Историята е телеологична. Тя има „telos“ – край, цел. Тя не е просто сбор от случайни събития, а се движи в конкретна посока, която може да бъде определена. Хегел идентифицира централната ос на историята – свободата. Той казва: „Историята на света не е нищо друго, освен прогресът на свободното съзнание.“ […]
Написаното в историческите книги не е реалната история на света. Истинската история се ръководи скрито и почти никога не се документира. Тя се върти около малцина играчи и няколко тайни общества и затворени кръгове. В истинската история става въпрос за конспирации, докато тази, описана в книгите, напомня повече на разследване […]
И тъй рече Заратустра на народа:
— Време е вече човек да си постави цел. Време е човек да засади кълна на своята върховна надежда.
Все още неговата почва е достатъчно богата за това. Но тази почва ще обеднее един ден, ще загуби силата си и нито едно високо дърво не ще може вече да покълне в нея.
Съществува история на света, за която повечето хора не подозират. Тя може да бъде сведена до фразата „Историята се пише от победителите“. А какво остава за победените? Техните истории са загубени сред разказите на победителите. Историята не записва техните гласове. От тях не остават никакви документи или поне няма такива, […]
Обикновено когато хората желаят да спечелят благоволението на някой владетел, те му поднасят в дар вещи, които са им най-скъпи, или такива, които най-много биха го зарадвали; затова често виждаме да подаряват на владетел коне, оръжие, брокати, скъпоценни камъни и други подобни украшения, достойни за неговото величие.