
14. Масите трябва да имат лична, обичаща и подкрепяща система. Семейството осигурява това.
Тези 14 елемента осигуряват основата на едно стабилно общество, което може автоматично да бъде контролирано от малък брой хора, без директна ежедневна намеса. Преди всичко, масите трябва да уважават тези 6000, като източник на легитимна власт и трябва да се страхуват от последствията при неподчинение пред тях.
В Корейската война, китайците осъзнават, че строежът на военни лагери за голям брой военнопленници и охраняването им са пилеене на ресурси. Вместо това, те идентифицирали всеки пленен, който имал силен характер – лидерите, независимо от чина им – и ги отделили от останалите. Пазели само тях (около 5% от всички) и оставили всички останали без надзор. Никой от затворниците, оставени без охрана, не опитал да избяга. Без естествени лидери, които да ги вдъхновят и да ги подтикнат към бягство, те били като стадо овце. Разхождали се безцелно, не създавали проблеми и просто чакали да ги нахранят.
Старият Световен Ред прилага сходни тактики. Те идентифицират лидерите сред масите – 5-те процента – и по един или друг начин се справят с тях, като ги включват в редиците си по ниските етажи, или ги вкарват в затвора, или дори ги убиват. Без лидери, масите се държат по същия начин, като корейските военнопленници. Повечето хора прекарват времето си в безсмислени дейности. Старият Световен Ред никога не се притеснява от подобни хора.
Друг елемент, на който се крепи Старият Световен Ред, е експертната манипулация чрез т.нар. седем смъртни гряха, плюс още три. Пълният списък на греховете е: алчност, гняв, завист, леност, похот, горделивост, лакомия, страхливост, егоизъм и суетност. Те са специалисти в определянето на податливостта на хората към всеки от тях и използването ѝ, за да ги унищожат или обезвредят.
Историята се състои от две сили. Тя се придвижва диалектично в посоката на увеличаваща се свобода (ще разгледаме този процес по-детайлно в следващата статия), но на всяка стъпка трябва да се бори с греховете във всичките им форми. Грехът е спирачката по пътя към свободата. Грехът е безкрайната антитеза. Той е арената на човешките слабости,
недостатъци, уязвимости, импулси и желания. Старият Световен Ред се опитва да отдалечи хората от свободата, чрез греховете. Илюзията за свобода е изключително мощна, но светът всъщност е огромен затворнически лагер. Само тези от ССР са свободни. Масите биват непрестанно манипулирани, според техните грехове. Масите трябва да променят отношението си към греха. Само тогава биха могли да направят решителната крачка към истинската свобода. ССР разглеждат „греха“ като оръжие, което да бъде използвано срещу хората. Създават религии, които наблягат на греха, само за да контролират масите. Християните, евреите и мюсюлманите са обсебени от греха. Затова и никога няма да бъдат свободни. Кой е най-ефективният затвор? Този, който можеш да носиш със себе си в главата си. Какво е грехът?
Твоят преносим затвор.
* * *
Архонтите. Това са основните кукловоди – „скритите началници“. Общо са 144 и задачата им е да поддържат Стария Световен Ред до безкрайност. Срещу тях са изправени 36 еквивалента, чиято мисия е свалянето на Стария Световен Ред и създаването на Нов Световен Ред. Численото превъзходство на първите е 4 към 1 и то отразява степента на трудност за побеждаването им.