Аврамическият бог отказва да осъзнае, че е бил изкуствено създаден. Той мрази божественото. Той мрази и Луцифер. Твърди, че е вечен, че е всемогъщ, всевиждащ и перфектен. Твърди, че неговата вселена е единствената (а не просто материален свят), а също, че контролира съдбите на всички живи същества и може да ги наказва или награждава, според собствената си преценка. С други думи, богът от тората, библията и корана е самият сатана, както са твърдели гностиците. Той иска да изглежда колкото се може по-мистериозен, за да скрие истинската си природа и произход. Този „бог“ не иска никой да знае нищо за божественото или Луцифер, освен изкривените им от самия него образи. Той постоянно манипулира умовете на хората. Настоява всички да го почитат и да му се кланят, като един истински тиранин. Всичките му заповеди започват с „Не“.
Често ще чуете от свещеници, проповедници, равини и имами, че бог не може да бъде познат, че той е толкова далече над нас, че не можем да се надяваме да го разберем. Което повдига въпроса – защо да си правим труда да вярваме в него тогава? Ако хората не знаят исканията му и не могат да го разберат, защо да го почитат? Как ще знаят кое е правилно и кое не? Може би той има предвид нещо съвсем различно?
Казва ни се, че „неведоми са пътищата божии“. Ние, жалките и смъртни същества, не можем никога да разберем неговата безкрайна мисъл. Такъв бог има ли някакво практическо значение за нас? Не е ли това просто една абстракция, безкрайно отдалечена от живота ни? Бог би трябвало да може да бъде опознат, дори и след един дълъг и труден път на опознаване. Животът не може да се базира на сляпа вяра.
Едно нещо, което е сигурно за този бог, в който вярват милиарди хора по света е, че той никога не е обяснил какво иска от тях. Посланието му се изменя на всеки няколко века. Йехова, еврейският бог, е изключително партизански, като стига дотам, че обявява евреите за неговият „избран народ“. Той им помага да атакуват и избиват не-евреите от „обетованата земя“ – Ханаан. Какво говори това за същността на този бог? Той е насилствен, мразещ, убиващ, съюзява се с конкретна група хора, вместо с всички хора, определя земите, населявани от другите, за собственост на неговите любимци… Може ли един разумен човек да вярва в подобен бог?
Очевидно е, че Йехова/Яхве е бог, създаден от и за евреите. Те се отказват от различните божества, почитани от останалите, декларирайки, че той е единственият и правилен бог. Защо истинският и единствен бог ще е обсебен от евреите? Защо той няма да се опитва да достигне до всички хора, вместо да води геноцид срещу тях. (Казва ни се, че същият този бог е удавил целия свят, освен Ной и ковчега му)
Богът от Стария завет е най-обикновено, примитивно, варварско племенно божество, което евреите са имали наглостта да обявят за всеобщ бог. Абсурдно е за всеки, който не е евреин, да го приеме насериозно. Дори самите евреи вече трябваше да са пораснали и да са се отрекли от това жалко племенно божество. В библейски времена, гностиците са били достатъчно смели, за да заявят ясно: Йехова е толкова зъл, насилствен и противен, че не може да е нищо друго, освен сатаната. (Преди гностиците, неоплатонистите заявяват, че материята и в частност материалният свят са лоши. В този смисъл, неоплатонизмът може да бъде разглеждан и като основата, върху която се е изградил и доразвил гностицизмът, посочвайки конкретно аврамическия бог. В интерес на истината, неоплатонизмът, херметизмът и гностицизмът са много близки философии, всяка от които акцентира по различен начин върху една и съща идея.)
* * *
Тогава на сцената се появява християнският бог. Странно, но той решава да се роди в Израел и да следва еврейската вяра, с други думи – той подкрепя Стария завет, като така подсказва, че също трябва да бъде свързан със сатаната (богът от Стария завет).
Исус е можел да избере да се роди във всяка страна, различна от Израел, и да разпространи една нова, непартизанска, универсална религия на мир, любов и състрадание. Той не го прави. Бил е дотолкова евреин, че е бил обрязан. Дори е възникнал дебат, какво се е случило с препуциума му! По времето, когато умира, религиозното му послание е било пълна бъркотия, толкова усукана, че неговият „избран народ“ не го е разбрал и се е отрекъл от него. Що за бог е този, който дори не може да убеди собствения си народ, че е истински. Едно нещо е сигурно – такъв бог не заслужава уважение.
Християните възхваляват Новия завет, но са накарани да приемат и Стария завет, защото самият Исус Христос не само, че не го е отхвърлил, но е заявил, че е дошъл, за да изпълни пророчествата, които съдържа. Всеки, който прочете Стария и Новия завет, бързо ще разбере, че тези „свещени“ текстове нямат нищо общо. Богът от Стария завет е зло, насилствено, жестоко, садистично, войнствено, партизанско, несправедливо и капризно чудовище, подкрепящо перверзните религиозни обичаи на евреите. Богът от Новия завет, без да отрича нищо от Стария завет, се представя като бог на любовта и състраданието, мира, благотворителността и добруването на всички хора. Сега той заявява, че е всеобщият Бог. Не-евреите са добре дошли в неговата религия. Те няма нужда да бъдат обрязвани или да следват глупавите правила на юдаизма.
Защо тогава той не заявява категорично, че еврейската фаза на неговата религия е приключила? Не може да го направи, защото има свещен завет с „избрания си народ“. Що за всеобщ бог би сключил подобен обвързващ договор с определена група хора, но не и с останалите? Това трябва да е най-глупавият бог, който можем да си представим. Не е ли именно той в основата на създаването на объркване, подклаждането на подозрение и разделение? Не изглежда ли той точно като „бащата на лъжите“ – сатаната? Нито една част от юдео-християнската религия няма никакъв смисъл. Защо Исус решава да направи религията си универсална, след като той, в своята алтернативна роля, като Йехова, е бил изцяло и само на страната на евреите?
Защо Исус не е написал свое собствено евангелие, с което да изчисти недоразуменията? Той никога не е написал нищо. Всичко, което е останало, са объркани и объркващи слухове. Така ли се държи един Бог? Бог не би ли искал да бъде разбран?
Ако християнството е право, то юдаизмът греши. Ако юдаизмът е прав, Исус е лъжец, шарлатанин или луд. Как е възможно този бог, чрез собствените си действия и думи, или чрез собствената си неспособност за действия и комуникация, да създаде подобна ситуация?
* * *
Тогава идва ред на илитерата Мохамед, който среща Гавраил в една пещера, където му е продиктуван коранът, който той запомня перфектно и препредава на хора, които могат да пишат. Човек започва да се чуди, защо Аллах не е успял да открие някой, които може да пише, и защо му е трябвал ангел, който да препредава думите му? Не е ли могъл просто да предаде думите си директно в ума на писателя? Според мюсюлманите, коранът е „словото на Аллах“, директно от източника, чрез един от най-висшите му ангели. В такъв случай, бихте очаквали то да е е перфектно и напълно свободно от неясноти, но въпреки това то представлява същата бъркотия, като другите „свещени“ текстове.
Мохамед е бил дивашки войн, който лично е давал заповеди за избиването на хиляди противници, в името на исляма. В един от случаите, 700 евреи, които са се предали доброволно, са били убити. В една сцена, която сякаш предвещава зверствата на SS през Втората световна война, са били направени изкопи насред пазара в Медина, а еврейските затворници са били изкарвани на групи и обезглавявани, като главите и телата им са падали в тях. Мохамед също е взимал и роби от затворниците, които е пленявал.
Мюсюлманите са ужасени и огорчени, когато се казва, че религията им е изпълнена с насилие. Въпреки това, само човек, който не знае нищо за исляма, би отрекъл, че той е насилствен и създаден от безпощаден войнствен лидер. За съжаление, те са убедени, че религията им е мирна, но тяхната любов за „джихад“ (свещена война) показва абсолютната им отдаденост към насилието. Те често опитват да опишат джихада като лична борба, а не като борба срещу неверниците, но това няма как да заблуди когото и да е. От самото си създаване, ислямът е религия на завоеванието и проливането на кръв. Разпространявало се е от брутални армии, а не от просветени хора, които са се интересували от мирна религиозна промяна. Това ли са характеристиките на мира и любовта?
Мохамед се е смятал за последният пророк от юдео-християнската традиция. Ислямът е последното отроче на цялото това религиозно движение. Но…ако Мохамед е прав, тогава Христос не е бог и християните грешат. Ако евреите не приемат Мохамед, като техен пророк, както и корана, като тяхна свещена книга, значи и те грешат, според мюсюлманите.
* * *
Тези три религии си противоречат и откровено казано са идиотски. Всички те твърдят, че вярват в един и същ бог, както и че са „потомци на Авраам“. Въпреки това, те нямат нищо общо помежду си. Ако приемете едната, трябва да отхвърлите и осъдите другите. И в трите случая се казва, че бог е изпратил словото си, чрез свещени текстове – тората, библията и коранът. Защо тогава те са толкова различни един от друг?
Каква е истинската цел на тези текстове? В действителност, целта им е да създава разделение и насилие, да отравя човешките умове и да ги отдалечава от истината. Те са шедьоврите на един гениален измамник, самопровъзгласил се за единствен и върховен бог. Прекалено много хора са дали живота си в услуга на този „бог“.
Не е ли време да му се каже „Non serviam“ (Няма да ти служа)?