Човешкото поведение е наистина странно. Причината за това е, че имаме не един, а цели три мозъка. Те са несъвместими и независимо от това, че се опитват да работят заедно, те често се провалят в това си начинание.
„Триединният мозък“ е хипотеза на невролога Пол Маклийн, който предлага тезата, че еволюцията изгражда по-съвършени мозъци, върху по-старите и по-примитивни такива, вместо да започва всеки път отначало.
Имаме шанса да сме мозъчни „археолози“ и да разкопаем еволюционното си минало. Там ще открием, че е имало период, в който не сме приличали на хора, а по-скоро на… крокодили. Според хипотезата, трите мозъка оперират като „три свързани биологични компютъра, всеки със свой собствен вид интелект, собствено усещане за субективност и време, и своя собствена памет“.
1-ви мозък – най-нисшият и ранен такъв – т.нар. „рептилен“ мозък – мозъчният ствол и малкият мозък.
2-ри мозък – вторият еволюционен слой – древният мозък на бозайника – лимбичната система.
3-ти мозък – човешкият слой – по-младият мозък на бозайника – неокортексът.
Въпреки че тези мозъци са свързани чрез нерви и могат да комуникират помежду си, често изглежда, че работят автономно, като отделни мозъчни системи, всяка със своите специфични особености. Накратко казано, човекът е като крокодил (рептилен мозъчен ствол/комплекс), като кон (лимбична система) и като компютър (неокортекс), всички свързани един с друг, с почти комични (или по-скоро трагични?) последици в много от случаите.
„Крокодилската“ част се занимава с оцеляването, инстинктивните и размножителни функции – храна, секс, нападение и бягство. (Това е нивото, до което обикновено падат мъжете след малко алкохол). Това е всичко, което крокодилите правят с техните миниатюрни мозъци – бият се и се хранят, бягат, когато е необходимо, и се размножават. През останалото време просто седят и наблюдават.
По думите на Маклийн:
„Трудно е да си представим по-самотно и емоционално-празно същество от крокодила“.
Звучи като доста точно описание на повечето мъже.
Вторият мозък се занимава с по-висши функции – „чувствата“. Това е нивото, на което обикновено функционират жените.
„Компютърната“ част е мястото, където се намира съзнанието. Това е нивото на философите, учените и математиците. Ако трябва да направим съпоставка с оригиналните епизоди на Стар Трек, можем да кажем, че най-примитивната част от мозъка ни е вътрешният ни капитан Кърк, емоционалната – Др. Маккой, а компютърната – Спок. Ако пък трябва да използваме терминологията на Фройд – Ид-а (То) кореспондира с най-нисшата „крокодилска“ част, Его-то с по-висшата лимбична система, а СвръхЕго-то (СуперЕго-то) е „компютърната“ част.
Повечето мъже не стигат по-далече от Ид-а, когато става въпрос за начин на живот и мислене. Те са по-скоро като неандерталци, които ще прекарат годините си в гледане на всяко продължение на „Бързи и Яростни“ до 500-то такова. Много малка част от човечеството достига до света на разума и до съзнание, задвижвано от логическите вериги на „компютърния“ мозък. Тази най-висша част е изключително човешка – никое друго животно няма бордови компютър, а иронията е, че съвсем малко хора знаят как да работят с него. Всички знаят наизуст всичко за смартфона си, но си нямат идея как да използват собствения си мозък по предназначение. Обикновено ползват 1-я и 2-я слой и много рядко си правят труда да безпокоят 3-я, който бездейства и събира прах при повечето от тях. Като изоставена библиотека, съдържаща цялото знание за космоса. Всъщност, много мъже се затрудняват да използват нещо повече от 1-я „крокодилски“ мозък. Техните умове са заети със секс, бой и купони – точно като викингите.
За съжаление, „компютърният“ мозък не доминира над двата по-нисши. Лимбичната система, управляваща емоциите, обикновено блокира по-висшите ментални функции – разумът започва да служи на емоциите, вместо емоциите да служат на разума. В моменти на голям стрес или сексуална възбуда, нисшият рептилен мозъчен комплекс започва да доминира над всичко и хората се превръщат във влечуги, функциониращи на най-елементарното инстинктивно ниво. С този модел на мозъка не е трудно да се види защо човечеството се затруднява да постигне пълния си потенциал. Повечето хора са блокирани на 1-то или 2-то ниво и не могат да се издигнат към божественото и рационално ниво. Достигането до гносис изисква най-висшата част от мозъка да работи с пълен капацитет.
Казано на езика на Юнг, Сянката е „крокодилския“ мозък, Его-то, Персона-та и дуалността Анима/Анимус са лимбичната система, а Аз-ът е компютърът. Разумът, а не вярата ни прави Богове. Триединният мозък кореспондира много добре с описанието на Платон за душата, от преди почти 2 500 години. Частта на желанията е „крокодилският“ мозък (желание за храна, завоевания, секс и сигурност), живата/одухотворената част (тимусът) е лимбичната система, а рационалната част е „компютърният“ мозък. Платоничният колесничар се затруднява да контролира двата коня – на желанията и духа, точно както рационалният мозък се затруднява да контролира емоционалния и инстинктивния мозък.
Рептилният мозък е описван като „скован, обсесивен, натрапчив, ритуалистичен и параноичен“ и е склонен на повторяемо, програмирано поведение, без да се учи от грешките. Той контролира жизненоважни функции, като дишането и ритъма на сърцето, и е активен през цялото време, дори при дълбок сън. Когато спре, значи сте мъртви. Наричан е още „механичен разум“.
Лимбичната система, добавяйки чувства към инстинктите, може да създаде по-нюансирано, вариращо и гъвкаво поведение, водещо до способността за учене. Тя класифицира всичко като „приемливо“ или „неприемливо“ и следва политика на избягване на болката и преследване на удоволствието. Ето защо тя се управлява от „Принципа на удоволствието“ на Фройд. Лимбичната система е оценяващата функция, мястото за преценка на ценностите ни, определяща, дали сме настроени позитивно или негативно към нещо и съответно насочваща вниманието ни. Има много висока свързаност с неокортекса (компютърния мозък). Лимбичната система обикновено подчинява мисленето на чувствата. Така тя взима роля и в рационализацията на желанията – хората са подтиквани от желанията си, а рационалният мозък (оперирайки под контрола й) след това се опитва да обясни защо, използвайки някое псевдо-обяснение – персонален mythos. Лимбичната система не иска да признае, че е подвластна на желанията.
Мисленето, рационалният мозък, човешкият мозък – би трябвало да е нашата гордост, но въпреки това е в голяма степен под контрола на двата по-нисши мозъка. Това е основната сила, спираща човешкия напредък. Лимбичната емоционална система, за разлика от логическите процеси, определя, дали идеите ни са добри или лоши, като използва собствени често ирационални и нелогични критерии. По тази причина, тя често ни поставя в опасни ситуации. В неокортекса се съдържат най-висшите когнитивни функции, разграничаващи човека от животното. Маклийн го описва като „майката на изобретателността и бащата на абстрактното мислене“. Въпреки че всички животни имат неокортекс, при тях той е малък и неразвит. Един човек без функциониращ неокортекс ще има способностите на зеленчук.
Най-нисшият рептилен комплекс е отговорен за всички основни задачи, най-вече за самосъхранението. Това означава, че от него произлиза агресията, защото животните трябва да се бият, за да оцелеят. Поведението му е програмирано, автоматично и не може да се моделира.
Емоционалният мозък (лимбичната система) увеличава репертоара от поведения, защото позволява препрограмиране, според емоционалните преценки. Ние се само-програмираме, за да повтаряме поведения, които намираме за приятни, и за да отбягваме такива, от които ни е неприятно.
Рационалният мозък, отговорен за интелектуалните задачи, на теория позволява достъп до огромен брой нови поведения, базирани на рационални критерии. Но разумът не e освободен от емоциите. Хората не се държат рационално и логично. Вместо това, те рационално преследват емоционално удовлетворение, а това е много далече от рационално поведение.
По думите на Томас Хъксли:
„Това, което наричаме рационални основи на убежденията си, често са крайно ирационални опити за оправдаване на инстинктите ни.“
Един алкохолик може съвсем рационално да измисли начини, чрез които да си набавя още алкохол, но алкохолизмът е катастрофа, която никой рационален човек не би избрал да си причини. Т.е. разумът е заставен да работи за контрапродуктивни цели, които ако бъдат правилно анализирани, са ирационални и подбуждани от емоции и желания, а не от логика.
Въпреки това, би било погрешно да мислим, че ще постигнем огромен скок в прогреса си, ако рационалният мозък се освободи от емоциите. Без емоции и ценности човек не би имал цели, към които да се стреми. В края на краищата, към какво би се стремил един изключително рационален мозък? Ако не притежава чувства, желания и ценности, той не би правил нищо, защото няма нищо, което да го мотивира. Разумът не може да се възхищава на себе си, защото за това са необходими емоции. Не може дори да се стреми да стане по-рационален или да опита да разреши всички рационални проблеми във Вселената, защото отново трябва да бъде емоционално мотивиран да се стреми към подобни цели. Един компютър не изпитва желание да стане по-добър компютър. Не изпитва желание да попречи на някой да го изключи. Не си поставя сам задачата да разреши въпросите за „живота, Вселената и всичко останало“. Няма желание да бъде Бог. Защо? Защото няма чувства, не иска нищо и за него нищо няма стойност. Нито едно от тези неща не е свързано с разума и логиката. Разумът и логиката са инструменти, не двигатели – те не се самозадвижват. Именно затова концепцията за воля/желание е толкова важна. Именно затова и фундаменталната същност на Вселената е „Will to Power“ (Воля за Власт), по-правилно преведено като „Воля за Способност“.
„Волята за власт/способност“ съдържа в себе си желанието за повече власт/способности. Ако един обикновен компютър имаше вградено желание да стане по-добър компютър, тогава той щеше да го направи или поне щеше да се опита. Една система, търсеща повече способности, няма да се спре, докато не останат повече способности, които да придобие – т.е. тя е достигнала до своята Омега точка. Тогава, за да изпита отново чувството на увеличаващите се способности, тя няма друга възможност, освен да се саморазруши и да започне отначало – „божественото самоубийство“. Волята съдържа този мотивиращ, динамичен и самозадвижващ се елемент, който липсва при разума. Разумът не може да бъде нищо друго, освен инструмент на волята. Сам по себе си, той не може да постигне нищо. Основният въпрос е, какъв е най-добрият баланс между емоция, желание и разум. Повечето хора определено са много далече от него. При тях липсва почти всякаква рационалност.
Здравият разум не се цени от хората, обществото или правителствата. Рекламите постоянно се целят в лимбичната система (емоциите) или дори в рептилния комплекс на мозъка (инстинктите). Те няма как да се харесат на неокортекса, защото в тях няма нищо рационално. Рекламите не ви третират като мислещо същество, а като машина, контролирана изцяло от чувства и инстинкти, която може да бъде лесно манипулирана, за да купите рекламирания продукт. Спортът също е изключително мощно средство, защото комуникира директно с частта, отговорна за инстинктите (рептилния комплекс). Какво е боксът, ако не чисто, ритуализирано насилие? Мачовете между противниковите отбори генерират омраза между феновете, която лесно прераства в насилие. Във всяка епоха, хората обичат да гледат „гладиатори“, избиващи се един-друг. Имаме абсолютно същите страсти, като римляните, но сме ги покрили с малко „цивилизованост“, за да претендираме, че сме по-морални. В действителност, сме просто по-лицемерни. Когато на хората им се даде възможност да се държат като диваци, те без изключение ще се държат така.
Живеем в свят на най-малкия общ знаменател. Всичко е доведено до най-базовото си ниво. Религията се цели в най-примитивното емоционално ниво на хората: удоволствие (Рай), като награда за подчинението, и болка (Ад), при неподчинение. Това е най-циничната и зла система за контрол, която някой може да си представи. Вярата оперира чрез плацебо ефекта („Ще ти доставя удоволствие“) и „злият му близнак“ – ноцебо ефекта („Ще те нараня“). Хората се чувстват по-добре, когато вярват и по-зле, когато започнат да се съмняват. Какво се случва тогава – те започват да се съмняват все по-малко и да вярват все повече, и така се чувстват все по-добре. Няма как да се преборите с нещо такова, нали? Това е перфектният процес – хората ще повярват на всяка простотия, стига да им я продадете правилно, и тя дори ще ги накара да се чувстват по-добре. Шопингът действа по сходен начин. Жените се чувстват по-добре, когато купуват разни неща и по-зле, когато не го правят, затова продължават да купуват. Разбира се, не-вярата и не-купуването не трябва да имат никакви отрицателни ефекти (а би трябвало дори да имат положителни такива), но вярващият или купувачът не мисли така. Той се депресира, а много от тях могат дори да се разболеят, в резултат на това.
Обществото ни действа според плацебо/ноцебо ефекта. „Реалността“ е много по-малко важна, отколкото убежденията ни за нея. Вуду-то е способно наистина да убие човек, не защото е смъртоносно само по себе си, а защото жертвата мисли, че е. Тя се поддава на ноцебо ефекта („Ще те нараня“) и собствената й вяра е способна да я убие.
В едно просветено общество, всички терористични религии биха били забранени. Това означава край за аврамизма. Срамно е, как на подобни религии на терора им е било позволено да се вкоренят в обществото. Хората не трябва да бъдат заплашвани, а да бъдат подкрепяни да търсят тяхното най-висше Аз. Необходимо е общество на най-висшият общ фактор, а не на най-малкият общ знаменател. Културата ни е изключително инфантилизирана. Никой никога не пораства. Умственото ниво на средностатистическия човек е изчислено на 14г., като сме се засилили с бързи стъпки към нивото на 8-годишни (нещо като Картман от Саут Парк). Скоро ще приличаме на врещящи бебета, настояващи целия свят да ни обръща внимание. Аврамическият „бог“ има по-малко умствен капацитет от 1-годишно бебе. Защо не се опитаме да пораснем? Защо обществото ни няма средно умствено ниво на 35-годишен – човек с опит, но и с амбиции? Лидерите нямат нужда от общество от пораснали граждани, а от такова, съставено от хлапета от начално училище – те са много по-лесни за контрол. Те са и най-лесните мишени за рекламодателите. Те са много по-лесни за политиците и банкерите. Те са по-лесни за религиозните лидери, които да ги плашат и контролират. Те са много по-наивни, доверчиви и суеверни от възрастните.
Живеем в ирационален свят. Здравият разум е като Пепеляшка – изритан в мазето. Приписва се много по-голяма стойност на чувствата и желанията, защото те са много по-добри начини за контрол. Ще е налудничаво за някой рекламодател да каже рационалната истина за продуктите си – никой няма да ги купува. Ще е налудничаво за политиците, ако кажат рационалната истина за политиките, които водят – никой няма да гласува за тях. Ще е налудничаво за религиите, базирани на вяра, да кажат рационалната истина за себе си – всички ще спрат да вярват. Теми, като философия, наука, математика и психология привличат много малко интерес. Те са игнорирани от повечето хора и често са презирани (особено математиката). В огромните океани от желание и емоция плуват малки островчета от разум. А хората са изненадани, че светът е толкова смахнат.
Какво очакват?
