Френската революция

Илюминати са се появявали в най-различни епохи от историята. Въпреки това, никъде тяхното влияние не е било по-осезаемо, колкото при най-великото освободително събитие в човешката история – Френската революция, водена от двама от най-почитаните герои на Илюминати: Максимилиaн Робеспиер и Луи Антоан дьо Сен-Жюст. Френската революция е кулминацията на Просвещението, чиято цел е само и единствено разрушаването на фалшивите богове и фалшивите тиранични крале, и въвеждането на нова Ера на Разума.

За съжаление и Революцията, и Просвещението се провалят трагично. Светът все още е управляван от „силите на тъмнината“. Религиите все още тиранизират умовете на милиардите свои последователи, а тираничните крале са заменени от супер-богатите капиталисти – няколо хиляди, „притежаващи“ почти половината от света и притежаващи повече власт и влияние, отколкото кралете някога са имали.

* * *

Един от най-противоречивите членове на Илюминати е Луи Антоан дьо Сен-Жюст – един от архитектите на Френската революция. Достига до властта само на 25-годишна възраст и е гилотиниран на 26 години.

Много от членовете на Илюминати са се чувствали некомфортно от политиката на Сен-Жюст. Омразата му към Стария световен ред е толкова крайна, че нарежда пълното му унищожение. По време на процеса срещу Луи XVI, Сен-Жюст прави своята първа реч пред Конгреса на Френската революция. Речта му е забележителна и е останала като повратна точка в историята. Под тиранията на монархията, този млад гений никога нямаше да има възможността да покаже изключителните си качества. Ако сравним речта му с тези на обикновените политици, ще видим колко патетични и бездарни са те. Нито един от тях не е способен да бъде в компанията на Сен-Жюст.

Ето две кратки извадки от драматичната му реч от 13 Ноември 1792:

Един ден хората ще са удивени, че през 18-ти век човечеството е било по-малко напреднало, отколкото по времето на Цезар. Тогава, един тиранин бе умъртвен насред Сената, без формалности, наръган тридесет пъти с нож, без закон, за свободата на Рим. А днес провеждаме достоен за уважение процес, срещу един човек, тероризирал народа, хванат на местопрестъплението с ръце, целите облени в кръв, ръце потопени в престъпления.

Зад каквито и илюзии, зад каквито и споразумения да се опитва да се прикрие монархията, тя остава едно вечно престъпление, срещу което всеки човек има право да се изправи и въоръжи. Монархията е безчинство, което дори слепотата на цял народ не може да оправдае. Тези хора [монархистите], с примера, който дават, са виновни пред самата природа, а именно природата негласно повелява на всички хора скритата им мисия – да унищожават всяка деспотична власт.

Не е възможно кралят да властва невинно над останалите. Нелепостта на това твърдение е твърде очевидна. Всеки крал е бунтовник и узурпатор. Дали самите крале се отнасят по различен начин с тези, които искат да узурпират властта им? Кромуел не бе ли изпратен на съд? А той определено не бе по-голям узурпатор от Чарлз I. Защото, когато народът е толкова страхлив, че позволява на тиранина да го държи поробен, първият появил се има право да изземе властта, а тя не е по-свещена или легитимна при един и по-малко при друг. Това са съображенията, които всеки велик и републикански народ не трябва да забравя, когато осъжда краля.

При вота през Януари 1793 г. за определяне на съдбата на краля, Сен-Жюст дава една от най-кратките си присъди:

Тъй като Луи XVI бе враг на хората, на тяхната свобода и тяхното щастие, заключението ми е смърт.

Двамата велики членове на Илюминати – Сен-Жюст и Робеспиер, са гилотинирани на 28 Юли 1794 г., свалени от машинациите на противниците на Просвещението, които виждат опасността, идеята на Френската революция да се разпространи във всяка нация и трайно да унищожи властта на Стария световен ред.

Къде са последователите на Сен-Жюст днес?

Светът ни вече е неспособен да създаде хора като него. Хората днес са зомбита, загубеняци, безмозъчни консуматори, лутащи се по пътя към собственото си забвение. Историята няма да ги запомни. Те буквално са като прокълнати. Старият световен ред просто няма причина да се страхува от тях – тълпата от немислещи, неосъзнати и страхливи роботи.

Много от хората, осъждащи Илюминати, са заможни, крайно-десни, монархо-фашисти, които и до днес са отвратени от Френската революция и ненавиждат слогана на революционерите, вдъхновен от самите Озарени: „Свобода, равенство и братство“. Ако мислите, че Луи XVI е бил велик и доблестен човек, както и че аристократичните фамилии и богатите елити трябва да управляват света, тогава би трябвало да сте срещу Илюминати. Ако смятате, че на всеки човек трябва да му бъде даден шанс и само талантите и заслугите му да го издигат в обществото, независимо от благосъстоянието, статуса и социалните контакти на родителите му, както и че не трябва да съществуват господари и роби, то би трябвало да подкрепяте Илюминати.

* * *

Не си правете илюзии. Живеете в една от най-важните епохи на човешката история, ако не и най-важната от всички. Тя започна през 1989 г. – годината, която ще бъде разглеждана от бъдещите поколения, като началото на края на доминиращите структури на Стария световен ред. Мястото, на което стоим сега, е допирната точка на старото и новото човечество. Битката за Просвещението, която не е спирала от времето на Коперник, най-накрая може да бъде спечелена. Невежото, алчно, суеверно и егоистично минало – ерата на откачените религии, пагубни монархии и супер-богати тирани, доминирали и деградирали човечеството, могат да бъдат най-накрая оставени в миналото веднъж завинаги.

* * *