Най-извратеното и измамно божество, пред което човечеството някога се е покланяло, е това на Авраам – божеството, на което служат милиарди християни, евреи и мюсюлмани – с общ знаменател аврамисти. Тази духовна пандемия се е появила, когато Яхве наредил на Авраам да заколи собствения си син – и той, въпреки вътрешните си терзания, се съгласил. Безропотното подчинение за подобно жестоко жертвоприношение е считано за върховен акт на праведност от всички аврамисти, вместо да бъде осъдено като чудовищна постъпка на аморално робско поведение. Ако пожертвуването на вашите невръстни деца е „добро дело“, какво тогава за вас трябва да е „зло дело“? Ако аврамистите са способни да посегнат на собствените си деца, то определено няма да се поколебаят да посегнат и на вашите – така както историята показва.
Що за Бог би изпитвал един баща с човешкото жертвоприношение на собствения му син? Бихте ли се съгласили дори и за момент на тази абсурдна заповед или бихте жертвали собствения си живот, за да спасите сина си? До какво умозаключение бихте достигнали след подобно нареждане, кой би могъл да Ви нареди нещо подобно? – Никой друг, освен самият Сатана. Само Князът на този свят би могъл да нареди на бащи да убият собствената си плът и кръв, за да провери тяхното покорство? Груба проява на лековерие е да се вярва, че Бог би изпитал вярата на един баща, като му нареди да убие собствения си невинен син, независимо от обстоятелствата. Това е морален идиотизъм, противоречащ на всички възможни морални кодекси. Всеки, който не е способен да проумее това, е морален дебил, ето защо четири и половина милиарда аврамисти трябва да бъдат заклеймени като морални дебили.
Ислямският разказ за жертвоприношението на Ибрахим (Авраам) е дори по-шокиращ и от юдейския разказ. Аллах заповядал на Ибрахим да заколи сина си Исмаил (Ишмаел), докато „Шейтанът“ се опитвал да разубеди Ибрахим, за да пощади живота на детето. Три пъти Ибрахим яростно пропъждал Шейтана с камъни и накрая се пречупил, забивайки ханджара в гърдите на сина си. Това е всичко, което ви трябва да знаете за ислямския морал – мюсюлманите са за убийствата и отхвърлят онези, които спасяват животи, наричайки ги „Сатани“! Майката на Исмаил – Хагар дошла точно, когато Ибрахим се канел да прободе сина си, а тя дори и пръста си не помръднала, за да го спаси. Този отвратителен епизод на убийственото родителско пренебрежение към собственото си дете се чества всяка година от милиони мюсюлмани по време на Хаджилъка в Мека, родният град на Мухаммад. Усилията на „Шейтана“ да спаси живота на момчето са позорно охулвани с церемонията на замерването на стълба на Дявола. Дали хаджиите обаче замерват с камъни ИСТИНСКИЯТ Шейтан? Кой според вас действа грешно – този, който насърчава убийството, или онзи, който се застъпва и ходатайства за пощада на живота? За какъв морален дебат говорим, когато отговорът е толкова очевиден – Мюсюлманите почитат Бога на Смъртта, а не Бога на Живота. Те изрично отхвърлят Живота като хвърлят камъни по него. Джихадистите в Сирия и Ирак са съвършените мюсюлмани, понеже вършат точно това, което Аллах иска – невинните да бъдат избити. Ако ислямът забраняваше убийството на невинни, никой не би сметнал 9/11 за джихадистки акт, но тази религия отстоява обратното. Това е един от акцентите на Хаджа. Авраам е наречен „Приятелят на Аллах“ или „Първият мюсюлманин“. Тази военна доктрина е основана на базата на убиването на всеки неверник в името на Аллах, дори и собствените деца.
Срамните сцени, включително заплахите за убийства и фактическите убийства около публикуването на книгата “Сатанински Строфи“ на Салман Рушди показват същността на исляма. Книгата на Рушди разказва за едно много дебатирано събитие, в което според някои изследователи, Мохамед признал, че Шейтана му се явил като меляйкито (ангелът) Джибраил и му диктувал измамни строфи, които първоначално били поместени в първия Коран, но след това били извадени от него (защото те подкрепяли по-толерантно отношение към съдружаващите). Логичният въпрос разбира се бил дали целият Коран не е продиктуван от Шейтана, който се представял като Архангел Гавриил. Самият Мохамед се опасявал, че някакъв джин му е диктувал в първата нощ на „откровения“ , а съпругата му била тази която го убедила в обратното. Защо Пророка изобщо може да има каквито и да е съмнения за това дали е бил напътстван от ангел или от демон? Това е нелогично. Как може „избран“ човек да се мъчи с разликата между гласовете на доброто и злото? Дали Хадиджа не е истинския основател на Исляма? С какво би могла да убеди и успокои Мохамед, че точно ангел, а не демон му се е явил в онази нощ, след като тя нямала и грам понятие какво се е случило в пещерата Хира? Жените в исляма никога не са били считани за благонадеждни, но защо тогава нейните твърдения се приемат за такива? Що за Бог би създал религия, наречена „подчинение“ – или тираничен Сатана би низпослал такава господарско-робска религия, която изисква човешките същества да коленичат пред него? Отговорът трябва да ви е ясен.
Аврамистите казват, че Господ изпитвал вярата на Авраам. И какъв бил този изпит – да се подчиниш безпрекословно на най-безмилостната команда от всички? Какъв изпит е това? В действителност, Сатаната е пробвал Авраам – и пробата била да се види дали Авраам е способен да изпълни заповяданото – също както хитлеристите, съдени на Нюрнбергският процес за „просто изпълнявахме заповеди“, вместо да поемат лична отговорност за постъпките си. Авраам се подчинява като пребит слуга, а не се ли изисква точно това от всички аврамисти в действителност – никога да не се замислят и да не оспорват?
Съпътстващата история на Авраамовото жертвоприношение е историята за дъщерята на Ефтай. В тази история се разказва за това как един юдеин изгорил до въглен своята девствена дъщеря в юношеска възраст, за да изпълни клетвата си за вярност към Йехова, който не се и опитал да го спре. Защо ли? – Защото Йехова е Богът на Убийствата, цар Ирод сред Боговете. Аврамистите казват, че свободната воля е причината за злото. Те разправят, че Адам и Ева не е трябвало да ядат от забранените плодове. Трябвало е да останат в абсолютно подчинение на Господ, както Авраам и Ефтай, т.е. да сме съгласни винаги да убиваме невинните си деца в името му. Защо тези три религии прославят Авраам – детеубиецът – като техен патриарх и водач?
Не са ли милиардите мюсюлмани, християни и евреи – последователите на Авраам – нищо повече от раболепни поклонници на Дявола, които наричат техният Бог на Смъртта – Господ? Може ли човек, който се подчинява безусловно и без никакви въпроси, да претендира за някаква свободна воля??? Не са ли те просто наплашени роби?
Аврамизмът е философията на абсолютното безумно робско преклонение пред безкрайно могъщ господар. Това е par excellence хегелианска господарско-робска диалектика в най-крайната й степен. Имаме Господ като вечния господар, имаме и човечеството, паднало на колене, с очи гледащи надолу от страх, крещящо Бисмиллях, Алелуия, Амин, Слава тебе Господи, за да докаже предаността си и така да избегне вечните адови мъки. Те са движени от неописуемо страхопочитание, защото Господ може да ги прати в Ада, но същевременно ги обича.
Условната любов, никога не може да се нарече любов!
Аврамизмът е върховната обида над човешкото достойнство. Аврамизмът е във вечна контра на Просвещението. Не може да има светло бъдеще за човечеството, докато това зло, безумното аврамитско послание не бъде заглушено. Всички аврамисти са опасни за човечеството, но най-вече за себе си.
Богът на Авраам е Богът Насилник, ето защо толкова много от неговите поклонници са насилници. „Войната с Терора“ трябва да бъде „Война срещу Аврамизма“ и то във всичките му версии.
Аврамизмът е най-гадното кощунство, извършвано някога с човешката духовност. Троянският Кон, чрез който Сатаната се представи за „Бог“ на милиарди заблудени и наплашени хора. Почти целият свят е контролиран в продължение на стотици години от аврамовите религии. Ако тези религии са източник на добри човешки взаимоотношения, защо тогава обществата им са толкова зли и покварени? Докато явно са се провалили в изграждането на по-добър свят, те без да искат са го направили по-лош. Не е ли по-разумно да се изостави цялата тази духовна гротеска и да се наложи нов тип духовност без господарско-робски отношения. Вижте всяка икона със свети пророк Авраам, стискащ камата над сърцето на сина си, готов да я забие, за да задоволи Божията воля, и си помислете за насилствената история на аврамизма. 2+2=4, нали?! Ако не разберем миналото и нямаме ясна визия за бъдещето ще продължим да повтаряме старите грешки. ПРОБУДЕТЕ СЕ!!!
Когато е най-мрачно
Илюминати са древно мистерийно общество, което иска да установи промяна – Нов Световен Ред. Тяхната радикална визия е за нов свят и ново човечество, освобождаващо вътрешната си божественост – защото хората сме с божествен произход, а не робско население на Демиурга.
Кои са илюминати? Това са: свободомислещи, академици, артисти, математици, философи, учени, музиканти, режисьори, дизайнери, инженери, технолози, футуролози, психолози и радикали, противопоставящи се на Демиурга, който управлява нашия свят. Противници и на т.нар. свободен пазарен капитализъм (който в действителност е договорена картелна кооперация, проектирана да направи богатите по-богати, а бедните още по-бедни) и на този етап се стремим към замяната му с обществен капитализъм, основан на много по-справедливо разпределение на богатствата и равен достъп до тях.
Десетте най-влиятелни велики магистри на ордена са: Цар Соломон Апостатът, Питагор, Хераклит, Емпедокъл, Симон Влъхва, Хипатия, Лайбниц, Вайсхаупт, Гьоте и Хегел. Ако тези исторически личности и техните трудове не представляват интерес за вас, тогава е безсмислено да се ровите в този сайт.
Този сайт не се цели в стадния човек или масовия имбецил. Тук се съдържа сериозно количество философско, психологическо, политическо, историческо, научно и теологическо съдържание. Ако искате да се впуснете в приключението на живота си – тогава знайте, че сте поели по пътя. Ако обаче търсите извънземни, пан-измерни гущери и злонамерени илюминисти, неспирно заговорничещи срещу обикновените хора – това значи, че сте се подвели. Хора като Макау, Айк, Джоунс, Еленко и техните подобия ще са повече по вкуса ви.
Заветната цел и преди, и сега, винаги е била да се свали мрежата от самозвани паразитиращи елити или „Старият Световен Ред“, които управляват света от зората на цивилизацията, винаги в тяхна изгода и в ущърб на другите.
Това в действителност е революционна организация, която се стреми да подпомогне обикновените синове и дъщери на човешкият род да се издигнат до следващия етап на човешката еволюция, известен като „СВРЪХЧОВЕЧЕСТВО“.
Време е да спрем лъжепророците, лъжебоговете и пластмасовите идоли, които наричаме „звезди“. Не ви ли писна от банкери, спекуланти, търговци, адвокати, счетоводители, политици, партии, лобисти, клакьори, агенти, „вътрешни хора“, CEO-тата (главните изпълнителни директори на корпорациите) и собствениците им. Не ви ли писна от всичките въртящи се медийни образи с техните въртележки и трикове? Писна ли ви от техните PR-експерти, които мамят хората да гласуват за богатите и техните апологети?
Знаете ли, че човечеството е способно на много повече. Не е ли време да направим квантов скок? Не е ли време да върнем божественото си наследство?
Пред нас е духовната мисия, целяща сливането на човечеството в пълен съюз с Истинския Бог, така че да няма разлом между човешката и божествената същност. Това може да се докаже, използвайки теориите на Айнщайн за специалната и обща относителност, квантовата механика, шест-измерната космология и Монадологията на Лайбниц. Време е човечеството да отвори очите си и да види божествената искра. Религията се нарича Просвещение, защото имената й се променят през времената, но същността й си остава същата. Появи се измежду сенките, за да разпръсне светлината на Абраксас–Истинския Бог в този мрачен и скръбен свят.
Адам Вайсхаупт продължава да е най-протеворечивият велик магистър на ордена, защото често е сравняван с чудовище, опитващо се да създаде зловещ Нов Световен Ред (Novus Ordo Mundi). Адам Вайсхаупт наистина искаше да отхвърли наложената религия и всички деспотични правителства. Наистина желаеше да създаде Нов Световен Ред такъв, че да освободи човечеството от железния хват на Стария Световен Ред.
Идеята на Вайсхаупт не е мъртва! Старият Световен Ред е по-силен от всякога! Новият Световен Ред още не е започнал да се гради! Светът все още тъне в мрак, но лъчите проблясват!
Всички вие, които искате да сложите край на поквареното корумпирано управление на лихваро-спекулантските групировки, старите династии като Уиндзор (Сакс-Кобургготски) на Великобритания или Вартбургови, какво сте способни да направите, за да ни помогнете в тази неравна борба? Време е да прогоним мрака! Време е за Озарение! Време е да тръгнем на поход за Светия Граал!
„Разказите за Граала са от огромно значение за мен още от петнадесет годишна възраст, когато за пръв път четох за него. Имам усещането, че зад тези истории се крие велика тайна.“
Карл Густав Юнг
Съществуването на този сайт има много цели. Една от главните цели – да разсее абсурдната неосведоменост и дезинформация, която се се шири в огромни кибер мащаби, срещу пропагандната „разследващата“ журналистика, „изследователските“ книги и популярни художествени романи, отнасящи се до ордена, правейки го най-противоречивата организация на света. Орденът на Илюминати е древно посветителско общество, понастоящем състоящо се от приблизително шест хиляди души от всички държави. Орденът е разслоен на десет степени, седем от които стандартни и останалите три „мистерийни/посветителски“. Управляващият съвет се състои от дванадесетте най-старши членове на ордена (онези, които са постигнали десетата степен и се предполага, че са разгадали всички мистерии). Великият Магистър е избран от върховния съвет и остава на пост до живот.
Именно тук се предлага на заинтересуваните една адекватна информация, която се спуска на чакащите в предверието на илюминати.
За онези, които искат да се включат в изграждането на ново общество, основано на интегритет, таланти и силата на хората, препоръчваме да пристъпите към Предверието. Къде се намира то? – Навсякъде, където сте.
Все пак живеем в зората на хипереалността!
Присъединете се към съпротивата. Дайте своя принос!
„Древния Режим е Сатаничен Ред. Благородната историческа мисия на Илюминати е да освободим по-висшата човешка същност, като унищожим архонтите – принцовете на света – които вършат волята на Сатаната и задържат човечеството оковано в робски плен. Тяхната поквара стигна своя зенит във Франция. Диаболичната тирания е узряла за унищожение. Всичко, което е необходимо, е една искра. Ние сме искрата.“
Адам Вайсхаупт (1789)
Не се търсят вярващи, любопитни и користолюбци. Трябват хора с идеи, качества, способности, умения и решимост.
В предверието няма място за дебат. Къде са онези, които желаят да спомогнат радикалната адженда (план), основана на едно ново Просвещение, а не онези които искат да дебатират и саботират. Първата епоха на просвещението се провали за огромната част от хората. Ако имаше успех, сега светът щеше да е свободен от всички монархии, супер богатите династични фамилии и катастрофалните назадничави робски религии. Второто Просвещение трябва да постави основите на едно рационално общество в този мрачен свят. Ние сме повече от щастливи да заемем обща позиция с всички инакомислещи. Всички мислещи хора на планетата Земя трябва да загърбят различията си и да се обединят, за да надвием нашият общ враг – невежеството, суеверието, алчността и егоизма, илюстрирани най-вече в пазара и аврамовите религии. Осъждат се всички истерични, изфабрикувани конспиративни теории от професионалните конспиративни гурута, които правят пари и живеят от продажбата на страхове. Новия Световен Ред трябва да бъде просветен и рационален, в който най-идейните и дееспособни хора от цялата планета ще водят света към нови хоризонти.
Илюминати приветстват всички, спадащи към следните Майерс-Бригс личностни типове: INTJ, INTP, ISTP, INFP, както и съответстващите им екстровертни типове – при положение, че тези екстроверти са на страната на разума и заслугите, но и против глупостта и привилегиите. (Старият Световен Ред е екстровертен феномен).
“Цялата истина минава през три етапа. Първо е подигравана, второ е яростно възспирана и трето – е приемана като очевидна“.
Артур Шопенхауер